Съдържание на „Капиталът. Втори том.“
КАРЛ МАРКС
Капиталът. Книга II.
Процесът на обръщението на капитала
1885
Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс
ОТДЕЛ ПЪРВИ
Метаморфозите на капитала
и техният кръгооборотГлава първа
Кръгооборотът на паричния капиталПроцесът на кръгооборота на капитала1) преминава през три стадия, които, както е изложено в първия том, образуват следния ред:
Първи стадий: Капиталистът се явява на стоковия пазар и на пазара на труда като купувач; неговите пари се превръщат в стока, или извършват акта на обръщението П-С.
Втори стадий: Производително потребление на купените от капиталиста стоки. Той действа като капиталистически стокопроизводител; неговият капитал извършва производствения процес. Резултатът е стока с по-голяма стойност от стойността на елементите на нейното производство.
Трети стадий: Капиталистът се връща на пазара като продавач; неговата стока се превръща в пари, или извършва акта на обръщението С-П.
Следователно формулата за кръгооборота на паричния капитал е такава: П-С...Пр...С'-П', където точките показват, че процесът на обръщението е прекъснат, а С', както и П' означават С и П, увеличени с принадена стойност.
В първия том първият и третият стадий се изследваха само доколкото това е необходимо за разбиране на втория стадий - производствения процес на капитала. Поради това там останаха извън сферата на вниманието различните форми, в които се облича капиталът в различните си стадии и които той ту приема, ту напуска при повторението на кръгооборота. Сега те представляват непосредственият предмет на изследването.
За да разберем тези форми в чистия им вид, необходимо е преди всичко да се абстрахираме от всички моменти, които нямат нищо общо със смяната и образуването на формите като такива. Ето защо тук се приема не само че стоките се продават по техните стойности, но и че това се извършва при неизменни обстоятелства. Следователно оставят се настрана и стойностните изменения, които могат да станат в течение на процеса на кръгооборота.
I. ПЪРВИ СТАДИЙ. П-С.2)
П-С представлява превръщането на известна сума пари в известна сума стоки: за купувача превръщането на неговите пари в стока, за продавачите - превръщането на техните стоки в пари. Този акт на общото стоково обръщение става в същото време функционално определен отдел в самостоятелния кръгооборот на индивидуалния капитал преди всичко не вследствие на неговата форма, а вследствие на неговото веществено съдържание, вследствие на специфичния характер на потреблението на онези стоки, които разменят мястото си с парите. Това са, от една страна, средствата за производство, от друга страна - работната сила: вещните и личните фактори на стоковото производство, специфичният характер на които, разбира се, трябва да съответства на вида на изделието, което ще се произведе. Ако наречем работната сила Р, средствата за производство Сп, то купуваната от капиталиста сума стоки С=Р+Сп, или по-кратко С<РСп. Следователно, разглеждан от страна на неговото съдържание, актът П-С се представя П-С<РСп т. е. П-С се разпада на П-Р и П-Сп, паричната сума П се разделя на две части, едната от които купува работна сила, а другата - средства за производство. Тези два реда покупки се отнасят до съвсем различни пазари: единият - до същинския стоков пазар, другият - до пазара на труда.
Но освен това качествено раздвоение на тази сума стоки, в която се превръща П, актът П-С<РСп представя и извънредно характерно количествено отношение.
Ние знаем, че стойността, съответно цената, на работната сила се заплаща на притежателя на последната, който я продава като стока, във формата на работна заплата, т. е. като цена на известна сума труд, заключваща в себе си и принаден труд; така че, ако напр. еднодневната стойност на работната сила=3 марки, на продукта на петчасов труд, то в договора между купувача и продавача тази сума фигурира като цена или заплата, да речем, за десетчасов труд. Ако подобен договор е сключен напр. с 50 работници, то те трябва да доставят на купувача в течение на един ден общо 500 часа труд, от които половината, 250 работни часа, =25 десетчасови работни дни, представлява просто принаден труд. Количеството, както и размерите на онези средства за производство, които е необходимо да се купят, трябва да бъдат достатъчни за прилагането на тази маса труд.
Следователно П-С<РСп изразява не само качествено отношение, не само това, че определена сума пари, напр. 422 ф. ст., се превръща в съответстващи едни на други средства за производство и работна сила, а и количествено отношение между частта от парите, изразходвана за работна сила Р, и частта, изразходвана за средства за производство Сп - отношение, определяно отнапред от сумата на получавания в повече принаден труд, който ще бъде изразходван от определен брой работници.
Следователно, ако напр. в някаква предачница работната заплата на 50 работници съставлява 50 ф. ст. на седмица, то за средства за производство трябва да бъдат изразходвани 372 ф. ст. при предпоставка, че това е стойността на средствата за производство, превръщани в прежда от седмичния труд от 3000 часа, от които 1500 часа са принаден труд.
Тук е съвсем безразлично в каква степен в различните клонове на промишлеността за прилагането на допълнителен труд е нужно допълнително изразходване на стойност във форма на средства за производство. Тук става дума само за това, че при всички обстоятелства изразходваната за средства за производство част от парите - купените в акта П-Сп средства за производство - трябва да бъдат достатъчни, следователно предварително пресметнати за тази цел, доставени в съответната пропорция. Иначе казано, количеството на средствата за производство трябва да бъде достатъчно, за да погълне цялото количество труд, та посредством него да се превърне в продукт. Ако не биха били налице достатъчно средства за производство, то излишъкът от труд, който купувачът получава на свое разположение, не би намерил приложение; неговото право да се разпорежда с този труд не би довело до нищо. Ако биха били налице повече средства за производство, отколкото намиращият се на разположение труд, то те биха останали ненаситени с труд, не биха се превърнали в продукт.
Щом като актът П-С<РСп е извършен, купувачът разполага не само със средства за производство и работна сила, необходими за произвеждането на известен полезен предмет. Той разполага с по-голямо количество приводима в действие работна сила, или с по-голямо количество труд, отколкото е необходимо за възстановяване на стойността на работната сила, и в същото време разполага със средства за производство, необходими за реализация или опредметяване на тази сума труд; следователно той разполага с фактори за производство на изделия с по-голяма стойност от стойността на елементите на тяхното производство, или разполага с фактори за производство на такова количество стоки, в което ще се включва и принадена стойност. Следователно стойността, авансирана от него в парична форма, се намира сега в такава натурална форма, в която тя може да се реализира като стойност, пораждаща принадена стойност (във вид на стоки). С други думи, тя се намира в състоянието или във формата на производителен капитал, който има свойството да функционира като създаващ стойност и принадена стойност. Да означим капитала в тази форма с Пр.
Но стойността на Пр = стойността на Р+Сп=П, превърнато в Р и Сп. П е същата тази капиталова стойност, както и Пр, само формата на нейното съществуване е друга; именно капиталова стойност в парично състояние, или в парична форма: паричен капитал.
Ето защо актът П-С<РСп или, в неговата обща форма, П-С, сума от покупки на стоки, този акт на общото стоково обръщение е в същото време като стадий от самостоятелния процес на кръгооборота на капитала, превръщане на капиталовата стойност от нейната парична форма в нейната производителна форма, или по- кратко, превръщане на паричния капитал в производителен капитал. Следователно в онази фигура на кръгооборота, която се разглежда тук на първо място, парите се явяват като първия носител на капиталовата стойност, а поради това паричният капитал се явява като онази форма, в която се авансира капиталът.
Като паричен капитал той се намира в състояние, в което може да изпълнява функциите на пари, напр. в дадения случай функциите на всеобщо покупателно средство и всеобщо платежно средство (последното, доколкото работната сила, макар и да се купува по- рано, се заплаща едва след като е действала; доколкото на пазара няма готови средства за производство и трябва да се поръчват те, в акта П-Сп парите също действат като платежно средство). Тази способност произтича не от това, че паричният капитал е капитал, а от това, че той е пари.
От друга страна, капиталовата стойност в парично състояние също така може да изпълнява само парични и никакви други функции. Това, което ги прави функции на капитала, е тяхната определена роля в движението на капитала, а поради това и връзката на стадия, в който те действат, с другите стадии на неговия кръгооборот. Например в случая, който преди всичко ни занимава, парите се превръщат в стоки, съчетанието на които съставлява натуралната форма на производителния капитал, а поради това в скрито състояние, като възможност, вече заключва в себе си резултата от капиталистическия производствен процес.
Част на парите, изпълняващи в П-С<РСп функцията на паричен капитал с факта, че тя извършва това обръщение, преминава към изпълнение на функция, в която изчезва техният характер на капитал и остава техният характер на пари. Обръщението на паричния капитал П се разпада на П-Сп и П-Р, на купуване средства за производство и купуване работна сила. Да разгледаме последния акт сам по себе си. П-Р от страна на капиталиста е купуване на работна сила; от страна на работника, притежателя на работната сила - това е продажба на работна сила - продажба на труд, можем да кажем тук, защото формата на работна заплата вече се предполага. Това, което за купувача представлява П-С (=П-Р), тук, както и при всяка покупка, за продавача (работника) е Р-П(=С-П), продажба на неговата работна сила. Това е първият стадий на обръщението, или първата метаморфоза на стоката („Капиталът“, книга I, гл. III, 2а); от страна на продавача на труда това е превръщане на неговата стока в парична форма. Получените по този начин пари работникът постепенно изразходва за известна сума стоки, които задоволяват неговите потребности, за предмети за потребление. Следователно цялото обръщение на неговата стока се представя във вид на Р-П-С, т. е., първо, Р-П(=С-П) и, второ, П-С; следователно във вид на общата форма на простото стоково обръщение С-П-С, където парите фигурират като просто средство за обръщение, играещо мимолетна роля, като прост посредник в размяната на стока срещу стока.
П-Р е характерен момент на превръщането на паричен капитал в производителен капитал, защото това е съществено условие за действително превръщане на авансираната в парична форма стойност в капитал, в стойност, която произвежда принадена стойност. П-Сп е необходимо само за да се реализира онова количество труд, което е купено в акта П-Р. Поради това П-Р бе разгледано от тази гледна точка в книга I, отдел II, „Превръщане на парите в капитал“. А тук е необходимо да разгледаме въпроса още и от друга гледна точка - с оглед специално на паричния капитал като форма на проявление на капитала.
