Съдържание на „Капиталът. Втори том.“

КАРЛ МАРКС

Капиталът. Книга II.

Процесът на обръщението на капитала

1885

Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс

ОТДЕЛ ПЪРВИ
Метаморфозите на капитала
и техният кръгооборот

Глава шеста
Разходи по обръщението

I. ЧИСТИ РАЗХОДИ ПО ОБРЪЩЕНИЕТО

1. ВРЕМЕ ЗА ПОКУПКА И ПРОДАЖБА

Превръщанията на формата на капитала от стоки в пари и от пари в стока са в същото време търговски сделки на капиталиста: актове на покупка и продажба. Времето, през което се извършват тези превръщания на формата на капитала, субективно, от гледна точка на капиталиста, е време за продажба и покупка, време, през което капиталистът функционира на пазара като продавач и купувач. Както времето на обръщението на капитала съставлява необходима част от времето на неговото възпроизводство, така времето, през което капиталистът купува и продава, когато скита по пазара, съставлява необходима част от времето, през което той функционира като капиталист, т. е. като персонифициран капитал. То съставлява част от неговото делово време.

{Тъй като приехме, че стоките се купуват и продават по техните стойности, при тези актове става дума само за превръщане на една и съща стойност от една форма в друга, от стокова форма в парична форма и от парична форма в стокова форма — става дума само за промяна на състоянието. Ако стоките се продават по техните стойности, то величината на стойността си остава неизменна в ръцете както на купувача, така и на продавача; изменя се само формата на нейното съществуване. Ако пък стоките се продават не по тяхната стойност, то неизменна става сумата на претърпелите превръщане стойности: онова, което е плюс за едната страна, е минус за другата.

Но метаморфозите С—П и П—С са сделки, които се извършват между купувач и продавач; нужно им е време, за да се спазарят; още повече че тук се води борба, в която всяка страна се стреми да ощети другата; един против друг стоят хора на сделките, a „when greek meets greek then comes the tug of war“^*1. Изменението на състоянието костува време и работна сила, но не за да се създаде стойност, а за да се извърши превръщане на стойността от една форма в друга, при което нищо не се изменя от взаимните старания да се присвои при този случай добавъчно количество стойност. Този труд, увеличаван от злите намерения на двете страни, не създава стойност, както и трудът, изразходван за водене на съдебен процес, не увеличава стойността на обекта на спора. Ролята на този труд — който е необходим момент на капиталистическия производствен процес в неговата цялост, при което последният включва и обръщението или се включва в него — е подобна например на ролята на работата, която се извършва при горенето на някакво вещество, употребявано за произвеждане на топлина. Тази работа на горенето не произвежда топлина, макар тя да е необходим момент на процеса на горенето. За да употребя например въглища като гориво, аз трябва да ги съединя с кислород и при това да ги превърна от твърдо състояние в газообразно (тъй като във въглеокисния газ, резултат на горенето, въгленът се намира във вид на газ), следователно аз трябва да предизвикам изменение на физическата форма на съществуване или на физическото състояние. Новото съединение трябва да се предшества от отделянето на молекулите на въглерода, съединени в едно твърдо тяло, и разпадането на самите молекули на въглерода на техните отделни атоми. Всичко това костува известен разход на енергия, която по такъв начин не се превръща в топлина, а се отнема от нея. Поради това, ако стокопритежателите не са капиталисти, а самостоятелни непосредствени производители, времето, употребявано от тях за покупка и продажба, представлява приспадане от тяхното работно време. Ето защо те винаги са се стараели (както в древността, така и в средните векове) да определят такива операции за празнични дни.

Размерите, които превръщането на стоките достига в ръцете на капиталистите, разбира се, не могат да превърнат този труд, който не създава стойност, а само опосредства смяната на формата на стойността, в труд, произвеждащ стойност. Чудото на това превъплъщение също така не може да се извърши и чрез прехвърляне, т. е. с това, че промишлените капиталисти, вместо сами да извършват тази „работа на горенето“, я превръщат в изключително занятие на заплащани от тях трети лица. Разбира се, тези трети лица няма да предоставят работната си сила на тяхно разположение заради черните им очи. Във всеки случай за събирача на рентата, който служи у някакъв земевладелец, или за банковия служител е безразлично, че техният труд нито със стотинка не увеличава размера на стойността нито на рентата, нито на златните кюлчета, пренасяни с торби в друга банка.}¹⁰⁾

Покупката и продажбата стават главна функция за капиталиста, който кара други да работят за него. Тъй като той присвоява в широк обществен мащаб продукта на мнозина, в също такъв мащаб той трябва да продава този продукт, а после отново да го превръща от пари в елементи на производството. Но както и преди времето за покупка и продажба не създава стойност. Илюзия създава тук функционирането на търговския капитал. Но без да разглеждаме това по-подробно, ясно е от само себе си, че ако някаква функция, която сама по себе си не е производителна, но представлява необходим момент на възпроизводството, вследствие разделението на труда се превръща от странична функция на мнозина в изключителна функция на малцина, в тяхно специално занятие, от това самият характер на функцията не се изменя. Възможно е един търговец (взет тук просто като агент на превръщането на формата на стоките, само като купувач и продавач) със своите операции да съкращава за мнозина производители времето за купуване и продаване. В такъв случай той може да бъде разглеждан като машина, която намалява безполезния разход на сила или помага да се освободи време за производство.¹¹⁾

За да се опрости въпросът (тъй като ние едва по-късно ще разгледаме търговеца като капиталист и търговския капитал), ще приемем, че агентът за купуване и продаване е човек, който продава своя труд. Той изразходва своята работна сила и своето работно време за тези операции С—П и П—С Следователно той живее от това, както друг живее например от предене или приготвяне на хапчета. Той изпълнява в процеса на възпроизводството необходима <макар и непроизводителна функция>, защото и самият процес на възпроизводството включва в себе си и непроизводителни функции. Той работи, както и всеки друг, но съдържанието на неговия труд не създава нито стойност, нито продукт. Самият той се отнася към faux frais^*2 на производството. Той принася полза не с това, че превръща една непроизводителна функция в производителна или непроизводителен труд в производителен. Би било чудо, ако такова превръщане би могло да се извърши вследствие на такова пренасяне на функцията от едно лице на друго. Напротив, той принася полза с това, че по-малка част от работната сила и работното време на обществото отива за тази непроизводителна функция. Нещо повече, да приемем, че той е просто наемен работник, макар и по-добре плащан. Както и да се заплаща неговият труд, той като наемен работник работи част от своето време даром. Може би той получава ежедневно стойност, създавана в осем часа, а работи десет. Двата часа изпълняван от него принаден труд също така не произвеждат стойност, както и неговите осем часа необходим труд, макар вследствие на този необходим труд у него да преминава част от обществения продукт. Първо, сега, както и преди, разглеждана в обществен разрез, работна сила се изразходва в продължение и на десетте часа само за тази функция на обръщението. Тя не се употребява за нещо друго, не се употребява за производителен труд. Но, второ, обществото не заплаща тези два часа принаден труд, макар те и да са били изразходвани от лицето, което е работило в продължение на това време. С това обществото не си присвоява никакъв добавъчен продукт или добавъчна стойност. Но разходите по обръщението, представител на които е това лице, се намаляват с една пета: от десет на осем часа. Обществото не заплаща никакъв еквивалент за едната пета от действителното време на обръщението, агент на което е даденото лице. Но ако капиталистът използва тези агенти, незаплатените два часа намаляват разходите по обръщението на неговия капитал, които представляват приспадане от неговия доход. За него това е положителна придобивка, тъй като отрицателните граници на увеличението на стойността на неговия капитал се стесняват. Докато дребни самостоятелни стокопроизводители изразходват част от своето собствено време за купуване и продаване, то представлява или време, разходвано само в промеждутъците на тяхната производителна дейност, или време, отнемано от тяхното производствено време.

