Карл Маркс и Фридрих Енгелс
Искания на Комунистическата партия в Германия[1]
Източник: К. Маркс, Ф. Енгелс. Съчинения в 50 тома, том 5, изд. на БКП, София, 1958 📖 PDF
Превод: Георги Георгиев
Препис и дигитализация: Даниела Пенкова
Написано от К. Маркс и Ф. Енгелс между 21 и 29 март 1848 г.
Напечатано като позив в Париж около 30 март 1848 г. и във вестниците: в извънредно приложение към „Berliner Zeitung-Halle“ бр. 82 от 5 април 1848 г.; „Mannheimer Abendzeitung“, бр. 96 от 6 април 1848 г.; в приложение към „Trier’sche Zeitung“, бр. 97от 6 април 1848 г., и в приложение към „Deutsehe Allgemeine Zeitung“, бр. 100 от 9 април 1848 г., а така също публикувано като позив в Кьолн не по-късно от 10 септември 1848 г.
„Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“
1. Цяла Германия се обявява за единна, неделима република.
2. Всеки, германец, навършил 21 години, има право да избира и да бъде избиран, при условие че не е претърпявал углавно наказание.
3. Народните представители получават възнаграждение, за да може и работникът да заседава в парламента на германския народ.
4. Всеобщо въоръжаване на народа. В бъдеше армиите трябва да бъдат същевременно и работнически армии, та войската не само да потребява, както преди, но и да произвежда повече, отколкото възлизат разходите за нейната издръжка.
Това е покрай другото един начин за организиране на труда.
5. Съдопроизводството е безплатно.
6. Всички феодални повинности, данъци, ангарии, десятъци и т.н., които тежаха досега върху селското население, се отменят без всякакво обезщетение.
7. Княжеските владения и други феодални имения, всички рудници, мини и т.н. се превръщат в собственост на държавата. На тези земи земеделието се води в интерес на цялото общество в голям мащаб и с най-модерните помощни средствата науката.
8. Ипотеките върху селските земи се обявяват за собственост на държавата. Лихвите по тези ипотеки селяните изплащат на държавата.
9. В областите, където е разпространена арендата, поземлената рента или арендата се плаща на държавата под формата на данък.
Всички тези мерки, посочени в пунктове 6, 7, 8, и 9, се провеждат с цел да се намалят обществените и другите повинности на селяните и дребните арендатори, без да се намалят средствата, необходими за покриване на държавните разходи, и без да се уврежда самото производство.
Поземленият собственик, който не е нито селянин, нито арендатор, не взема никакво участие в производството. Затова неговото потребление е просто злоупотребление.
10. Вместо всички частни банки се учредява държавна банка, банкнотите на която имат законен курс.
Тази мярка прави възможно регулирането на кредитното дело в интерес на целия народ и подкопава по този начин господството на едрите финансисти. Замествайки постепенно златото и среброто с книжни пари, тя поевтинява необходимото средство на буржоазното обръщение, всеобщото средство за размяна, и дава възможност да се използват златото и среброто във външните отношения. Тази мярка, най-после, е необходима, за да се приковат към правителството[2] интересите на консервативните буржоа.
11. Държавата взема в свои ръце всички транспортни средства, железници, канали, параходи, пътища, пощенски станции и т.н. Те се превръщат в държавна собственост и се предоставят безвъзмездно в разпореждане на безимотната класа.
12. В заплащането на всички държавни чиновници няма да има никакви други различия освен това, че семейните, т.е. лицата с по- големи потребности, ще получат и по-голяма заплата от останалите.
13. Пълно отделяне на църквата от държавата. Духовенството от всички вероизповедания ще получава заплата изключително от своите доброволни общини.
14. Ограничаване правото на наследяване.
15. Въвеждане на високи прогресивни данъци и отменяване на данъците върху предметите за потребление.
16. Учредяване на национални работилници. Държавата гарантира на всички работници средства за съществуване и се грижи за неработоспособните.
17. Всеобщо безплатно народно образование.
В интерес на германския пролетариат, на дребната буржоазия и на дребните селяни е да работят най-енергично за провеждане на посочените по-горе мероприятия. Защото само с тяхното осъществяване милионите, които бяха експлоатирани досега в Германия от малък брой лица и за потискането на които ще бъдат правени опити и занапред, ще могат да извоюват своите права и онази власт, която им се полага като производители на всички богатства.
Комитет
Карл Маркс. Карл Шапер. X. Бауер. Ф. Енгелс. Й. Мол. В. Волф
- КРАЙ -
БЕЛЕЖКИ
[1] „Искания на Германската комунистическа партия“ (виж К. Маркс и Ф. Енгелс. Съч., т. 5, стр. 1-3) били написани от Маркс и Енгелс в Париж между 21 и 29 март 1848 г. Те представлявали политическата платформа на Съюза на комунистите в избухналата германска революция. „Исканията на Германската комунистическа партия“ били напечатани около 30 март в отделен позив и в началото на април били публикувани в редица демократични вестници. „Исканията“ били връчвани като инструкция на членовете на Съюза на комунистите, които се връщали в отечеството си. През време на революцията Маркс, Енгелс и техните привърженици се стремели да пропагандират този програмен документ сред народните маси. Не по- късно от 10 септември 1848 г. „Исканията“ били напечатани в Кьолн във вид на позив, който се разпространявал от членовете на кьолнския Работнически съюз в редица градове в Рейнската провинция. На втория демократически конгрес в Берлин през октомври 1848 г. делегатът на кьолнския Работнически съюз Бойст направил от името на комисията по социалния въпрос предложение да се приеме програма от мероприятия, заимствана почти изцяло от „Исканията“. През ноември и декември 1848 г. на заседанията на кьолнския Работнически съюз били обсъждани отделни пунктове на „Исканията“. В края на 1848 или в началото на 1849 г. „Исканията“ били публикувани и в отделна брошура в съкратен вид в Лайпциг.
[2] В позива, напечатан по-късно в Кьолн, вместо думите „приковат към правителството“ е напечатано: „свържат с революцията“. Ред.