Актът П-Р изобщо се приема за характерен за капиталистическия начин на производство. Но съвсем не по посочената по- горе причина, че купуването на работна сила е такъв договор за покупка, от който е обусловено доставянето на по-голямо количество труд от това, което е необходимо за възстановяването на цената на работната сила, работната заплата, от който следователно се обуславя доставянето на принаден труд, основното условие за капитализацията на авансираната стойност, или, което е същото, за произвеждане на принадена стойност. Не, той се признава за характерен по-скоро вследствие на своята форма, защото във форма на работна заплата срещу пари се купува, а това служи като признак на паричното стопанство.
И тук характерно се смята не ирационалността на формата. Напротив, ирационалността не се забелязва. Ирационалността се заключава в това, че самият труд като елемент, образуващ стойност, не може да има стойност, а поради това и определено количество труд не може да има стойност, която да се изразява в негова цена, в негова еквивалентност с определено количество пари. Но ние знаем, че работната заплата е просто замаскирана форма, форма, в която напр. еднодневната цена на работната сила се представя като цена на труда, приведен в течение на деня от тази работна сила в текущо състояние, и че по такъв начин стойността, произведена от тази работна сила в течение напр. на 6 часа труд, става израз на стойността на нейното дванадесетчасово функциониране, или на дванадесетчасов труд, П-Р се смята за характерна черта, за признак на така наричаното парично стопанство, тъй като трудът се явява тук като стока на своя притежател, а поради това парите се явяват като купувач; следователно П-Р се смята за характерна черта на паричното стопанство вследствие паричния характер на това отношение (т. е. на покупката и продажбата на човешка дейност). Но парите още много рано са се явили като купувач на така наричаните услуги - и въпреки това нито П се е превръщало в паричен капитал, нито общият характер на стопанството е претърпявал преврат.
За парите е съвсем безразлично в какъв вид стоки се превръщат. Те са всеобщата еквивалентна форма на всички стоки, които вече със своите цени показват, че мислено представляват определена сума пари, очакват своето превръщане в пари и само като разменят мястото си с парите, получават форма, в която могат да бъдат превърнати в потребителни стойности за своите притежатели. Щом на пазара се намира работна сила като стока на своя притежател, при което продажбата на тази стока се извършва във форма на заплащане за труд, във вид на работна заплата, то нейната покупка и продажба не представляват нищо по-забележително от покупката и продажбата на всяка друга стока. Характерното се заключава не в това, че стоката - работната сила - може да бъде купена, а в това, че работната сила се явява като стока.
Посредством П-С<РСп посредством превръщането на паричния капитал в производителен капитал, капиталистът достигна съединяването на предметните и личните фактори на производството, доколкото тези фактори се състоят от стоки. Ако парите за пръв път се превръщат в производителен капитал, или за пръв път функционират като паричен капитал за техния притежател, то той, преди да купи работната сила, трябва по-напред да купи средства за производство, работни здания, машини и т. н.; защото щом работната сила мине в неговото разпореждане, трябва да са налице средствата за производство, за да може да бъде тя употребена като работна сила.
Така се представя работата от страна на капиталиста.
От страната на работника: производителното проявление на неговата работна сила е възможно едва от момента, когато последната вследствие на нейната продажба се поставя във връзка със средствата за производство. Следователно преди продажбата тя съществува отделно от средствата за производство, от предметните условия на нейното проявление. В това състояние на отделеност тя не може да бъде направо приложена нито за производство на потребителни стойности за нейния притежател, нито за производство на стоки, с продажбата на които той би могъл да съществува. Но щом вследствие на нейната продажба тя се постави във връзка със средствата за производство, тя става част от производителния капитал на нейния купувач, също както и средствата за производство.
Ето защо, макар в акта П-Р собственикът на парите и собственикът на работната сила да се отнасят един към друг само като купувач и продавач, да противостоят един на друг като притежател на пари и стокопритежател, следователно откъм тази страна да се намират в просто парично отношение един към друг - въпреки това купувачът от самото начало се явява и като притежател на средствата за производство, които образуват предметните условия за производителното изразходване на работната сила от притежателя на последната. С други думи, тези средства за производство противостоят на притежателя на работна сила като чужда собственост. От друга страна, продавачът на труда противостои на купувача като чужда работна сила, която трябва да премине в разпореждане на последния, трябва да бъде включена в неговия капитал, за да може той действително да функционира като производителен капитал. Следователно в онзи момент, когато капиталистът и наемният работник противостоят един на друг в акта П-Р (Р-П от страна на работника), класовото отношение между капиталист и наемен работник вече е налице, вече е дадено. Разглежданият акт представлява покупка и продажба, парично отношение, но такава покупка и продажба, в която купувачът се предполага като капиталист, а продавачът - като наемен работник; следователно даденото отношение произтича от това, че условията за реализацията на работната сила - средствата за живот и средствата за производство - са отделени като чужда собственост от притежателя на работната сила.
Тук не ни интересува как възниква това отделяне. То съществува, щом се извършва П-Р. Това, което тук ни интересува, е следното: ако П-Р е функция на паричния капитал, или ако парите тук са форма на съществуване на капитала, то съвсем не е просто защото парите функционират тук в ролята на средство за плащане на човешка дейност, имаща полезен ефект - за услуга; следователно съвсем не вследствие на функцията на парите като платежно средство. Парите могат да бъдат изразходвани в такава форма само защото работната сила се намира в състояние на отделеност от средствата за производство (включвайки тук и средствата за живот като средства за произвеждане на самата работна сила); защото тази отделеност може да бъде отстранена само като се продаде работната сила на собственика на средствата за производство и следователно на купувача принадлежи и функционирането на работната сила, границите на което съвсем не съвпадат с границите на количеството труд, необходимо за възпроизвеждане на собствената ѝ цена. Капиталистическото отношение се проявява в процеса на производството само защото то вече съществува само по себе си в акта на обръщението, в различните основни икономически условия, при които продавачът и купувачът противостоят един на друг, в тяхното класово отношение. Това отношение произтича не от природата на парите; напротив, само съществуването на това отношение може да превърне една проста функция на парите във функция на капитал.
В разбирането на паричния капитал (а сега ние имаме работа само с него в пределите на онази определена функция, в която той се явява тук пред нас) обикновено се срещат или се преплитат две заблуждения. Първо, функциите, които изпълнява капиталовата стойност като паричен капитал и които тя може да изпълнява именно защото се намира в парична форма, погрешно се извеждат от нейния характер като капитал, докато те произтичат само от паричното състояние на капиталовата стойност, от нейното проявление във формата на пари. И, второ, обратното: специфичното съдържание на паричната функция, което заедно с това я превръща във функция на капитал, се извежда от природата на парите (поради това парите се смесват с капитала), докато функцията на паричния капитал предполага, както тук при извършването на акта П-Р, обществени условия, които съвсем не са дадени при простото стоково и съответстващото му парично обръщение.
Покупката и продажбата на роби по своята форма представлява също така покупка и продажба на стоки. Но без съществуването на робството парите не могат да извършват тази функция. Има ли робство, парите могат да бъдат употребени за купуване на роби. Напротив, наличието на пари в ръцете на купувача още съвсем не е достатъчно, за да направи робството възможно.
Обстоятелството, че продажбата на собствената работна сила (във формата на продажба на собствения труд, или във формата на работна заплата) представлява не изолирано явление, а необходима закономерна предпоставка на стоковото производство, че следователно паричният капитал изпълнява разглежданата тук функция П-С<РСп в обществен мащаб - това обстоятелство предполага исторически процеси, които са разложили първоначалното съединение на средствата за производство и работната сила: процеси, в резултат на които масата на народа, работниците, като лишени от собственост, противостоят на неработещите, като собственици на средствата за производство. При това не е съществено имало ли е съединението на работната сила със средствата за производство до своето разложение такава форма, че работникът сам като средство за производство е принадлежал към другите средства за производство, или пък е бил техен собственик.
И така, същността на въпроса, лежащ в основата на акта П—С<РСп е разпределението; не разпределението в обикновения смисъл на разпределение на предметите за потребление, а разпределението на елементите на самото производство, при което предметните фактори се концентрират на една страна, а работната сила, изолирана от тях - на друга.
Следователно, за да може актът П—Р да се превърне във всеобщ обществен акт, средствата за производство, предметната част на производителния капитал, вече трябва да противостоят на работника като такива, като капитал.
По-горе видяхме[29], че капиталистическото производство, след като се е появило веднъж, в развитието си не само възпроизвежда това отделяне, но и го разширява в постоянно растящи размери, докато то не се превърне в универсално господстващо обществено състояние. Но тук има и още една страна. Предпоставка, за да може капиталът да се образува и да подчини производството, е развитието в известна степен на търговията, а поради това и развитие на стоковото обръщение и следователно на стоковото производство: изделията не могат да влязат в обръщението като стоки, ако те се произвеждат не за продажба, следователно не като стоки. Но само на основата на капиталистическото производство стоковото производство се явява като нормален, господстващ тип производство.
Руските земевладелци, които вследствие на така наричаното освобождение на селяните водят сега своето селско стопанство с наемни работници вместо с крепостни несвободни работници, се оплакват от две неща: първо, от недостиг на паричен капитал. Така например те казват: преди да продадеш реколтата, трябва да платиш на наемните работници в сравнително големи размери, и тук именно се проявява недостиг на първото условие, на налични пари. За да се води производство капиталистически, необходима е постоянна наличност на капитал във форма на пари, именно за изплащане на работната заплата. Обаче земевладелците могат да се утешат по отношение на това. След време всичко идва и промишленият капиталист вече разполага не само със свои собствени пари, но и с l'argent des autres*1.
Обаче по-характерно е второто оплакване, именно: и да би имало пари, все пак нямало достатъчно количество работни сили, които да могат да се купят във всяко време: вследствие общинната собственост на селската община върху земята руският селски работник още не е напълно отделен от своите средства за производство, поради което той още далеч не представлява „свободен наемен работник“ в пълния смисъл на думата. Но наличността на такъв в обществен мащаб е необходимо условие, за да може П-С, превръщането на парите в стока, да представлява превръщане на паричния капитал в производителен капитал.
Ето защо от само себе си се разбира, че формулата за кръгооборота на паричния капитал П-С...Пр...С'-П' е разбираща се от само себе си форма на кръгооборота на капитала само на основата на вече развито капиталистическо производство, тъй като тя предполага съществуването на класа на наемни работници в обществен мащаб. Капиталистическото производство, както видяхме, произвежда не само стока и принадена стойност; то възпроизвежда, при това в постоянно разширяващ се размер, класата на наемните работници и превръща в наемни работници преобладаващото болшинство непосредствени производители. Ето защо актовете П-С...Пр...С'-П', Доколкото първа предпоставка за тяхното осъществяване е постоянната наличност на класа на наемни работници, вече предполагат капитала във формата на производителен капитал, а поради това предполагат и формата на кръгооборота на производителния капитал.