При всички обстоятелства употребяваното за тази цел време представлява разходи по обръщението, които нищо не прибавят към извършващите своето обръщение стойности. Това са разходи, необходими, за да се превърнат стойностите от стокова форма в парична форма. Доколкото капиталистическият стокопроизводител е агент на обръщението, той се отличава от непосредствения стокопроизводител само по това, че продава и купува в по-крупни размери, а поради това в по-крупен мащаб функционира като агент на обръщението. Но ако размерът на предприятието го принуждава или му позволява да купува (да наема) специални агенти на обръщението като наемни работници, същността на нещата от това не се изменя. Работна сила и работно време трябва да бъдат до известна степен изразходвани за процеса на обръщението (доколкото той представлява проста промяна на формата). Но сега този разход се представя като допълнителен разход на капитал; част от променливия капитал трябва да се изразходва за купуване на тези работни сили, функциониращи само в сферата на обръщението. Такова авансиране на капитал не създава нито продукт, нито стойност. То намалява pro tanto^*3 размерите, в които авансираният капитал функционира производително. То е същото, както ако част от продукта би била превърната в машина, която би купувала или продавала останалата част от продукта. Тази машина представлява приспадане от продукта. Тя не съдейства на процеса на производството, макар че може да намали разходваната за обръщението работна сила и пр. Тя съставлява само част от разходите по обръщението.

2. КНИГОВОДСТВО

Наред с действителните покупки и продажби работно време се изразходва и в книговодството, за което освен това отива и овеществен труд: пера, мастило, хартия, писмена маса, разходи за кантората. Следователно за тази функция се изразходва, от една страна, работна сила, от друга — средства на труда. Тук работата стои точно както и с времето за купуване и продаване.

Като единство в своите кръгообороти, като намираща се в движение стойност, независимо от това, дали тя пребивава в сферата на производството, или в двете фази на сферата на обръщението, капиталът съществува само мислено във вид на сметни пари преди всичко в главата на стокопроизводителя, съответно на капиталистическия стокопроизводител. Чрез книговодството, към което се отнася и определянето на цените или изчислението на стоковите цени (калкулацията), това движение се фиксира и контролира. По този начин движението на производството и по-специално нарастването на стойността — при което стоките фигурират само като носители на стойност, като названия на вещи, чието мислено съществуване като стойности се фиксира в сметни пари — получава символично изображение в представата. Докато отделният стокопроизводител води своята счетоводна книга в своята глава (както например селянинът; едва капиталистическото земеделие произвежда фермера, който води счетоводна книга) или пък води книга за своите разходи и приходи, платежни срокове и пр. само между другото, в свободното от производството време, дотогава е ясно, че тази функция и употребяваните за нея средства на труда, като например хартия и пр., са допълнителен разход на работно време и средства на труда, наистина необходими, но отнемащи както от времето, което той би могъл да употреби производително, така и от средствата на труда, функциониращи в действителния трудов процес, участващи в образуването на продукт и стойност¹²⁾. Природата на самата функция не се изменя нито вследствие на размера, който тя придобива, защото се концентрира в ръцете на капиталистическия стокопроизводител и от функция на мнозина дребни стокопроизводители става функция на един капиталист, функция в производствен процес в голям мащаб; нито вследствие на нейното отделяне от производителните функции, придатък на които е била, нито вследствие на нейното отделяне в самостоятелна функция на специални агенти, на които тя изключително се възлага.

Разделението на труда, отделянето на една функция в самостоятелна още не прави от нея функция, произвеждаща продукт и стойност, ако тя не е била такава сама по себе си, следователно още преди да се е обособила. Капиталист, който влага своя капитал за пръв път, трябва да употреби част от капитала за наемане на счетоводител и пр. и за купуване на средства за водене на книги. Ако неговият капитал вече функционира, намира се в постоянен процес на своето възпроизводство, капиталистът, превръщайки част от стоковия продукт в пари, трябва постоянно да превръща обратно тази част на стоковия продукт в счетоводители, канцеларски чиновници и пр. Тази част на капитала се отделя от производствения процес и принадлежи към разходите по обръщението, към приспаданията от общата печалба. (Същото трябва да се каже за самата работна сила, която се прилага изключително за тази функция.)

Все пак има известна разлика между разходите по воденето на книги, съответно непроизводителното изразходване на работно време за тази цел, от една страна, и разходите за времето само на покупка и продажба — от друга страна. Последните произтичат само от определената обществена форма на производствения процес, от това, че той е процес на производство на стоки. Воденето на книги като средство за контрол и мислено обобщаване на този процес става толкова по-необходимо, колкото повече процесът се извършва в обществен мащаб и загубва чисто индивидуалния си характер. Така че воденето на книги е по-необходимо при капиталистическото производство, отколкото при раздробеното занаятчийско и селско производство, то е по-необходимо при обществено производство, отколкото при капиталистическо. Но разходите по книговодството се съкращават с концентрацията на производството и се съкращават толкова повече, колкото повече то се превръща в обществено книговодство.

Тук става дума само за общия характер на разходите по обръщението, произтичащи само от метаморфозата на формите. Тук е излишно да се влиза във всички детайлни форми на тези разходи. Но как тези форми, отнасящи се към областта на чистото превръщане на формите и произтичащи следователно от определена обществена форма на производствения процес, форми, които за индивидуалния стокопроизводител са само мимолетни и едва забележими моменти и протичат наред с неговите производителни функции или се преплитат с тях — как те могат да поразяват окото, когато се явяват във вид на масови разходи по обръщението, се вижда отпростото приемане и даване на пари, когато тези операции се обособяват и се концентрират в крупен мащаб като изключителна функция на банки и т. н. или на касиера на индивидуални предприятия. Но трябва твърдо да се запомни, че тези разходи по обръщението, изменяйки своя вид, не изменят своя характер.