II. ВТОРИ СТАДИЙ. ФУНКЦИЯТА НА ПРОИЗВОДИТЕЛНИЯ КАПИТАЛ
Разглежданият тук кръгооборот на капитала започва с акта на обръщението П-С, с превръщането на пари в стока, с покупка. Следователно обръщението трябва да бъде допълнено от противоположната метаморфоза С-П, от превръщане на стока в пари, от продажба. Но непосредствен резултат на акта П-С<РСп е прекъсването на обръщението на капиталовата стойност, авансирана в парична форма. Чрез превръщането на паричния капитал в производителен капитал капиталовата стойност е придобила такава натурална форма, в която тя не може да продължава обръщението и трябва да влезе в потребление, именно в производително потребление. Потреблението на работната сила, трудът, може да бъде реализирано само в процеса на труда. Капиталистът не може да продаде работника като стока, защото той не е негов роб и защото той е купил само ползването на неговата работна сила в течение на определено време. От друга страна, той може да използва работната сила само като я застави да използва средствата за производство като фактори за създаване на стоки. Следователно резултатът от първия стадий е встъпването във втория, в производителния стадий на капитала.
Движението се представлява във вид на П-С<РСп...Пр, където точките означават, че обръщението на капитала е прекъснато, но процесът на неговия кръгооборот продължава, тъй като от сферата на стоковото обръщение той влиза в сферата на производството. Следователно първият стадий, превръщането на паричния капитал в производителен капитал, е само предшественик и встъпителна фаза към втория стадий, към функционирането на производителния капитал.
П-С<РСп предполага, че индивидът, който извършва този акт, не само разполага със стойности в една или друга потребителна форма, но че той притежава тези стойности в парична форма, че той е притежател на пари. А тъй като актът се заключава именно в даването на парите, то индивидът може да остане притежател на пари само доколкото парите implicite*2 се връщат у него благодарение на самия акт на изразходването. А пари могат да дойдат обратно при него само посредством продажбата на стоки. Следователно, актът от самото начало предполага, че даденият индивид е стокопроизводител.
П-Р. Наемният работник живее само от продажбата на работната си сила. Нейното запазване - неговото самозапазване - изисква ежедневно потребление. Следователно заплащането на работника трябва постоянно да се повтаря през кратки срокове, за да може той да повтаря необходимите за неговото самосъхранение покупки - акта Р-П-С, или С-П-С. Поради това капиталистът постоянно трябва да му противостои като паричен капиталист, а неговият капитал - като паричен капитал. Но, от друга страна, за да може масата непосредствени производители, наемните работници, да извършва акта Р-П-С, необходимите средства за живот постоянно трябва да им противостоят в такава форма, в която те могат да бъдат купени, т. е. в стокова форма. Така че това положение вече изисква високо развитие на обръщението на продуктите като стоки, а поради това и широки размери на стоковото производство. Когато производството посредством наемен труд придобива всеобщ характер, стоковото производство трябва да се превърне във всеобща форма на производството. Стоковото производство - при предположение, че то има всеобщ характер - обуславя, от своя страна, постоянно растящо разделение на обществения труд, т. е. постоянна увеличаващо се обособяване на продукта, произвеждан от определен капиталист като стока, все по-голямо разделение на взаимно допълващите се процеси на производството на самостоятелни процеси. Поради това в същата степен, в която се развива П-Р, се развива и П-Сп, т. е. в същата степен производството на средства за производство се отделя от производството на стоките, по отношение на които те са средства за производство, и последните противостоят сами на всеки стокопроизводител като стоки, които той не произвежда, а които той купува за своя определен производствен процес. Те излизат от отрасли на производството, които са съвсем отделени от неговия собствен отрасъл, които работят самостоятелно - те влизат в неговия производствен отрасъл като стоки; поради това те трябва да бъдат купувани. Вещните условия на стоковото производство във все по-голяма степен противостоят на стокопроизводителя като продукти на други стокопроизводители, като стоки. И в същата степен капиталистът трябва да се явява в ролята на паричен капиталист, иначе казано - разширява се мащабът, в който неговият капитал трябва да функционира като паричен капитал.
От друга страна, същите тези обстоятелства, които създават основното условие за капиталистическото производство - съществуването на класата на наемните работници, - съдействат за преминаването на всяко стоково производство в капиталистическо- стоково производство. В същата степен, в която последното се развива, то действа разрушаващо и разлагащо върху всяка по-стара форма на производство, която, предназначена предимно за непосредствено собствено потребление, превръща в стока само излишъка от продукта. То превръща продажбата на продукта в главен интерес, при което отначало като че ли не засяга самия начин на производство - такова е било например първото действие на капиталистическата световна търговия върху такива народи като китайците, индийците, арабите и т. н. Но там, където капиталистическото стоково производство пуска корени, то разрушава всички форми на стоково производство, за основа на които са служили или собственият труд на производителя, или пък просто продажбата във вид на стока само на излишъците от продукта. Отначало то прави стоковото производство всеобща форма на производството и после постепенно превръща цялото стоково производство в капиталистическо производство.3)
Каквито и да са обществените форми на производството, работниците и средствата за производство винаги остават негови фактори. Но в състояние на отделеност едни от други, и едните, и другите са негови фактори само като възможност. За да се произвежда изобщо, те трябва да се съединят. Специфичният характер и начин, по който се осъществява това съединение, отличава отделните икономически епохи на обществения строй. В изследвания случай отделеността на свободния работник от неговите средства за производство е предварително даден изходен пункт и ние вече видяхме как и при какви условия работникът и средствата за производство се съединяват в ръцете на капиталиста - именно, съединяват се като производителна форма на съществуването на неговия капитал. Ето защо действителният процес, в който встъпват съединените по такъв начин лични и вещни фактори за създаването на стоката, производственият процес, става функция на капитала - капиталистически производствен процес, чиято природа е подробно описана в първата книга на това съчинение. Всяко предприятие, занимаващо се с производство на стоки, става заедно с това предприятие за експлоатиране на работната сила; но само капиталистическото стоково производство става такъв епохален начин на експлоатация, който в своето последователно историческо развитие, организирайки процеса на труда и мощно развивайки техниката, извършва преврат в цялата икономическа структура на обществото и далеч превъзхожда всички предшестващи епохи.
Вследствие на различните роли, които във време на производствения процес средствата за производство и работната сила играят в създаването на стойността, а следователно и в създаването на принадената стойност, те, доколкото са форми на съществуването на авансираната капиталова стойност, се различават като постоянен и променлив капитал. Като различни съставни части на производителния капитал те се отличават по-нататък по това, че първите, притежание на капиталиста, остават негов капитал и вън от процеса на производството, докато работната сила само в процеса на производството става форма на съществуването на индивидуалния капитал. Докато работната сила е стока само в ръцете на нейния продавач, наемния работник, тя става капитал, напротив, едва в ръцете на нейния купувач, капиталиста, комуто се предоставя нейното временно потребление. Самите средства за производство стават предметно въплъщение на производителния капитал, или производителен капитал, само от момента, когато работната сила, като лична форма на съществуването на същия капитал, получи възможността да се въплъщава в тях. Следователно както работната сила на човека не е капитал по природа, така не са капитал по природа и средствата за производство. Те придобиват този специфичен обществен характер само при определени исторически развили се условия също както и благородните метали само при такива именно условия получават характера на пари или парите - характера на паричен капитал.
Функционирайки, производителният капитал потребява своите собствени съставни части, за да ги превърне в маса от продукти, притежаваща по-висока стойност. Тъй като работната сила действа само като един от неговите органи, то и създаденият от нейния принаден труд излишък от стойност на продукта над стойността на образуващите го елементи е плод на капитала. Принаденият труд на работната сила е безплатен труд за капитала и поради това образува за капиталиста принадена стойност, стойност, за която той не плаща еквивалент. Поради това продуктът е не просто стока, а стока, оплодотворена с принадена стойност. Неговата стойност = Пр+М, равна е на стойността на потребения за неговото изготвяне производителен капитал Пр плюс произведената от последния принадена стойност М. Да приемем, че тази стока се състои от 10 000 фунта прежда, за изготвянето на която са потребени средства за производство на стойност 372 ф. ст. и работна сила на стойност 50 ф. ст. В процеса на преденето предачите са пренесли върху преждата стойността на средствата за производство, потребени чрез техния труд, в количество 372 ф. ст. и в същото време, съответно на разходването на техния труд, са създали нова стойност, да речем, от 128 ф. ст. Поради това 10 000 фунта прежда са носител на стойност от 500 ф. ст.
III. ТРЕТИ СТАДИЙ. С'-П'.
Стоката става стоков капитал като излязла непосредствено от самия производствен процес функционална форма на съществуването на вече нарасналата капиталова стойност. Ако стоковото производство в целия негов обществен размер би се водило капиталистически, то всяка стока от самото начало би била елемент на стоковия капитал, независимо от това, дали тази стока се състои от чугун или брюкселски дантели, от сярна киселина или пури. Проблемът какви видове стоки са предопределени от своето свойство за въздигане в ранг капитал и какви за редова стокова служба, е едно от онези невинни затруднения, които сама си е създала схоластическата политическа икономия.
Капиталът, намирайки се в стокова форма, трябва да изпълнява функцията на стока. Предметите, от които той се състои, произведени именно за пазара, трябва да бъдат продадени, превърнати в пари, следователно трябва да извършат движението С-П.
Да приемем, че стоката на капиталиста се състои от 10 000 фунта памучна прежда. Ако в процеса на преденето са потребни средства за производство на стойност 372 ф. ст. и е създадена нова стойност от 128 ф. ст., то стойността на преждата е равна на 500 ф. ст., което се изразява в нейната цена със същото наименование. Тази цена се реализира посредством продажбата С-П. Какво превръща този прост акт на всяко стоково обръщение същевременно и във функция на капитала? Съвсем не каквото и да било изменение, извършващо се във време на този акт: не изменение на потребителния характер на стоката - защото именно като предмет за потребление стоката преминава у купувача; и не изменение на нейната стойност - защото последната не претърпява никакви изменения на величината, а само изменение на формата. Отначало стойността е съществувала в прежда, сега тя съществува в пари. В това се проявява същественото различие между първия стадий П-С и последния стадий С-П. Там авансираните пари функционират като паричен капитал, защото посредством обръщението те се превръщат в стоки със специфична потребителна стойност. Тук в последния стадий С-П стоката може да функционира като капитал само доколкото тя донася този характер на капитал вече готов от процеса на производството, преди да започне нейното обръщение. Във време на процеса на преденето предачите създават стойност на преждата от 128 ф. ст. От тях, да кажем, 50 ф. ст. съставляват за капиталиста просто еквивалент на неговия разход за работна сила, а 78 ф. ст. - при степен на експлоатация на работната сила 156% - образуват принадената стойност. Следователно стойността на 10 000 фунта прежда включва в себе си, първо, стойността на потребения производителен капитал Пр, при което постоянната част = 372 ф. ст., променливата = 50 ф. ст., тяхната сума = 422 ф. ст. = 8440 фунта прежда. А стойността на производителния капитал Пр=С, на стойността на образуващите го елементи, които в стадия П-С са противостояли на капиталиста като стоки в ръцете на техните продавачи. Но, второ, стойността на преждата включва в себе си и принадена стойност от 78 ф. ст. = 1560 фунта прежда. Следователно С, като израз на стойността на 10 000 фунта прежда, е равно на С+ДС, С плюс прираст на С ( = 78 ф. ст.), което ние ще наречем с*3, защото сега то съществува в същата стокова форма, както и първоначалната стойност на С. Стойността на 10 000 фунта прежда = 500 ф. ст., следователно = С+с=С'. Не абсолютната величина на стойността (500 ф. ст.) превръща С, като израз на стойността на 10 000 фунта прежда, в С'. Защото абсолютната величина на стойността на С', тъй както и за всички други С, като израз на стойността на някаква сума стоки, се определя от величината на овеществения в него труд. С се превръща в С' вследствие относителната величина на неговата стойност - величината на неговата стойност в сравнение със стойността на капитала Пр, потребен при неговото производство. В С' се включва тази стойност плюс доставената от производителния капитал принадена стойност. Неговата стойност е по-голяма, превишава тази капиталова стойност с тази принадена стойност с. 10 000 фунта прежда са носители на нарасналата, обогатена с принадената стойност капиталова стойност, и те играят ролята на такъв носител като продукт на капиталистическия производствен процес. С' изразява едно стойностно отношение - отношение на стойността на стоковия продукт към стойността на капитала, изразходван за неговото производство; следователно С' изразява, че неговата стойност е съставена от капиталова стойност и принадена стойност. 10 000 фунта прежда са стоков капитал, С', само в качеството на превърната форма на производителния капитал Пр, следователно само във връзка, която засега съществува само в кръгооборота на този индивидуален капитал, или съществува само за онзи капиталист, който със своя капитал е произвел преждата. Само, така да се каже, вътрешното, а съвсем не някакво външно отношение прави тези 10 000 фунта прежда, като носител на стойност, стоков капитал; капиталистическият наследствен белег на тези 10 000 фунта се заключва не в абсолютната величина на тяхната стойност, а в относителната величина, във величината на тяхната стойност в сравнение с онази, която е притежавал съдържащият се в тях производителен капитал, преди той да се е превърнал в стока. Ето защо, ако 10 000 фунта прежда бъдат продадени по тяхната стойност, за 500 ф. ст., то този акт на обръщение, разглеждан сам по себе си, = С-П, представлява просто превръщане на стойността, оставаща неизменна, от стокова форма в парична форма. Но като специфичен стадий в кръгооборота на индивидуалния капитал същият този акт представлява реализация на капиталовата стойност от 422 ф. ст., съдържаща се в стоката, + принадената стойност от 78 ф. ст., съдържаща се в същата стока, следователно представлява С'-П', гревръщане на стоковия капитал от неговата стокова форма в парична форма.4)
Функцията на С' е също такава, както и на всеки стоков продукт: да претърпи превръщане в пари, да бъде продаден, да извърши фазата на обръщението С-П. Докато нарасналият сега по стойност капитал остава във форма на стоков капитал, лежи неподвижно на пазара, процесът на производството спира. Капиталът не действа нито като създател на продукт, нито като създател на стойност. В зависимост от различната степен на скорост, с която капиталът сваля от себе си стоковата форма и приема парична форма, или в зависимост от бързината на продажбата, една и съща капиталова стойност в много неравна степен ще служи и като създател на продукт, и като създател на стойност, и мащабът на възпроизводството в зависимост от това ще се разширява или намалява. В първа книга бе показано, че степента на действие на даден капитал се обуславя от потенции на производствения процес, в известна степен независими от величината на стойността на капитала. Сега се оказва, че процесът на обръщението привежда в движение нови потенции, обуславящи степента на действие на капитала, неговото разширяване и съкращаване, независими от величината на неговата стойност[30].
Масата стоки С', като носител на пораснал по стойност капитал, трябва освен това в целия си обем да извърши метаморфозата С-П. Количеството на продаденото става тук съществено обстоятелство. Отделната стока фигурира само като интегрална част на цялата маса. 500 ф. ст. стойност съществуват в 10 000 фунта прежда. Ако капиталистът успее да продаде само 7440 фунта по тяхната стойност от 372 ф. ст., то той ще възстанови по този начин само стойността на своя постоянен капитал, стойността на изразходваните средства за производство; ако успее да продаде 8440 фунта - само величината на стойността на целия авансиран капитал. За да реализира принадена стойност, той трябва да продаде повече, а за да реализира цялата принадена стойност от 78 ф. ст. (= 1560 фунта прежда), той трябва да продаде всичките 10 000 фунта прежда. Следователно от 500 ф. ст. пари той получава само равна стойност за продадената стока; в пределите на обръщението неговата сделка е просто С-П. Ако той би дал на своите работници 64 ф. ст. вместо заплата от 50 ф. ст., неговата принадена стойност би била само 64 ф. ст. вместо 78 ф. ст. и степента на експлоатацията само 100% вместо 156%; но стойността на неговата прежда би останала същата както и преди; би се изменило само съотношението на нейните различни части; актът на обръщението С-П сега, както и преди, би бил продажба на 10 000 фунта прежда за 500 ф. ст., по тяхната стойност.
С'=С+с ( = 422 ф. ст.+ 78 ф. ст.). - С е равно на стойността на Пр, или на стойността на производителния капитал, а последната е равна на стойността на П, което е авансирано в акта П-С, в купуването на елементите на производството; в нашия пример = 422 ф. ст. Ако дадената маса стока се продава по нейната стойност, то С = 422 ф. ст. и с = 78 ф. ст., на стойността на принадения продукт от 1560 фунта прежда. Ако с, изразено в пари, обозначим посредством п, то С'-П'=(С+с)-(П+п), а кръгооборотът П-С...Пр...С'-П' в неговата разгъната форма ще се обозначава следователно чрез П-С<РСп...Пр...(С+с)-(П+п).
В първия стадий капиталистът извлича средства за потребление от същинския стоков пазар и от пазара на труда; в третия стадий той хвърля стоките обратно само на един пазар, на същинския стоков пазар. Но ако сега посредством своята стока той извлича от пазара повече стойност, отколкото е хвърлил на него първоначално, то е само защото хвърля на него по-голяма стокова стойност, отколкото първоначално е извлякъл. Той бе хвърлил на пазара стойността П и бе извлякъл равната стойност С; той хвърля на пазара С+с и извлича равна стойност П+п. - В нашия пример П беше равно на стойността на 8440 фунта прежда; но той хвърля на пазара 10 000 фунта, следователно дава му по-голяма стойност, отколкото бе взел от пазара. От друга страна, той е хвърлил на пазара тази пораснала стойност само защото посредством експлоатацията на работната сила в процеса на производството е произвел принадена стойност (изразена в принаден продукт като известна част от продукта). Само като продукт на този процес масата стоки е стоков капитал, носител на пораснала капиталова стойност. Посредством акта С'-П' се реализира както авансираната капиталова стойност, така и принадената стойност. Реализацията и на едната, и на другата се извършва едновременно в редица продажби или пък в едновременна продажба наведнъж на цялата маса стоки, което именно се изразява в С'-П'. Но един и същ акт на обръщението С'-П' е различен за капиталовата стойност и за принадената стойност, тъй като за всяка от тях той изразява различен стадий на тяхното обръщение, нееднаква част от онзи ред метаморфози, който те преминават в сферата на обръщението. Принадената стойност, с, се е появила на свят именно само в процеса на производството. Следователно тя за пръв път излиза на стоковия пазар и излиза при това именно в стокова форма; това е първата форма на нейното обръщение, а поради това актът с-п, първият акт на нейното обръщение, или нейната първа метаморфоза, която следователно още остава да се допълни посредством противоположния акт на обръщението, или посредством обратната метаморфоза П-С5).
Иначе стои работата с обръщението, което извършва капиталовата стойност С в същия този акт на обръщението С'-П', който за нея е акт на обръщение С-П, където С=Пр, равно на първоначално авансираното П. Капиталовата стойност откри първия акт на своето обръщение като П, като паричен капитал и посредством акта С-П се възвръща към същата тази форма; следователно тя е изминала двете противоположни фази на обръщението: 1) П-С и 2) С-П, и отново се е оказала в такава форма, в която тя отново може да започне същия процес на кръгооборот. Това, което за принадената стойност е първо превръщане на стоковата форма в парична форма, за капиталовата стойност е възвръщане, или обратно превръщане в нейната първоначална парична форма.
Посредством П-С<РСп паричният капитал бе превърнат в сума от стоки Р и Сп, имаща същата стойност. Тези стоки не функционират вече като стоки, като предмети за продажба. Тяхната стойност съществува отсега нататък в ръцете на техния купувач, капиталиста, като стойност на неговия производителен капитал Пр. Във функцията Пр, в производителното потребление, те се превръщат в нов вид стока, отличаващ се по натуралната си форма от средствата за производство, в прежда, в която тяхната стойност не само се запазва, но се и увеличава от 422 ф. ст. на 500 ф. ст. Чрез тази реална метаморфоза стоките, изтеглени от пазара в първия стадий П-С, се заместват от стока, която се отличава от тях и по натурална форма, и по стойност и която трябва сега да функционира като стока, трябва да бъде превърната в пари и продадена. Поради това процесът на производството се представя само като прекъсване в процеса на обръщението на капиталовата стойност, в който до този момент е била измината само първата фаза П-С. Капиталовата стойност преминава втората и заключителна фаза С-П, след като С претърпи изменение по натурална форма и по стойност. Но ако се разглежда капиталовата стойност, взета сама за себе си, оказва се, че в процеса на производството тя е претърпяла изменение само на своята потребителна форма. Тя съществуваше като 422 ф. ст. стойност в Р и Сп, сега тя съществува като 422 ф. ст. стойност в 8440 фунта прежда. Следователно, ако разгледаме само двете фази на процеса на обръщението на капиталовата стойност, взета отделно от нейната принадена стойност, ще се окаже, че тя преминава 1) П-С и 2) С-П, при което второто С има изменила се потребителна форма, но има същата стойност, както първото С; по този начин капиталовата стойност преминава П-С-П, форма на обръщение, която чрез двукратно преместване на стоката в противоположно направление, чрез превръщането от пари в стока и от стока в пари, необходимо обуславя възвръщането на стойността, авансирана във форма на пари, към нейната парична форма: нейното обратно превръщане в пари.