3. ПАРИ

Произвежда ли се един продукт като стока или не като стока, той винаги е веществена форма на богатство, потребителна стойност, предназначена за лично или производително потребление. Неговата стойност като стока мислено съществува в цената, която нищо не изменя в неговата действителна потребителна форма. Обстоятелството, че определени стоки, като златото и среброто, функционират като. пари и като такива пребивават изключително в процеса на обръщението (дори във вид на съкровище, резерв и пр. те остават, макар, и в скрит вид, в сферата на обръщението), е изцяло продукт на определена обществена форма на производствения процес, на процеса на производството на стоки. Тъй като на основата на капиталистическото производство стоката става всеобща форма на продукта, тъй като преобладаващата маса на продукта се произвежда като стока и поради това трябва да приема формата на пари, тъй като следователно масата стоки, т. е. онази част от общественото богатство, която функционира като стока, непрекъснато расте, то тук се увеличава и количеството злато и сребро, функциониращи като средство за обръщение, платежно средство, резерв и пр. Тези функциониращи като пари стоки не влизат нито в индивидуалното, нито в производителното потребление. Това е обществен труд, фиксиран в такава форма, в която той служи само като машина за обръщение. Освен че част от общественото богатство се задържа в тази производителна форма, изхабяването на парите изисква тяхното постоянно заместване или превръщането на все по-голямо количество обществен труд — във формата на продукт — в повече злато и сребро. Тези разходи за заместването достигат значителни размери у капиталистически развитите нации, тъй като частта от богатството, която се намира във формата на пари, е изобщо голяма. Златото и среброто като парични стоки представляват за обществото разходи по обръщението, произтичащи само от обществената форма на производството. Това са faux frais^*4 на стоковото производство изобщо, нарастващи с развитието на стоковото производство и по-специално на капиталистическото производство. Това е част от общественото богатство, която трябва да се принася в жертва на процеса на обръщението¹³⁾.

II. РАЗХОДИ ЗА СЪХРАНЕНИЕ

Разходите по обръщението, произтичащи от простото изменение на формата на стойността, от обръщението, разглеждано в чист вид, не влизат в стойността на стоката. Изразходваните за това части на капитала са (само приспадания от производително изразходвания капитал, доколкото имаме предвид капиталист, и непроизводително изразходвана работна сила, ако се разглежда цялото общество). Друга природа имат онези разходи по обръщението, които сега ще разгледаме. Те могат да произтичат от производствени процеси, които само продължават в обръщението и производителния характер на които следователно само се прикрива от формата на обръщението. От друга страна, от обществена гледна точка, те могат да бъдат чисти разходи, непроизводително изразходване на жив или овеществен труд, но именно тъкмо поради това могат да действат по такъв начин, че създават стойност за индивидуалните капиталисти, образуват прибавка към продажната цена на тяхната стока. Това следва вече от обстоятелството, че тези разходи са различни в различните сфери на производството, а понякога са различни и за различните индивидуални капитали в пределите на една и съща сфера на производството. Образувайки прибавка към цената на стоката, те се разпределят съобразно с това, в какъв размер падат върху индивидуалните капиталисти. Но всеки труд, прибавящ стойност, може да прибавя и принадена стойност и на основата на капиталистическото производство винаги ще прибавя принадена стойност, защото създаваната от него стойност зависи от неговата собствена величина, а създаваната от него принадена стойност — от степента, в която капиталистът го заплаща. Следователно разходите, които оскъпяват стоката, без да прибавят нищо към нейната потребителна стойност, и принадлежат, от гледна точка на обществото, към faux frais на производството, могат да представляват източник за обогатяване за индивидуалните капиталисти. От друга страна, тези разходи по обръщението не загубват характера си на непроизводителни разходи от това, че надбавката, която те присъединяват към цената на стоките, само равномерно разпределя тези разходи. Така например застрахователните дружества разпределят щетите на индивидуалните капиталисти между цялата класа на капиталистите. Обаче това не пречи щетите, изравнявани по такъв начин, както преди да си остават щети по отношение на целия обществен капитал.

1. ОБРАЗУВАНЕ НА ЗАПАС ИЗОБЩО

През време на своето съществуване като стоков капитал или на своето пребиваване на пазара, т. е. докато се намира в интервала между производствения процес, от който той излиза, и процеса на потреблението, в който влиза, продуктът образува стоков запас. Като стока на пазара, а следователно във вид на запас, стоковият капитал се появява двукратно във всеки кръгооборот: веднъж като стоков продукт на самия този намиращ се в движение капитал, чийто кръгооборот се разглежда; втори път, напротив, като стоков продукт на друг капитал, като продукт, който трябва да се намира на пазара, за да може да бъде купен и да се превърне в производителен капитал. Възможно е, разбира се, този последният стоков капитал да се произвежда тепърва по поръчка. Тогава настъпва прекъсване, докато той бъде произведен. Но ходът на процеса на производството и възпроизводството изисква известна маса стоки (средства за производство) постоянно да се намира на пазара и следователно да образува запас. Също така производителният капитал включва купуването на работна сила и паричната форма представлява тук само форма на стойността на средствата за живот, по-голямата част от които работникът трябва да намира на пазара. В този параграф ние ще се спрем по-подробно на този въпрос. Но тук вече е ясно следното. Ако се изхожда от гледището на намиращата се в движение капиталова стойност, която се е превърнала в стоков продукт и сега трябва да бъде продадена, т. е. да бъде обратно превърната в пари, която следователно функционира сега на пазара като стоков капитал, такова състояние на стоковия капитал, при което той образува запас, представлява нецелесъобразно принудително пребиваване на пазара. Колкото по-бързо се извършва продажбата, толкова по-бързо протича процесът на възпроизводството. Задръжката в превръщането на формата С'—П' препятства на действителния обмен на веществата, който трябва да се извърши в кръгооборота на капитала, и на по-нататъшното функциониране на последния като производителен капитал. От друга страна, постоянната наличност на стоката на пазара, стоковият запас, се явява по отношение на П—С като условие, без което не може да протича нито процесът на възпроизводството, нито влагането на нов или допълнителен капитал.

За да може стоковият капитал да остава на пазара като стоков запас, необходими са постройки, складове, резервоари за стоки, стокови хранилища, необходим е следователно разход на постоянен капитал, както и заплащане на работна сила за складиране на стоките в хранилищата. Освен това стоките се развалят и са подложени на вредни стихийни влияния. За да бъдат предпазени от това, трябва да се изразходва добавъчен капитал отчасти за средства на труда, в предметна форма, отчасти за работна сила¹⁴⁾.

И така, съществуването на капитала в неговата форма на стоков капитал, а следователно като стоков запас, предизвиква разходи, които, тъй като не принадлежат към сферата на производството, се смятат за разходи по обръщението. Тези разходи по обръщението се отличават от приведените по пункт I по това, че те в известна степен влизат в стойността на стоките и следователно оскъпяват стоката. Във всеки случай капиталът и работната сила, които служат за опазване и съхраняване на стоковия запас, се отнемат от непосредствения производствен процес. От друга страна, капиталите, вложени в това, включително и работната сила като съставна част на капитала, трябва да бъдат възстановени от обществения продукт. Поради това тяхното изразходване действа като намаляване на производителната сила на труда, така че за получаване на определен полезен ефект е нужно по-голямо количество капитал и труд. Това са непроизводителни разходи (Unkosten).