Същият този акт на обръщение С'-П', който за капиталовата стойност, авансирана в пари, е втора, заключителна метаморфоза, връщане към паричната форма, за принадената стойност, включваща се в същия стоков капитал и реализираща се посредством неговото превръщане в парична форма, служи като първа метаморфоза, като превръщане от стокова форма в парична форма, С-П, като първа фаза на обръщението.
И така, тук трябва да се отбележат две неща. Първо: заключителното обратно превръщане на капиталовата стойност в нейната първоначална парична форма е функция на стоковия капитал. Второ: тази функция включва първото превръщане на принадената стойност от нейната първоначална стокова форма в парична. По този начин паричната форма играе тук двояка роля: от една страна, тя представлява формата, към която се връща стойността, първоначално авансирана в пари - следователно връщане към онази форма на стойността, с която е започнал процесът; от друга страна, тя е първата превърната форма на една стойност, която първоначално встъпва в обръщението в стокова форма. Ако стоките, от които се състои стоковият капитал, се продават по тяхната стойност, както се приема тук, то С+с се превръща в равно по стойност П+п. В тази форма П+п (422 ф. ст. + 78 ф. ст. = 500 ф. ст.) реализираният стоков капитал се намира сега в ръцете на капиталиста. Капиталовата стойност и принадената стойност съществуват сега като пари, следователно във всеобщата еквивалентна форма.
И така, в края на процеса капиталовата стойност се намира пак в същата форма, в която тя е встъпила в него, и следователно отново в качеството на паричен капитал може да започне и да извърши този процес. Именно поради това, че началната и заключителната форма на процеса е формата на паричния капитал (П), процесът на кръгооборота в тази форма е наречен от нас кръгооборот на паричния капитал. В края на процеса е изменена не формата, а само величината на авансираната стойност.
П+п не са нищо друго освен парична сума от определена величина, в нашия случай 500 ф. ст. Но като резултат на кръгооборота на капитала, като реализиран стоков капитал, тази сума пари съдържа капиталова стойност и принадена стойност, и при това те вече не са се срасли в едно, както в преждата; сега те лежат една до друга. Тяхната реализация даде на всяка от тях самостоятелна парична форма. 211/250 от тази сума са капиталова стойност, 402 ф. ст., и 39/250 - принадена стойност от 78 ф. ст. Това разделение, извършено от реализацията на стоковия капитал, има не само формалното съдържание, за което след малко ще говорим; то придобива значение в процеса на възпроизводството на капитала с оглед на това, дали п се присъединява към П изцяло, частично или съвсем не се присъединява, следователно дали то продължава да функционира като съставна част на авансираната капиталова стойност, или не. Обръщението на п и П може да бъде и съвсем различно.
В П' капиталът отново се е върнал към своята първоначална форма П, към своята парична форма; но се е върнал в такава форма, в която е реализиран като капитал.
Тук има, първо, количествено различие. Имаше П, 422 ф. ст.; сега има П', 500 ф. ст., и това различие е изразено в П...П', в количествено различните крайни членове на кръгооборота, самият ход на който е обозначен само с точки... П'>П, П'-П=М, на принадената стойност. - Но като резултат на този кръгооборот П...П' сега съществува само П'; това е резултат, в който е угаснал процесът на неговото образуване, П' съществува сега самостоятелно само за себе си, независимо от движението, което го е донесло. Движението е минало, на негово място стои П'.
Но П', като П+п, като 500 ф. ст., като 422 ф. ст. авансиран капитал плюс неговия прираст от 78 ф. ст., представлява в същото време качествено отношение, макар самото това качествено отношение да съществува само като отношение между частите на една и съща сума, следователно като количествено отношение. П, авансираният капитал, който сега отново се намира в своята първоначална форма (422 ф. ст.), съществува сега като реализиран капитал. Той не само се е запазил - той се е и реализирал като капитал, защото той, именно като капитал, се отличава от п (78 ф. ст.), към което той стои в отношение като към свой прираст, към свой плод, като към породен от самия него нарастък. Той се е реализирал като капитал, защото се е реализирал като стойност, която е породила стойност. П' съществува като капиталистическо отношение; П е вече не просто пари - то направо се явява като паричен капитал, получава израз като самонараснала стойност, следователно като стойност, която притежава свойството да нараства, да поражда повече стойност, отколкото е имало в нея самата. П е станало капитал вследствие на своето отношение към другата част на П' (т. е. към п), като обусловена от П, породена от него като причина, по силата на своето отношение към тази част като следствие, на което то е основание. По този начин П' е стойностна сума, диференцирана в самата себе си, включваща функционално (по понятие) различни части, изразяваща капиталистическо отношение.
Но това отношение е изразено само като резултат, без посредството на онзи процес, на който то е резултат.
Частите на стойността като такива не се отличават качествено една от друга, с изключение на това, че те се явяват като стойности на различни предмети, на конкретни вещи, следователно в различни потребителни форми, и поради това се явяват като стойности на различни стокови тела - различие, което произтича не от тях самите като прости части на стойността. В парите угасва всяко различие между стоките, защото те са именно общата за всички стоки еквивалентна форма. Паричната сума от 500 ф. ст. се състои от съвсем еднородни елементи по 1 ф. ст. Тъй като в простото битие на тази парична сума е заличено посредстващото звено на нейния произход и е изчезнала всяка следа от специфичното различие, каквото притежават различните съставни части на капитала в процеса на производството, то различие съществува само между понятието главна сума (по английски principal) = авансирания капитал от 422 ф. ст., и понятието добавъчна стойностна сума =78 ф. ст.. Нека например П' = 110 ф. ст., от които 100 = П, на главната сума, и 10 = М, на принадената стойност. Двете съставни части на сумата 110 ф. ст. са абсолютно еднородни, следователно неразличими като понятие. Които и да било 10 ф. ст. винаги съставляват 1/11 от общата сума 110 ф. ст., независимо от това, дали те са 1/10 от авансираната главна сума 100 ф. ст. или излишъкът от 10 ф. ст. над нея. Ето защо главната сума и сумата-прираст, капиталът и добавъчната сума, могат да бъдат изразени като дроби от цялата сума; в нашия пример 10/11 съставляват главната сума, или капиталът, 1/11 - прибавъчната сума. По този начин паричният израз, който реализираният капитал получава тук в края на своя процес, е ирационален израз на капиталистическото отношение.
Това впрочем е вярно и по отношение на С'(= С+с). Но с тази разлика, че С', в което С и с представляват също само пропорционални части от стойността на една и съща еднородна стокова маса, съдържа указание за своя произход от Пр, чийто непосредствен продукт е то, докато в П', във формата, излязла непосредствено от обръщението, е изчезнало прякото отношение към Пр.
Ирационалното различие между главната сума и сумата-прираст, което се съдържа в П', доколкото то изразява резултата от движението П...П', веднага изчезва, ако П' отново започне активно да функционира като паричен капитал, следователно, ако то не се фиксира като паричен израз на нарасналия по стойност промишлен капитал. Кръгооборотът на паричния капитал никога не може да започне само с П' (макар П' сега да функционира като П), а само с П, т. е. никога като израз на капиталистическото отношение, а само. като форма на авансиране на капиталова стойност. Щом 500-те ф. ст. отново се авансират като капитал за ново самонарастване, те са начален пункт, вместо краен пункт. Вместо капитал в 422 ф. ст. сега е авансиран капитал от 500 ф. ст. - повече пари от преди, повече капиталова стойност, - но отношението между двете съставни части е отпаднало; точно така и първоначално би могла да функционира като капитал сума от 500 ф. ст. вместо 422 ф. ст.
Не е активна функция на паричния капитал да се представя като П'; напротив, неговото собствено появяване като П' е функция на С. Още при простото стоково обръщение: 1) С1-П; 2) П-С2, П активно функционира едва във втория акт П-С2; неговото появяване като П е само резултат на първия акт, по силата на който то се явява като превърната форма на С1. Капиталистическото отношение, което се заключава в П', отношението на една част от последното като капиталова стойност към другата негова част като прираст на тази стойност, придобива наистина функционално значение, доколкото при постоянно повтаряне на кръгооборота П...П', П се разделя на две обръщения - обръщение на капитала и обръщение на принадената стойност и следователно двете части изпълняват не само количествено, но и качествено различни функции - П различна от тази на п. Но разглеждана сама за себе си, формата, П...П не включва потреблението на капиталиста, а изрично само самонарастване и натрупване, доколкото последното се изразява преди всичко в периодично увеличение на паричния капитал, който все отново се авансира.
Макар и да е ирационална форма на капитала, П'=П+п в същото време е капитал само в своята реализирана форма, като пари, които са породили пари. Тук обаче трябва да се прави разлика от функцията на паричния капитал в първия стадии П-С<РСп. В този пръв стадий П извършва обръщение като пари. П функционира като паричен капитал само защото само в парично състояние може да изпълни функцията на пари, да се превърне в елементи на Пр, в Р и Сп, които му противостоят като стоки. В този акт на обръщение П функционира само като пари; но тъй като този акт е първият стадий в процеса на движението на капиталовата стойност, той, по силата на специфичната потребителна форма на купуваните тук стоки Р и Сп, представлява едновременно и функция на паричния капитал. Напротив, П', което се състои от П, от капиталовата стойност, и п, от произведената от нея принадена стойност, изразява нараснала капиталова стойност - целта и резултата, функцията на целия процес на кръгооборота на капитала. Ако то изразява този резултат в парична форма, като реализиран паричен капитал, това произтича не от обстоятелството, че то е парична форма на капитала, паричен капитал, а, напротив, от това, че то е паричен капитал, капитал в парична форма, от това, че капиталът в тази форма е открил процеса, бил е авансиран в парична форма. Както видяхме, образното превръщане в парична форма е функция на стоковия капитал С, а не на паричния капитал. Колкото се отнася до разликата между П' и П, то тя (п) представлява само парична форма на с, на прираста на С; П' само затова = П+п, защото С' беше = С+с. Следователно тази разлика и отношението на капиталовата стойност към породената от нея принадена стойност са били налице и са били изразени в С', преди едната и другата стойност да са се превърнали в П', в една парична сума, в която двете стойностни части самостоятелно противостоят една на друга и поради това могат да бъдат употребени за самостоятелни функции, различни една от друга.
П' е само резултат от реализацията на С'. И едното, и другото-С', както и П' - са само различни форми, стокова форма и парична форма на нарасналата капиталова стойност, общо у двете е това, че са нараснала капиталова стойност. И двете са реализиран капитал, защото тук капиталовата стойност като такава съществува съвместно с принадената стойност, като различен от първата, получен благодарение на нея плод, макар това отношение и да е изразено само в ирационалната форма на отношение на две части на една и съща парична сума или на една и съща стокова стойност. Но като изрази на капитала в неговото отношение към произведената от него принадена стойност и в неговото различие от нея, следователно като изрази на нараснала стойност, П' и С' са едно и също и те изразяват едно и също, само че в различна форма; те се различават едно от друго не като паричен капитал и стоков капитал, а като пари и стока. Доколкото те представляват нараснала стойност, капитал, който се е проявил в действие като капитал, те изразяват само резултата от функционирането на производителния капитал, от единственото функциониране, при което капиталовата стойност поражда стойност. Общото им е това, че те и двата, паричният капитал и стоковият капитал, са начини на съществуването на капитала. Единият е капитал в парична форма, другият - в стокова форма. Поради това различаващите ги специфични функции не могат да бъдат нещо друго освен различията между функцията на пари и функцията на стока. Стоковият капитал, като непосредствен продукт на капиталистическия производствен процес, носи следите на този свой произход и поради това по своята форма е по-рационален, не толкова ирационален както паричният капитал, в който е заличена всяка следа на процеса на производството, както и изобщо в парите угасва всяка специфична потребителна форма на стоката. Ето защо неговото своеобразие изчезва само там, където самото П' функционира като стоков капитал, където то е непосредствен продукт на процеса на производството, а не превърната форма на този продукт - следователно в производството на самия паричен материал. За производството на златото например формулата би била такава: П-С<РСп...Пр...П' (П+п), където П фигурира като стоков продукт, защото Пр доставя повече злато, отколкото е било авансирано в първото П, в паричния капитал, за елементи на производството на злато. Следователно тук изчезва ирационалността на израза П...П' (П+п), където една част от паричната сума се явява като майка на другата част на същата тази парична сума.
IV. КРЪГООБОРОТЪТ В НЕГОВАТА ЦЯЛОСТ
Ние видяхме, че процесът на обръщението след изтичането на неговата първа фаза П-С<РСп се прекъсва от производството - Пр, в което купените на пазара стоки Р и Сп се потребяват като веществени и стойностни съставни части на производителния капитал; продуктът на това потребление е нова стока, С', която се е изменила по своята натурална форма и по стойност. Прекъснатият процес на обръщението, П-С, трябва да бъде допълнен посредством С-П. Но като носител на тази втора и заключителна фаза на обръщението се появява С, стока, която по своята натурална форма и по стойността си се отличава от първото С. Следователно редът на обръщението се изразява: 1) П-С1; 2) С2-П', където във втората фаза мястото на първата стока се заема от друга стока С'2, с по-голяма стойност и с друга потребителна форма; тази промяна се извършва във време на прекъсването, обусловено от функцията на Пр, т. е. във време на произвеждането на С' от елементите на С, от формите на съществуване на производителния капитал Пр. Напротив, първата форма на проявление, в която капиталът се яви пред нас (книга I, гл. IV, 1), формата П-С-П' (разлага се на: 1) П-С1; 2) С1-П'), два пъти показва една и съща стока. Там пред нас и двата пъти е една и съща стока - стоката, в която се превръщат парите в първата фаза и която във втората фаза се превръща обратно в по-голямо количество пари. Въпреки това съществено различие и двете обръщения имат това общо, че в тяхната първа фаза парите се превръщат в стока, а във втората фаза - стоката в пари, следователно парите, изразходвани в първата фаза, се възвръщат във втората фаза. Общото им е, от една страна, възвръщането на парите към техния изходен пункт, а от друга страна - че се възвръщат повече пари, отколкото са били авансирани. Дотолкова и П-С...С-П' се съдържа вече във общата формула П-С-П'.
Оказва се по-нататък, че и в двете метаморфози, П-С и С-П', отнасящи се до обръщението, всеки път противостоят една на друга и се заменят една с друга еднакво големи, едновременно съществуващи стойности. Изменението на величината на стойността принадлежи изключително на метаморфозата Пр, на процеса на производството, който по този начин представлява реална метаморфоза на капитала, в противоположност на само формалните метаморфози в сферата на обръщението.
Да разгледаме сега движението П-С...Пр...С-П' в неговата цялост или в неговата разгърната форма П-С<РСп...Пр...С' (С+с)-П'(П+п). Капиталът тук се явява като стойност, която преминава последователна редица взаимно свързани, обуславяни едно от друго превръщания, редица метаморфози, които съставляват също толкова фази или стадии на един цялостен процес. Две от тези фази се отнасят към сферата на обръщението, една - към сферата на производството. Във всяка от тези фази капиталовата стойност се намира в различна форма, на която съответства различна, специална функция. В това движение авансираната стойност не само се запазва, но и нараства, увеличава се. Накрая, в заключителния стадий, тя се възвръща към същата форма, в която се е явила при започването на цялостния процес. Ето защо този цялостен процес е процес на кръгооборот.
Двете форми, които капиталовата стойност приема в стадиите на своето обръщение, са формите на паричен капитал и стоков капитал; нейната форма, която се отнася към стадия на производството, е формата на производителен капитал. Капиталът, който в хода на своя пълен кръгооборот приема и отново се освобождава от тези форми и във всяка от тях извършва съответстващата ѝ функция, е промишлен капитал; думата промишлен се употребява тук в значение, в което тя обхваща всеки отрасъл на производството, който се води капиталистически.
Следователно паричният капитал, стоковият капитал, производителният капитал означават тук не самостоятелни видове капитал, функциите на които представляват съдържание на също така самостоятелни и отделени един от друг клонове на предприемачеството (Geschäftszweige). Те означават тук само отделни функционални форми на промишления капитал, който последователно приема и трите една след друга.
Кръгооборотът на капитала се извършва нормално само докато неговите различни фази без задръжки преминават една в друга. Ако капиталът се спре в първата фаза П-С, то паричният капитал застива като съкровище; ако това става в производствената фаза - то на едната страна лежат средствата за производство, без да функционират, докато на другата страна работната сила остава незаета; ако това стане в последната фаза С'-П', то натрупаните непродадени стоки преграждат потока на обръщението.
От друга страна, по природата на нещата самият кръгооборот обуславя фиксацията на капитала за определени срокове в отделните фази на кръгооборота. Във всяка от своите фази промишленият капитал е свързан с една определена форма - като паричен капитал, производителен капитал, стоков капитал. Само след като изпълни функцията, съответстваща на формата, в която той се намира в дадено време, той придобива форма, в която може да влезе в нова фаза на превръщане. За да направим това нагледно, в нашия пример приехме, че капиталовата стойност на стоковата маса, създадена в производствения стадий, е равна на цялата стойностна сума, първоначално авансирана във вид на пари; с други думи, че цялата капиталова стойност, авансирана като пари, наведнъж преминава от единия стадий в другия, следващия. Но ние видяхме (книга I, гл. VI), че част от постоянния капитал, същинските средства на труда (например машини) служат отново и отново, в по-голям или по-малък брой повторни процеси на производството, а поради това само на части предават на продукта своята стойност. По-късно ще видим в каква степен това обстоятелство модифицира процеса на кръгооборота на капитала. Тук ще се ограничим със следното: В нашия пример стойността на производителния капитал = 422 ф. ст. съдържа само среднокалкулираното износване на фабричните здания, машините и т. н., следователно само онази част стойност, която при превръщането на 10 600 фунта памук в 10 000 фунта прежда те пренасят върху последната, върху продукта на седмичния предачен процес от 60 часа. Следователно в средствата за производство, в които се превръща авансираният постоянен капитал от 372 ф. ст., средствата на труда, зданията, машините и т. н. фигурират така, както ако биха били вземани на пазара само под наем на седмични вноски. Обаче това абсолютно нищо не изменя в същината на нещата. Стига да умножим количеството на преждата от 10 000 фунта, произведено в течение на седмица, на броя на седмиците, съставляващ известен ред години, и цялата стойност на купените и потребени за това време средства на труда ще бъде пренесена върху преждата. Ясно е оттук, че авансираният паричен капитал най-напред трябва да бъде превърнат в тези средства, следователно трябва да е напуснал първия стадий П-С, и едва след това той ще бъде в състояние да функционира като производителен капитал Пр. Също така в нашия пример е ясно, че сумата на капиталовата стойност от 422 фунта стерлинги, която се е въплътила в прежда във време на процеса на производството, не може да встъпи във фазата на обръщението С'-П', като съставна част на стойността на 10 000 фунта прежда, докато последната не бъде готова. Не може да се продаде преждата, преди да е изпредена.
В общата формула продуктът на Пр се разглежда като материална вещ, различна от елементите на производителния капитал, като предмет, който има обособено от процеса на производството съществуване, различна от елементите на производството потребителна форма. Такъв е винаги случаят, когато резултатът от процеса на производството се явява като вещ - даже там, където част от продукта влиза като елемент във възобновяваното производство. Така житото служи като семе за производство на жито; но продуктът се състои само от жито, следователно има форма, различна от другите, също така намерили приложение елементи - работната сила, инструментите, торовете. Но има самостоятелни отрасли на промишлеността, където продуктът на производствения процес не е нов веществен продукт, не е стока. От тези отрасли важен в икономическо отношение е само промишлеността на съобщенията, все едно дали това е същинскатa транспортна промишленост за стоки и хора, или предаване на съобщения, писма, телеграми и т. н.