Доколкото разходите по обръщението, обусловени от образуването на стоков запас, произтичат само от продължителността на времето, през което наличните стойности се превръщат от стокова в парична форма, следователно доколкото произтичат само от определената обществена форма на производствения процес (само от това, че продуктът се произвежда като стока и поради това трябва да извърши превръщането в пари), дотолкова те по своя характер съвпадат с разходите по обръщението, изброени по пункт 1. От друга страна, стойността на стоките при това се запазва или увеличава само защото потребителната стойност, самият продукт, се поставя в такива определени предметни условия, които предизвикват изразходване на капитал, и се подлагат на операции, посредством които върху потребителните стойности действа добавъчен труд. Изчислението на стоковите стойности, воденето на книги, регистриращи този процес, операциите по покупката и продажбата, напротив, не действат върху потребителната стойност, в която съществува стоковата стойност. Тези разходи имат отношение само към формата на стоковата стойност. В приетия случай тези непроизводителни разходи по образуването на запас (което в дадения случай е наложително) произтичат само от задръжката в превръщането на формата и от необходимостта на това последното; въпреки това, те все пак се отличават от непроизводителните разходи, разгледани по пункт I, по това, че тяхна цел е не превръщането на формата на стойността, а запазването на стойността, която съществува в стоката като в продукт, като в потребителна стойност и която поради това може да бъде запазена само чрез запазването на продукта, чрез запазването на самата потребителна стойност. Потребителната стойност тук не се повишава и не се увеличава. Напротив, тя се намалява. Но нейното намаление се ограничава и тя се запазва. Съществуващата в стоката авансирана стойност тук също не се повишава, но към нея се присъединява нов труд, както овеществен, така и жив.

По-нататък трябва да се разгледа доколко тези непроизводителни разходи произлизат от своеобразния характер на стоковото производство въобще и на стоковото производство в неговата всеобща, абсолютна форма, т. е. на капиталистическото стоково производство; доколко, от друга страна, те са присъщи на всяко обществено производство, а тук, при капиталистическото, производство, приемат само специфичен вид, специфична форма на проявление.

А. Смит стоеше на неоснователната гледна точка, че образуването на запас е явление, характерно за капиталистическото производство¹⁵⁾. По-късни икономисти, като например Лалор, напротив, твърдят, че с развитието на капиталистическото производство образуването на запас намалява. Сисмонди дори вижда в това лоша страна на последното.^[36]

В действителност запасът съществува в три форми: във формата на производителен капитал, във формата на фонд на индивидуалното потребление и във формата на стоков запас, или на стоков капитал. Когато се увеличава запасът в една форма, запасът в друга форма относително намалява, макар че по своята абсолютна величина той може едновременно да расте и в трите форми.

Ясно е от само себе си, че там, където производството е непосредствено насочено към задоволяване на собствената потребност, където само в незначителна степен продуктът се произвежда за размяна или за продажба, където следователно общественият продукт съвсем не приема формата на стока или я приема само в малка своя част, там запасът във формата на стока, или стоковият запас, образува само малка и незначителна част от богатството. Обаче фондът на потреблението е тук относително голям, особено фондът на същинските средства за живот. Достатъчно е да напомним само за старинното селско стопанство. Преобладаваща част от продукта се превръща тук непосредствено, без да образува стоков запас — именно защото остава в ръцете на своя притежател, — в запасни средства за производство или средства за живот. Тя не приема формата на стоков запас и именно поради това, според Смит, в обществата, основани на такъв начин на производство, не съществува запас. А. Смит смесва формата на запаса със самия запас и мисли, че обществото досега е живяло ден за ден, осланяйки се на случайностите на утрешния ден¹⁶⁾. Това е наивно недоразумение.

Запас във форма на производителен капитал съществува във формата на средства за производство, които се намират вече в производствен процес или най-малкото в ръцете на производителя, т. е. в скрит вид вече в производствен процес. Ние видяхме по-рано, че с развитието на производителността на труда, а следователно и с развитието на капиталистическия начин на производство — който развива обществената производителност на труда повече, отколкото всички предишни начини на производство — постоянно нараства масата на средствата за производство, веднъж завинаги влезли във формата на средства на труда в производствения процес и постоянно отново и отново функциониращи в него в течение на по-дълъг или по-къс период (постройки, машини и т. н.), и че тяхното нарастване е както предпоставка, така и следствие на развитието на обществената производителна сила на труда. Не само абсолютният, но и относителният растеж на богатството в тази форма (сравни книга I, глава XXIII, 2^[37]) е характерен преди всичко за капиталистическия начин на производство. Веществените форми на съществуване на постоянния капитал, средствата за производство, се състоят не само от такъв род средства на труда, но и от материал на труда в най-различни степени на неговата обработка и от спомагателни материали. Заедно с мащаба на производството и с повишаването на производителната сила на труда посредством кооперацията, разделението на труда, прилагането на машини и т. н. увеличава се и масата на суровините, спомагателните материали и т. н., влизащи във всекидневния производствен процес. Тези елементи трябва да бъдат налице на мястото на производството. Така че размерите на този запас, който съществува във форма на производителен капитал, абсолютно нарастват. За да протича производственият процес непрекъснато — съвсем независимо от това, дали този запас се възобновява всекидневно или в определени срокове, — необходимо е на мястото на производството постоянно да има по-голям запас от суровини и т. н.,. отколкото се потребява например дневно или седмично. Непрекъснатостта на процеса изисква наличността на необходимите за него условия да не зависи нито от възможните прекъсвания при ежедневни закупвания, нито от това, че стоковият продукт се продава ежедневно или седмично и вследствие на това само нередовно можела се превръща обратно в елементите на неговото производство. Между това очевидно е, че производителният капитал в твърде различни размери може да бъде в скрито състояние, или да съставлява запас. Например голяма е разликата между това, дали фабрикантът-предач трябва да се запаси с памук и въглища за три или за един месец. Очевидно е, че този запас може относително да намалява, макар абсолютно да се увеличава.

Това зависи от различни условия, които всички се свеждат главно към по-голямата скорост, редовност и сигурност, с които може да бъде доставена масата суровини, необходима, за да не се стига никога до прекъсвания. Колкото по-малко са спазени тези условия, колкото следователно са по-малки сигурността, редовността и бързината на доставянето, толкова по-значителна трябва да бъде у производителя скритата част на производителния капитал, т. е. очакващият още своята обработка запас от суровини и т. н. Тези условия, а следователно и размерите на самия запас в тази форма, са обратно пропорционални на равнището на развитието на капиталистическото производство, а поради това и на производителната сила на обществения труд.

Между другото, онова, което тук изглежда (например у Лалор) намаление на запаса, отчасти е само намаление на запаса във форма на стоков капитал, или на стоковия запас в същинския смисъл. Това е следователно само изменение на формата на същия запас. Ако например количеството въглища, всекидневно произвеждани в дадена страна, е голямо, ако следователно размерите и енергията на каменовъгленото производство са големи, то на фабриканта-предач не са нужни големи складове за въглища, за да осигури непрекъснатостта на своето производство. Подвозът на въглища, който постоянно и редовно се възобновява, прави това излишно. Второ, бързината, с която продуктът на един производствен процес може да премине като средство за производство в друг, зависи от развитието на транспортните и съобщителните средства. Евтинията на транспорта играе при това голяма роля. Постоянно подновяваният транспорт например на въглища от мините в предачницата би бил по-скъп, отколкото снабдяването с по-значително количество въглища за по-дълго време при относително евтин транспорт. И двете тези обстоятелства, разгледани дотук, се обуславят от самия производствен процес. Трето, влияние оказва развитието на кредитната система. В колкото по-малка зависимост се намира предачът при възобновяването на своите запаси от памук, въглища и пр. от непосредствената продажба на своята прежда — а колкото по-развита е кредитната система, толкова по-малка е тази непосредствена зависимост, — толкова по-малка може да бъде относителната величина на тези негови запаси, за да осигури безспирното производство на прежда в дадения мащаб, за да се направи то независимо от случайностите на продажбата на преждата. Но, четвърто, много видове суровини, полуфабрикати и т. н. изискват за своето производство по-продължителни периоди от време. Това се отнася по-специално до всички видове суровини, които се доставят от земеделието. Следователно, за да не стане прекъсване на производствения процес, трябва да съществува определен запас от такива материали за целия период от време, в който новият продукт не може да замести стария. Ако този запас се намалява в ръцете на промишления капиталист, това означава само, че той се увеличава във формата на стоков запас в ръцете на търговеца. Развитието на транспортните средства позволява например бързо да се превозва от Ливърпул в Манчестър памукът, лежащ на пристанището, през което той се внася. По такъв начин фабрикантът може, според нуждата, да възобновява относително малки части от своя запас от памук. Но затова пък толкова по-голяма част от същия този памук ще се намира във вид на стоков запас в ръцете на ливърпулските търговци. Следователно тук става просто изменение на формата на запаса, което Лалор и др. изпускат изпредвид. А ако се разглежда общественият капитал, и в двата случая едно и също количество продукт се намира във форма на запас. С развитието на транспортните средства за отделната страна се намаляват размерите на онази необходима маса, която трябва да бъде приготвена във вид на запас например за една година. Ако между Америка и Англия пътуват многобройни параходи и платноходи, в Англия ще може по-често да се възобновява запасът от памук и по такъв начин се намалява средното количество на запаса от памук, който трябва да лежи в Англия. Също така влияе развитието на световния пазар и свързаното с него увеличение на количеството на източниците за получаване на един и същ продукт. Продуктът се внася на части от различни страни и в различни срокове.

2. СЪЩИНСКИ СТОКОВ ЗАПАС

Вече видяхме, че на основата на капиталистическото производство стоката става всеобща форма на продукта, и то толкова повече, колкото повече това производство се развива по обхват и дълбочина. Следователно дори при неизменни размери на производството частта от продукта, съществуваща във вид на стока, става значително по-голяма, отколкото е била при предишните начини на производство или при капиталистическия начин на производство на по-ниско стъпало на развитие. Но всяка стока, следователно всеки стоков капитал, който е само стока, но стока като форма на съществуване на капиталовата стойност — всяка стока, ако тя непосредствено не преминава от сферата на своето производство в сферата на производителното или индивидуалното потребление, т. е. всяка стока, докато тя се намира на пазара, образува елемент на стоковия запас. Поради това с развитието на капиталистическото производство, макар и размерите на производството да остават предишните, расте сам по себе си и стоковият запас (т. е. расте обособяването и фиксирането на стоковата форма на продукта). Вече видяхме, че това е само изменение на формата на запаса: на едната страна запасът в стокова форма се увеличава само защото на другата страна той намалява във формата на пряк запас за производство или потребление. Това е само изменена обществена форма на запаса. Ако заедно с това нараства не само относителната величина на стоковия запас в сравнение с целия обществен продукт, а и неговата абсолютна величина, то става защото с развитието на капиталистическото производство нараства и масата на целия продукт.

С развитието на капиталистическото производство мащабът на производството във все по-малка степен се определя от непосредственото търсене на продукта и във все по-голяма степен се определя от размерите на капитала, с който разполага индивидуалният капиталист, от стремежа на неговия капитал към нарастване по стойност и от необходимостта неговият производствен процес да върви непрекъснато и да се разширява. Заедно с това във всеки отделен отрасъл на производството необходимо нараства масата на продукта, която се намира на пазара във вид на стока или търси пласмент. Расте масата на капитала, фиксирана за по-дълго или по-кратко време във формата на стоков капитал. Поради това расте стоковият запас.

Най-после, по-голямата част от обществото се превръща в наемни работници, в хора, които живеят ден за ден, получават работната си заплата седмично и всекидневно я изразходват, които следователно трябва да намират средствата за живеене като запас. Колкото и да се сменят отделните елементи на този запас, във всяко време част от тях трябва да остава неподвижна, за да може целият запас винаги да остава в движение.

Всички тези моменти произтичат от формата на производството и от предполаганото от нея превръщане на формата, което продуктът трябва да извърши в процеса на обръщението.

Каквато и да бъде обществената форма на запаса от продукти, неговото запазване изисква разходи: постройки, вместилища и т. н., които представляват хранилища на продукта; изисква също така, според природата на продукта, повече или по-малко труд и средства за производство, които трябва да се изразходват за предотвратяване на вредни влияния. Колкото е по-голяма обществената концентрация на запасите, толкова относително по-малки стават тези разходи. Тези разходи винаги са част от обществения труд в овеществена или жива форма — следователно в капиталистическото производство те представляват изразходване на капитал, — които не вземат участие в създаването на продукта и поради това са приспадане от продукта. Те са необходими, тези непроизводителни разходи на общественото богатство. Това са разходи по запазването на обществения продукт, било че неговото съществуване като елемент на стоковия запас произтича само от обществената форма на производството, следователно от стоковата форма и нейните необходими превръщания, било че разглеждаме стоковия запас само като специална форма на запас от продукти, присъщ на всички общества, макар такъв запас да няма формата на стоков запас, тази форма на запаса от продукти, отнасяща се към процеса на обръщението.

Пита се сега, доколко тези разходи влизат в стойността на стоките?