А. Чупров6) казва по това следното:
„Фабрикантът може по-напред да произведе изделия и после да търси потребители“;
(неговият продукт, изхвърлен готов от процеса на производството, преминава като отделена от него стока в сферата на обръщението);
„производството и потреблението са два акта, разделени един от друг в пространството и времето; а в превозната промишленост, която не създава нови продукти, а пренася хора и вещи, тези два акта се сливат в едно; услугите на железницата (преместване) се потребяват в същия момент, в който се произвеждат. Поради това районът, в който железниците могат да търсят пласмент на своите услуги, се простира на не повече от 50 версти (53 км) по двете страни на линията“.
Резултат на превозването - независимо от това, дали се транспортират хора или стоки - е промяната на местонахождението, например преждата се намира сега в Индия, а не в Англия, където е била произведена.
Транспортната промишленост продава обаче самото преместване. Доставеният от нея полезен ефект е неразделно свързан с процеса на транспорта, т. е. с производствения процес на транспортната промишленост. Хората и стоките пътуват заедно с транспортното средство и неговото движение, неговото преместване именно е създаваният от него производствен процес. Полезният ефект може да се потребява само във време на производствения процес; този ефект не съществува като различна от този процес потребителна вещ, която едва след като е произведена функционира като предмет на търговията, извършва обръщение като стока. Но разменната стойност на този полезен ефект, както и на всяка друга стока, се определя от стойността на изразходваните за него елементи на производството (работна сила и средства за производство) плюс принадената стойност, създадена от принадения труд на работниците, заети в транспортната промишленост. И по отношение на потреблението този полезен ефект не се отличава от другите стоки. Ако той служи за лично потребление, то с потреблението изчезва и неговата стойност; ако той се потребява производително, така че сам представлява стадий от производството на стоките, които се превозват, неговата стойност се пренася като допълнителна стойност върху самата стока. Следователно формулата за транспортната, промишленост е такава: П-С<РСп...Пр-П', тъй като тук се заплаща и се потребява самият процес на производството, а не продукт, който може да бъде отделен от него. Следователно почти също такава форма, както тя има тази за производството на благородни метали, само с тази разлика, че П' е тук превърната форма на полезния ефект, създаден във време на производствения процес, а не натурална форма на злато или сребро, добити във време на този процес и изтласкани от него.
Промишленият капитал е единствената форма на съществуване на капитала, при която функция на капитала е не само присвояването на принадена стойност или на принаден продукт, но и тяхното създаване. Поради това именно промишленият капитал обуславя капиталистическия характер на производството; съществуването на промишления капитал включва в себе си класовото противоречие между капиталистите и наемните работници. В онази степен, в която той овладява общественото производство, се извършва преврат в техниката и в обществената организация на трудовия процес, а заедно с това и в икономико-историческия тип на обществото. Другите видове капитал, които са съществували преди него сред минали или загиващи системи на общественото производство, не само са подчинени нему и не само претърпяват съответстващите нему изменения в механизма на своите функции, но и се движат напред вече само на основата на промишления капитал, следователно живеят и умират, стоят и падат заедно с тази основа. Паричният и стоковият капитал, доколкото те със своите функции действат наред с промишления капитал, като носители на отделни отрасли на капиталистическа дейност, са само достигнали самостоятелност вследствие на общественото разделение на труда и едностранно развити видове на съществуването на различните функционални форми, които промишленият капитал ту приема, ту изоставя в сферата на обръщението.
Кръгооборотът П...П', от една страна, се преплита с общото стоково обръщение, излиза от него и влиза в него, съставлява негова част. От друга страна, за индивидуалния капиталист той образува отделно самостоятелно движение на капиталовата стойност - движение, което се извършва отчасти в пределите на общото стоково обръщение, отчасти вън от него, но което всякога запазва своя самостоятелен характер. Първо, защото двете фази на движението, които се изминават в сферата на обръщението, П-С и С'-П', имат функционално определен характер като фази на движението на капитал; в П-С по своята натурална форма С е определено като работна сила и средство за производство; в С'-П' се реализира капиталовата стойност + принадената стойност. Второ, Пр, процесът на производството, обхваща производителното потребление. Трето, възвръщането на парите към техния изходен пункт прави движението П...П' кръгооборот, завършен в самия себе си.
Следователно всеки индивидуален капитал в своите две половини на обръщението П-С и С'-П' е, от една страна, агент на общото стоково обръщение, в което той функционира или е вплетен ту като пари, ту като стока и по този начин сам представлява брънка в общата верига метаморфози на стоковия свят. От друга страна, в пределите на общото обръщение той описва свой собствен самостоятелен кръгооборот, в който сферата на производството представлява преходен стадий и в който той се възвръща към своя изходен пункт в същата форма, в която го е напуснал. В пределите на своя собствен кръгооборот, който включва и неговата реална метаморфоза в процеса на производството, капиталът изменя и величината на своята стойност. Той се възвръща не просто като парична стойност, а като увеличена, пораснала парична стойност.
Най-после, ако погледнем на П-С...Пр...С'-П' като на отделна форма на процеса на кръгооборота на капитала наред с другите негови форми, които ще бъдат изследвани по-нататък, тя се характеризира със следното:
1) Тя се явява като кръгооборот на паричния капитал, защото промишленият капитал в своята парична форма, като паричен капитал, образува изходния пункт на целия процес и пункт, към който този процес се възвръща. Самата формула изразява, че тук парите не се изразходват като пари, а само се авансират, следователно са само парична форма на капитала, паричен капитал. Тя изразява, по-нататък, че разменната стойност, а не потребителната стойност е самоцелта, определяща движението. Именно защото паричната форма на стойността е самостоятелна, осезателна форма на проявление на стойността, именно затова формата на обръщението П ... П', изходен и заключителен пункт на която са действителни пари, с най-голяма нагледност изразява подбудителния мотив на капиталистическото производство, правенето на пари. Процесът на производството е само неизбежно посредстващо звено, необходимо зло с цел да се правят пари. Поради това всички нации с капиталистически начин на производство периодично преживяват спекулативна треска, през време на която те се стремят да извършват правенето на пари без посредничеството на производствения процес.
2) Стадият на производството, функцията на Пр, образува в този кръгооборот прекъсване между двете фази на обръщението П-С...С'-П', което, на свой ред, само посредства простото обръщение П-С-П'. Процесът на производството във форма на самия процес на кръгооборота формално и направо се явява като това, каквото той представлява при капиталистическия начин на производство: просто средство за нарастване на авансираната стойност; следователно обогатяването като такова е тук самоцел на производството.
3) Тъй като поредицата фази се открива с фазата П-С, то втори член на обръщението е С'-П'; следователно изходният пункт е П, паричният капитал, който очаква нарастване на стойността; заключителният пункт - П', нарасналият по стойност паричен капитал П+п, където П фигурира като реализиран капитал със своя потомък п. Това отличава кръгооборота П от двата други кръгооборота, Пр и С, и го отличава по двояк начин. От една страна, по паричната форма на двата крайни члена; а парите са самостоятелна осезателна форма на съществуването на стойността, стойността на продукта в нейната самостоятелна стойностна форма, в която е заличена всяка следа на потребителната стойност на стоките. От друга страна, формата Пр ... Пр не се превръща необходимо в Пр... Пр' (Пр+пр), а във формата С'...С' изобщо не се вижда никаква разлика в стойността на двата крайни члена. - Следователно за формулата П...П' е характерно, от една страна, обстоятелството, че капиталовата стойност съставлява изходния пункт, а порасналата капиталова стойност - заключителния пункт, така че авансирането на капиталовата стойност се явява като средство, а нарасналата капиталова стойност - като цел на цялата операция; от друга страна, характерно е обстоятелството, че това отношение е изразено в парична форма, в самостоятелната форма на стойността, а поради това паричният капитал е изразен като пари, раждащи пари. Създаването на принадената стойност от стойността е изразено не само като алфа и омега на процеса, но е изразено изрично в блестящата парична форма.
4) Тъй като П', реализираният паричен капитал като резултат на С'-П', на допълнителната и заключителна фаза на П-С, се намира абсолютно в същата форма, в която той е започнал своя пръв кръгооборот, то излизайки от него, той може отново да започне също такъв кръгооборот, като увеличен (натрупан) паричен капитал: П'=П+п; във всеки случай формата П...П' не изразява, че при повтаряне на кръгооборота обръщението на п се отделя от обръщението на П. Разглеждан в своя еднократен вид, формално, кръгооборотът на паричния капитал изразява следователно само процеса на нарастване на стойността и процеса на натрупване. Потреблението е изразено в него посредством П-С<РСп, само като производително потребление, само такова потребление именно се заключава в този кръгооборот на индивидуалния капитал. П-Р е Р-П или С-П от страна на работника; следователно представлява първата фаза на обръщението, което опосредства неговото лично потребление: Р-П-С (средства за живот). Втората фаза, П-С, вече не влиза в кръгооборота на индивидуалния капитал; но този кръгооборот довежда до нея, предполага я, защото работникът, щом той всякога трябва да се намира на пазара като материал за експлоатация от капиталиста, преди всичко трябва да съществува, следователно трябва да поддържа себе си с лично потребление. Обаче самото това потребление се предполага тук само като условие на производителното потребление на работната сила от капитала, следователно само доколкото работникът със своето лично потребление поддържа и възпроизвежда себе си като работна сила. Колкото се отнася до Сп, същинските стоки, които влизат в кръгооборота, те съставляват само храна за производителното потребление. Актът Р-П опосредства личното потребление на работника, превръщането на средствата за живот в негова плът и кръв. Разбира се, капиталистът също трябва да бъде налице, следователно също трябва да съществува и да потребява, за да играе ролята на капиталист. Но за това фактически му е необходимо да потребява колкото работника - повече не предполага тази форма на процеса на обръщението. Формално дори това не е изразено тук, защото формулата завършва с П', следователно с резултат, който незабавно може отново да функционира като увеличен паричен капитал.
В С'-П' пряко се съдържа продажбата на С'; но С'-П', продажба за едната страна, е П-С, покупка за другата; окончателно стоката се купува само заради нейната потребителна стойност, само (като се абстрахираме от препродажбите) за да влезе в процеса на потребление, било то лично или производително, в зависимост от природата на купувания предмет. Но това потребление не влиза в кръгооборота на онзи индивидуален капитал, продукт на който е С'; този продукт се изтласква из кръгооборота именно като стока, подлежаща на продажба. С' е изрично предназначено за чуждо потребление. Поради това у тълкувателите на меркантилната система (в основата на която лежи формулата П-С...Пр... С'-П') ние намираме пространни проповеди на темата, че отделният капиталист трябва да потребява само колкото работника и че нацията на капиталистите трябва да предостави потреблението на своите стоки и изобщо процеса на потреблението на други, по-глупави нации, а сама трябва да направи своя жизнена задача производителното потребление. Тези проповеди по своята форма и съдържание често напомнят аналогичните аскетични увещания на църковните отци.