Когато капиталистът превърне своя капитал, авансиран за средства за производство и работна сила, в продукт, в предназначена за продажба маса от готови стоки, и тя остава в склада непродадена, то за известно време спира не само процесът на нарастване на неговия капитал по стойност. Разходите по запазването на този запас в постройки, както и разходите за добавъчен труд и т. н. представляват пряка загуба. Явилият се най-после купувач би се присмял на капиталиста, ако той каже: моята стока не беше купена в продължение на шест месеца и нейното запазване през тези шест месеца не само ме накара да държа неизползван толкова и толкова капитал, но освен това ми причини х непроизводителни разходи. Tant pis pour vous^*5, ще каже купувачът. До вас стои друг продавач, чиято стока е изготвена едва завчера. Вашата стока е залежала и вероятно повече или по-малко е изпитала влиянието на времето. Поради това вие трябва да продавате по-евтино от вашия конкурент. Условията на съществуването на стоката никак не се изменят от това, дали стокопроизводителят е действителният производител на своята стока или капиталистически производител, т. е. по същина само представител на действителните производители. Той трябва да превърне своята вещ в пари. Непроизводителните разходи, които му са причинени от нейното фиксиране в стокова форма, се отнасят към областта на неговите лични работи, с които купувачът на стоката няма нищо общо. Последният не му заплаща времето на обръщението на неговата стока. Дори когато капиталистът преднамерено задържа своята стока извън пазара през време на действителна или очаквана революция в стойността, само в действителното настъпване на тази революция, от правилността или неправилността на неговата спекулация зависи дали той ще реализира своите непроизводителни разходи. Но революцията в стойността не е следствие на неговите непроизводителни разходи. И така, доколкото образуването на запас представлява спиране на обръщението, предизвиканите от това непроизводителни разходи не прибавят към стоката никаква стойност. От друга страна, никакъв запас не може да съществува без пребиваване в сферата на обръщението, без повече или по-малко продължително пребиваване на капитала в неговата стокова форма; следователно невъзможен е запас без спиране на обръщението — точно тъй, както е невъзможно парично обръщение без образуване на паричен резерв. Следователно без стоков запас е невъзможно стоково обръщение. Ако необходимостта от образуването на запас не възниква за капиталиста в С'—П', тя се появява за него в П—С; ако не по отношение на неговия стоков капитал, то по отношение на стоковия капитал на други капиталисти, които произвеждат средства за производство за него и средства за живот за неговите работници.

Наглед същността на нещата не може да се измени от това, дали образуването на запас става доброволно или недоброволно, т. е. дали стокопроизводителят преднамерено държи запас или неговите стоки образуват запас вследствие на съпротивата, която условията на самия процес на обръщение оказват на продажбата на стоката. Все пак за разрешаването на този въпрос е полезно да се знае по какво се отличава доброволното образуване на запас от недоброволното. Недоброволното образуване на запас произтича от спиране на обръщението или е тъждествено със спиране на обръщението, независещо от предвиждането на капиталиста и противоречащо на неговата воля. Какво характеризира доброволното образуване на запас? Както и преди продавачът се старае колкото може по-скоро да продаде своята стока. Той постоянно предлага продукта като стока. Ако той се въздържи от продажба, то продуктът образува само възможен (δυνάμει), а не действителен (έναγεία) елемент на стоковия запас. Стоката като такава е за него само носител на разменна стойност и като такава тя може да действа само посредством и след като хвърли от себе си стоковата форма и приеме парична форма.

Стоковият запас трябва да има известни размери, за да задоволява през даден период размерите на търсенето. При това трябва да се пресмята с оглед на постоянно разширяване на кръга на купувачите. Например, за да бъдат достатъчни за един ден, част от намиращите се на пазара стоки трябва постоянно да остават в стокова форма, докато другата част тече, превръща се в пари. Наистина частта, която се застоява, докато другата тече, постоянно намалява, както намаляват размерите на самия запас, докато той целият не бъде разпродаден. Следователно задръжката на стоките тук е взета предвид като необходимо условие на продажбата на стоката. Освен това неговите размери трябва да бъдат по-големи от средните размери на продажбата или средните размери на търсенето. Иначе излишъкът над средния размер на търсенето не би могъл да намери задоволяване. От друга страна, запасът трябва постоянно да се възобновява, тъй като той постоянно се изразходва. Това възобновяване в последна сметка става само посредством производството, посредством подвоз на стока. Нещата не се изменят от това, дали последният идва от чужбина или не. Възобновяването зависи от продължителността на времето, необходимо за производството на стоките. Стоковият запас трябва да стигне за това време. Обстоятелството, че той не остава в ръцете на първоначалните производители, а минава през различни хранилища, като се почне от търговеца на едро и се стигне до търговеца на дребно, изменя не същността на нещата, а само тяхната външна проява. От гледна точка на обществото и в двата случая част от капитала остава във формата на стоков запас, докато стоката не влезе в сферата на производителното или индивидуалното потребление. Самият производител се старае да има на склад стоков запас в количество, отговарящо на неговото средно търсене, за да не бъде непосредствено зависим от производството и да си осигури постоянен кръг купувачи. Съответно на периодите на производството се установяват и сроковете на покупките и в продължение на по-дълго или по-късо време стоките образуват запас, докато не ги заменят нови екземпляри от същия род. Само посредством такова образуване на запас се осигурява постоянство и непрекъснатост на процеса на обръщението, а оттук и на процеса на възпроизводството, включващ в себе си и процеса на обръщението.

Необходимо е да се напомни: С'—П' може вече да се извърши за производителя на С, макар С все още да се намира на пазара. Ако самият производител би пожелал да държи собствената си стока в свои складове, докато тя не бъде продадена на окончателния потребител, той би трябвало да постави в движение двоен капитал: един като производител на стоката, друг като търговец. За самата стока — разглеждана било като отделна стока, било като съставна част на обществения капитал — нищо не се изменя от това, дали разходите по образуването на запас падат върху производителя на стоката или върху редица търговци, като се почне от А и се свърши със Z.

Доколкото стоковият запас не е нищо друго освен стокова форма на запаса, който при даден мащаб на общественото производство, ако не съществуваше във форма на стоков запас, би съществувал, или като производителен запас (скрит производствен фонд), или като потребителен фонд (запас от средства за потребление), дотолкова и разходите, предизвикани от съхраняването на запаса, следователно- разходите по образуването на запаса — т. е. употребяваният за тази; цел овеществен или жив труд, — са просто известна форма на разходи по съхраняването на обществения производствен фонд или на обществения фонд на потреблението. Повишаването на стойността на стоката, предизвикано от тях, само разпределя тези разходи pro rata^*6 между различните стоки, тъй като те са различни за различните видове стоки. Разходите по образуването на запас както преди си остават приспадания от общественото богатство, макар те и да са условие за неговото съществуване.

Само доколкото стоковият запас е условие на стоковото обръщение и дори форма, необходимо възникваща в стоковото обръщение, следователно доколкото този привиден застой е форма на самото движение — точно както образуването на паричен резерв е условие на паричното обръщение, — само дотолкова този застой е нормален. Напротив, доколкото стоките, пребиваващи в резервоарите на обръщението, не освобождават място за следващата вълна на производството и по този начин резервоарите се препълват, дотолкова стоковият запас се увеличава вследствие на задръжка в обръщението, точно както растат съкровищата, когато има задръжка в паричното обръщение. При това безразлично е дали тази задръжка става в хамбарите на промишлените капиталисти или в складовете на търговеца. В такъв случай стоковият запас е вече не условие за непрекъсната продажба, а последица от непродаваемостта на стоките. Разходите остават същите, но тъй като сега те произтичат изключително от формата, именно от необходимостта да се превърнат стоките в пари и от трудността на тази метаморфоза, те не влизат в стойността на стоката, а представляват намаляване, загуба на стойност при реализирането на стойността. Тъй като нормалната и анормалната форма на запаса не се отличават една от друга по форма и двете представляват спиране на обръщението, тези явления могат да бъдат смесени едно с друго и толкова по-лесно могат да въведат в заблуждение самите агенти на производството, тъй като за производителя процесът на обръщението на неговия капитал може да протича както преди, макар процесът на обръщението на неговите стоки, преминали в ръцете на търговеца, да е спрял. Ако се увеличават размерите на производството и потреблението, то при равни други условия се увеличава и стоковият запас. Той се обновява и поглъща с предишната скорост, но неговите размери стават по-големи. По този начин обемът на стоковия запас, прекомерно надут вследствие на задръжката в обръщението, може да бъде погрешно взет за симптом на разширяване на процеса на възпроизводството особено когато с развитието на системата на кредита действителното движение може да се мистифицира.

Разходите по образуването на запас се състоят от 1) количествено намаляване на масата на продукта (като например при запас от брашно); 2) разваляне на качеството; 3) овеществен или жив труд, който е нужен за съхраняване на запаса.

III. ТРАНСПОРТНИ РАЗХОДИ

Тук няма нужда да влизаме във всички детайли на разходите по обръщението, каквито са например опаковката, сортировката и т. н. Общият закон се заключава в това, че всички разходи по обръщението, които произтичат само от превръщането на формата на стоката, не прибавят към него никаква стойност. Това са просто разходи по реализацията на стойността или по нейното превръщане от една форма в друга. Изразходваният за това капитал (включително и управляваният от него труд) принадлежи към faux frais на капиталистическото производство. Възстановяването на тези разходи трябва да стане от принадения продукт и съставлява, ако се разглежда цялата капиталистическа класа, приспадане от принадената стойност или принадения продукт, точно както времето, нужно на работника за купуване на средства за живот, е за него загубено време. Но транспортните разходи играят твърде важна роля, така че ще се спрем тук малко на тях.

В кръгооборота на капитала и в стоковата метаморфоза, съставляваща част от този кръгооборот, се извършва обмен на веществата на обществения труд. Този обмен на веществата може да обуславя преместване на продуктите, тяхното действително придвижване от едно място на друго. Но обръщение на стоки може да става и без тяхното физическо придвижване, а превоз на продуктите — без стоково обръщение и дори без непосредствена размяна на продукти. Къщата, която А продава на Б, извършва обръщение като стока, но тя си стои мирно на мястото. Подвижни стокови стойности, като например памук или чугун, си остават в същия стоков склад, в същото време, когато те извършват десетки различни процеси на обръщението, купуват се и пак се продават от спекулантите¹⁷⁾. В действителност тук се придвижва само титулът на собственост върху вещта, а не самата вещ. От друга страна, например в държавата на инките транспортната промишленост е играла голяма роля, макар че общественият продукт нито е циркулирал като стока, нито се е разпределял посредством разменната търговия.

Поради това макар транспортната промишленост на основата на капиталистическото производство да изглежда като причина на разходите по обръщението, тази особена форма на тяхното проявление с нищо не изменя нещата.

Количеството на продукта не се увеличава чрез неговия превоз. Дори евентуално причинената от превоза промяна в естествените свойства на продуктите, с някои изключения, не е преднамерен полезен ефект, а неизбежно зло. Но потребителната стойност на нещата се реализира само в тяхното потребление, а тяхното потребление може да направи необходимо тяхното преместване, следователно допълнителния производствен процес на транспортната промишленост. Вложеният в последната производителен капитал присъединява по такъв начин стойност към транспортирания продукт, отчасти вследствие на пренасянето на стойността на транспортните средства, отчасти чрез присъединяването на стойност от труда по транспорта. Тази последната прибавка на стойност се разпада, както изобщо при капиталистическото производство, на възстановяване на работната заплата и на принадена стойност.

Във всеки производствен процес голяма роля играе преместването на предмета на труда и необходимите за това средства на труда и работни сили — памукът например се премества от кардировъчното отделение в предачното, въглищата се изкачват от рудника на повърхността. Същото явление, но в по-голям мащаб, се наблюдава при преминаването на готовия продукт във вид на готова стока от едно самостоятелно производствено място в друго, пространствено отдалечено от него. След транспортирането на продуктите от едно производствено място в друго следва още и транспортирането на готовите продукти от сферата на производството в сферата на потреблението. Продуктът е готов за потребление, когато е завършил това движение.

Както беше показано по-преди, общ закон на стоковото производство е: производителността на труда е обратно пропорционална на създаваната от него стойност. Това се отнася и към транспортната промишленост, както към всяка друга. Колкото по-малко количество мъртъв и жив труд е нужно за превозването на стоката на дадено разстояние, толкова по-голяма е производителната сила на труда, и обратно¹⁸⁾.

Абсолютната стойностна величина, прибавяна от транспорта към стоките, при равни други условия е обратно пропорционална на производителната сила на транспортната промишленост и право пропорционална на разстоянията, които стоките изминават.

Относителната стойностна част, която транспортните разходи при равни други условия прибавят към цената на стоката, е право пропорционална на обема и теглото на стоката. Но модифициращите обстоятелства са многобройни. Превозът изисква напр. по-големи или по-малки предпазни мерки, а поради това предизвиква по-малък или по-голям разход на труд и средства на труда, в зависимост от относителната чупливост, разваляемост, избухливост на продукта. В тази област железопътните магнати развиват още по-голяма гениалност в изобретяването на фантастични видове, отколкото ботаниците или зоолозите. Например класификацията на стоките, приета в английските железници, изпълва томове и по своя общ принцип е основана на тенденцията да превърне цялата разнообразна пъстрота на естествените свойства на стоките в също така многобройни пороци от гледна точка на транспорта и поводи за изнудване.

„Стъкло, което преди струваше 11 ф. ст. за crate (каса с определена вместимост), вследствие напредъка на промишлеността и отмяната на данъка върху стъклото струва сега само 2 ф. ст., но транспортните разходи са все така високи както преди и станаха още по-високи при превоза по каналите. Преди изпращането на стъкло и стъклени стоки за глазурни работи на 50 мили от Бирмингам струваше 10 шилинга на тон. Сега цената на транспорта е повишена тройно под предлог на риска вследствие на чупливостта на стоката. Но тъкмо железопътното управление е, което не заплаща онова, което действително строшава.“¹⁹⁾

Освен това обстоятелството, че тази относителна част от стойността, която транспортните разходи прибавят към стоката, е обратно пропорционална на нейната стойност, служи за железопътните магнати като специално основание, за да определят тарифи за стоките, право пропорционални на тяхната стойност. Оплакванията на промишлениците и търговиите по този пункт се повтарят на всяка страница в свидетелските показания на споменатия доклад.

Капиталистическият начин на производство намалява транспортните разходи за отделните стоки както чрез развитие на транспортните и съобщителните средства, така и чрез концентрацията (увеличаването на мащаба) на транспорта. Той увеличава онези част от обществения труд, жив и овеществен, която се разходва за транспортиране на стоките, първо, защото превръща огромното болшинство от всички продукти в стоки и, второ, защото заменя местните пазари с отдалечени пазари.