***
И така, процесът на кръгооборота на капитала представлява единство на обръщението и производството, включва едното и другото. Доколкото двете фази: П-С, С'-П', са актове на обръщение, обръщението на капитала съставлява част от общото стоково обръщение. Но като функционално определени отдели, стадии в кръгооборота на капитала, който кръгооборот се отнася не само към сферата на обръщението, но и към сферата на производството, капиталът вътре в общото стоково обръщение извършва свой собствен кръгооборот. В първия стадий общото стоково обръщение му служи, за да приеме формата, в която той може да функционира като производителен капитал; във втория стадий - за да се освободи от формата на стока, в която той не би могъл да възобнови своя кръгооборот, и в същото време, за да се открие пред него възможността да отдели своя собствен кръгооборот като капитал от обръщението на прирасналата към него принадена стойност.
Ето защо кръгооборотът на паричния капитал е най-едностранната, а поради това и най-ярко изразената и характерната от формите, в които се проявява кръгооборотът на промишления капитал; цел и движещ мотив на последния е: нарастване на стойността, правене на пари и натрупване, представени тук така (купуване, за да се продаде по-скъпо), че те направо се хвърлят в очи. Поради това, че първа фаза в тази форма е П-С, проличава и произходът на съставните части на производителния капитал от стоковия пазар, както и изобщо проличава обусловеността на капиталистическия производствен процес от обръщението, от търговията. Кръгооборотът на паричния капитал не е само стоково производство: той сам се осъществява само посредством обръщението, предполага последното. Това е ясно вече от обстоятелството, че принадлежащата към обръщението форма П се явява като първа и чиста форма на авансираната капиталова стойност, какъвто не е случаят в другите две форми на кръгооборота.
Кръгооборотът на паричния капитал само дотолкова винаги остава общ израз на промишления капитал, доколкото той всякога заключва в себе си нарастване на авансираната стойност. В кръгооборота Пр-Пр паричният израз на капитала се явява само като цена на елементите на производството, следователно само като стойност, изразена в сметни пари, и в тази именно форма тя се фиксира в счетоводството.
П...П' става специфична форма на кръгооборота на промишления капитал, доколкото влизащият наново в действие капитал се авансира отначало като пари и се извлича обратно в същата форма - било при преминаване от един производствен отрасъл към друг или пък при излизане на промишления капитал от сферата на действие. Тази форма включва и функционирането като капитал на онази принадена стойност, която се авансира отначало в парична форма; с най-голяма яснота това изпъква в случай, когато принадената стойност функционира не в онова предприятие, от което тя произхожда. П...П' може да бъде първият кръгооборот на известен капитал; то може да бъде последен кръгооборот; то може да се смята за форма на целия обществен капитал; то е форма на капитала, който се влага за пръв път, било че той представлява новонатрупан в парична форма капитал или пък старият капитал, изцяло превърнат в пари с цел да бъде пренесен от един отрасъл на производството в друг.
Паричният капитал, като форма, постоянно присъща на всички кръгообороти, извършва този кръгооборот тъкмо за онази част на капитала, която произвежда принадена стойност, за променливия капитал. Нормалната форма на авансиране работната заплата е плащането с пари; този процес трябва постоянно да се възобновява през кратки срокове, защото работникът преживява само от плащане до плащане. Поради това капиталистът постоянно трябва да противостои на работника като паричен капиталист, а неговият капитал - като паричен капитал. Тук, в противоположност на купуването на средства за производство и на продажбата на произведените стоки, не може да става пряко или косвено погасяване на плащанията (така, че по-голямата част от паричния капитал фактически да фигурира само във форма на стоки, парите - само във форма на сметни пари, а наличните пари, в края на краищата, само за уравняване на балансите). От друга страна, част от произлизащата от променливия капитал принадена стойност се изразходва от капиталиста за негово лично потребление, което спада към сферата на търговията на дребно и в последна сметка се изразходва винаги в налични пари, в паричната форма на принадената стойност. Работата не се изменя от това, дали тази част на принадената стойност е голяма или малка. Променливият капитал постоянно все отново и отново се появява като паричен капитал, изразходван за работна заплата (П-Р), а п като принадената стойност, разходвана за покриване личните потребности на капиталиста. Следователно П като авансиран променлив капитал, и п като негов прираст необходимо остават в парична форма, за да бъдат изразходвани в такава форма.
Формулата П-С...Пр... С'-П', която има за резултат П'=П+п, е измамлива по своята форма, има илюзорен характер, който произтича от това, че авансираната и нарасналата стойност съществуват тук в своята еквивалентна форма, в пари. Тази формула поставя ударението не върху нарастването на стойността, а върху паричната форма на този процес, върху обстоятелството, че от обръщението, в края на краищата, е извлечена повече стойност в парична форма, отколкото първоначално е била авансирана - следователно върху увеличението на масата злато и сребро, принадлежаща на капиталиста. Така наричаната монетарна система е само израз на ирационалната форма П-С-П' на движение, протичащо изключително в сферата на обръщението; поради това двата акта: 1) П-С, 2) С-П' могат да намерят в тази система само това обяснение, че С във втория акт се продава по-скъпо от своята стойност и следователно извлича от обръщението повече пари, отколкото са били хвърлени в обръщението при неговата покупка. Напротив, П-С...Пр...С'-П', фиксиран като изключителна форма, лежи в основата на развитата меркантилна система, където не само стоковото обръщение, но и стоковото производство се явява като необходим елемент.
Илюзорният характер на формулата П-С...Пр...С'-П' и съответстващото ѝ илюзорно тълкуване се запазват, докато тази форма се фиксира като еднократна, а не като текуща, постоянно възобновяваща се; следователно, докато се смята не като една от формите на кръгооборота, а като негова изключителна форма. Но тя вече сама по себе си говори за други форми.
Първо, целият този кръгооборот предполага капиталистически характер на самия процес на производството и като база предполага следователно този процес на производство заедно с обусловеното от него специфично състояние на обществото. П-С=П-С<РСп, но П-Р предполага наемния работник, а поради това предполага средствата за производство като част от производителния капитал, следователно предполага процеса на труда и процеса на нарастването на стойността, производствения процес вече като функция на капитала.
Второ, ако актът П-П' се повтаря, то възвръщането към паричната форма се оказва толкова мимолетно, колкото паричната форма в първия стадий. П-С изчезва, за да даде място на Пр. Постоянно повтарящото се авансиране на пари, както и постоянното възвръщане на авансираната сума във вид на пари сами се оказват само моменти, изчезващи в кръгооборота.
Трето,
П-С...Пр...С'-П'.П-С...Пр...С'-П'.П-С...Пр... и т. н.
Вече при вторичното повторение на кръгооборота, преди да се завърши вторият кръгооборот на П, се появява кръгооборотът Пр...С-П.П-С...Пр; по този начин всички по-нататъшни кръгообороти могат да се разглеждат под зрителния ъгъл на формата Пр...С'-П-С...Пр; тогава П-С, като първа фаза на първия кръгооборот, представлява само мимолетна подготовка на постоянно повтарящия се кръгооборот на производителния капитал, каквото тя и представлява в действителност, когато става дума за промишления капитал, който за пръв път се влага във формата на паричен капитал.
От друга страна, преди да завърши вторият кръгооборот на Пр, успява да се завърши първият кръгооборот С'-П'.П-С...Пр...С' (по-кратко С'-С'), кръгооборотът на стоковия капитал. По този начин вече първата форма съдържа в себе си двете останали и следователно паричната форма изчезва, доколкото тя представлява не прост израз на стойността, а неин израз в еквивалентна форма, в пари.
Най-после, ако вземем новодействащ отделен капитал, който за пръв път извършва кръгооборота П-С...Пр...С'-П', то П-С е подготвителна фаза, предшественица на първия производствен процес, извършен от този отделен капитал. Следователно тази фаза П-С не се предполага, а по-скоро се предизвиква или обуславя от процеса на производството. Но това важи само за дадения отделен капитал. Доколкото се предполага капиталистическият начин на производство, следователно при състоянието на обществото, определяно от капиталистическото производство, обща форма на кръгооборота на промишления капитал е кръгооборотът на паричния капитал. Поради това капиталистическият производствен процес се предполага като prius*4 - ако не при първия кръгооборот на паричния капитал, на нововложен промишлен капитал, то отвъд пределите на този кръгооборот. Постоянното съществуване на капиталистическия процес на производство предполага постоянно възобновяване на кръгооборота Пр...Пр. В първия стадий на П-С<РСп вече пряко изпъква тази предпоставка, тъй като този акт, от една страна, предполага съществуването на класата на наемните работници и тъй като, от друга страна, онова, което за купувача на средствата за производството е първи стадий П-С, за техния продавач представлява С-П; следователно С' предполага стоковия капитал, а поради това и самата стока като резултат на капиталистическо производство - предполага по такъв начин функцията на производителния капитал.
БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ
1) Из ръкопис II.
2) Оттук ръкопис VII, започнат на 2 юли 1878 г.
3) Дотук по ръкопис VII. Оттук ръкопис VI.
4) Дотук ръкопис VI. Оттук ръкопис V.
5) Това остава неизменно, по какъвто и начин да отделяме капиталовата стойност и принадената стойност. В 10 000 фунта прежда се съдържат 1560 фунта = 78 ф. ст. принадена стойност, но в един фунт прежда = 1 шилинг на свой ред се съдържат 2496 унции = 1872 пени принадена стойност.
6) А. Чупров: „Железнодорожное хозяйство“. Москва, 1875 г., стр. 69-70.
*1 - чужди пари. Ред.
*2 - както се подразбира. Ред.
*3 Тук и по-нататък с е употребено като българска буква (съкращение от стока), а не като латинска буква с (съкращение от constant), която Маркс употребява като символ на постоянния капитал. Ред.
*4 - предшественик. Ред.
БЕЛЕЖКИ
[29] Виж К. Маркс. "Капиталът“, том I, отдел седми.
[30] Виж настоящото издание, том 23, стр. 610-611.