Циркулацията, т. е. фактическото придвижване на стоките в. пространството, се свежда до транспортиране на стоките. От една страна, транспортната промишленост съставлява самостоятелен клон от производството, а поради това и отделна сфера на влагане на производителния капитал. От друга страна, тя се отличава с това, че се явява като продължение на производствения процес в пределите на процеса на обръщението и за процеса на обръщението.

БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ

*1 – „когато гъркът срещне грък, пламва ожесточена борба“.

*2 - непроизводителните разходи. Ред.

*3 - съответно. Ред.

*4 - непроизводителни разходи. Ред.

*5 - толкова по-зле за вас. Ред.

*6 - пропорционално. Ред.

10) Поставеното в скоби е взето от една бележка в края на ръкопис VIII.

11) „Търговските разноски, макар и необходими, трябва да се разглеждат като отежняващ разход“ (Quesnay: „Analyse du Tableau Economique“. In Daire, „Physiocrates“, I част, Paris, 1864, стр. 71). Според Кене „печалбата“, която конкуренцията между търговците донася благодарение на това, че ги принуждава „да се задоволяват с по-малко възнаграждение, или печалба..., строго казано, не е нищо друго освен намаляване на загубата за продавача от първа ръка или за купувача-потребител. А намаляването на загуба не представлява реален продукт или прираст на богатството, получен с помощта на търговията, независимо от това, дали я разглеждаме като проста размяна, независимо от транспортните разходи, или съвместно с тях“ (стр. 145-146). „Разходите на търговията винаги се заплащат за сметка на продавача на продуктите, който би получавал цялата цена, давана за тях от купувачите, ако не би имало междинни разходи“ (163). Собствениците и производителите са „salariants“ — плащащи заплата; търговците — „salariés“, плащани, наемащи се (стр. 164) (Quesnay: „Problèmes économiques“, in Daire, „Physiocrates“, 1 част, Paris, 1846).

12) В Средните векове намираме книговодство в селското стопанство само в манастирите. Обаче ние видяхме (книга I, стр. 343^[33]), че още в древноиндийските общини фигурира счетоводител за земеделието. Воденето на книги е отделено тук като изключителна функция на длъжностно лице на общината. С такова разделение на труда се пести време, труд и разноски, но производството и воденето на книги за производството си остават такива различни неща, както товаренето на кораби и съставянето на квитанция за товара. В лицето на счетоводителя част от работната сила на общината е откъсната от производството и разходите по неговата дейност се възстановяват не от неговия собствен труд, а от отделяне от продукта на общината. Със счетоводителя на капиталиста работата стои mutatis mutandis (със съответните изменения) както със счетоводителя на индийската община (из ръкопис II).

13) „Намиращите се в обръщение в страната пари представляват известна част на капитала на страната, абсолютно иззета от производството, за да улесни или увеличи производителността на останалата част; следователно известна величина на богатството е така необходима, за да може златото да се превърне в средство за обръщение, както тя е необходима, за да се направи машина, която да улеснява някакво друго производство“ („Economist“^[34], т. V, стр. 520).

14) Корбет в 1841 г. изчислява разходите по съхранение на пшеницата в продължение на сезон от 9 месеца на 1/2% за загуба на тегло, 3% за лихва върху цената на пшеницата, 2% за наем на складове, 1% за товарене и превоз, 1/2% за труда по разтоварването, всичко 7%, или при цена на пшеницата 50 шилинга, 3 шил. и 6 пенса на квартер (Th. Corbet: „An Inquiry into the Causes and Modes of the Wealth of individuals etc.“ London 1841 [стр. 140]). По сведенията на ливърпулските търговци, дадени пред железопътната комисия, (чистите) непроизводителни разходи по съхранението на зърнените храни са съставлявали през 1865 г. 2 пенса на квартер, или 9-10 пенса на тон месечно („RoyalCommission on Railways“, 1867, Evidence, стр. 19, № 331.)

15) Book II, Introduction^[35]

16) А. Смит си въобразява, че образуването на запас произтича само от превръщането на продукта в стока и на потребителния запас в стоков запас. А в действителност тази промяна на формата предизвиква страшни кризи в стопанството на производителите през време на прехода от производство за собствено потребление към стоково производство. В Индия се е запазил например до последно време „обичаят да се складират в хамбари големи количества зърнени храни, за които в години на изобилна реколта може малко да се получи“ (Return, Bengal and Orissa Famine. H. of C. 1867. I, стр. 230, № 74). Внезапно усилилото се вследствие на американската гражданска война търсене на памук, юта и пр. предизвика в много части на Индия силно намаляване на обработването на ориз, повишаване цената на ориза и продажба на старите запаси ориз от производителите. Към това в 1864-1866 г. се прибави безпримерен износ на ориз в Австралия, Мадагаскар и пр. Оттук острият характер на глада през 1866 г., който само в окръга Орисса отнесе 1 милион души (1 с. 174, 175, 213, 214 и III: „Papers relating to the Famine in Behar“, стр. 32, 33, където между причините на глада се отбелязва „изчерпването на старите запаси“) (из ръкопис II).

17) Щорх нарича такова circulation postiche [мнимо обръщение].

18) Рикардо цитира Сей, който вижда благословение на търговията в това, че тя оскъпява продуктите или повишава тяхната стойност чрез транспортните разходи. „Търговията — казва Сей — ни дава възможност да получаваме една стока в мястото, където тя се добива, и да я доставяме там, където тя ще бъде консумирана; поради това тя ни дава възможност да увеличим стойността на стоката с цялата разлика между нейната цена в едното място и цената ѝ в другото“^[38]. Рикардо бележи по този повод: „Вярно, но по какъв начин се присъединява тази добавъчна стойност? Чрез прибавяне към производствените разходи, първо, разходите за транспорт, второ, печалбата на капитала, изразходван от търговеца. Стоката следователно ще струва повече по същата причина, по която и всяка друга стока ще струва повече, защото за нейното производство и нейния транспорт е бил изразходван повече: труд, преди да бъде купена от потребителя. Но това съвсем не представлява едно от предимствата на търговията“ (Ricardo: „Principles of Pol. Econ.“, 3-то изд., London) 1821, стр. 309-310).

19) „Royal Commission on Railways“, стр. 31, № 630.

БЕЛЕЖКИ

[33] Виж настоящото издание, том 23, стр. 370.

[34] „The Economist“ („Икономист“) - английско седмично списание по икономически и политически въпроси, излиза в Лондон от 1843 г.; орган на едрата промишлена буржоазия.

[35] A. Smith. „An Inquiry into the Nature and Causes of the Wealth of Nations“. A new edition in four volumes. London, 1843, vol. II, p. 249-252.

[36] J. Lalor. „Money and Morals: a Book for the Times“. London, 1852, p. 43,44. J. C. L. Simonde de Sismondi. „Etudes sur l'économie politique“. Tome I, Bruxelles, 1837, p. 49 etc.

[37] Виж настоящото издание, том 23, стр. 630-637.

[38] J. В. Say. „Traité d'économie politique“. Troisième édition, Paris, 1817, tome II p. 433.