Съдържание на „Капиталът. Втори том.“

КАРЛ МАРКС

Капиталът. Книга II.

Процесът на обръщението на капитала

1885

Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс

ОТДЕЛ ВТОРИ
Оборот на капитала

Глава десета
Теории за основния и оборотния капитал.
Физиократите и Адам Смит

У Кене различието между основен и оборотен капитал се явява като различие между „avances primitives“^*1 и „avanses annuelles“^*2. Той правилно представя това различие като различие в пределите на производителния капитал, включен в непосредствения производствен процес. А тъй като за него единствен действително производителен капитал е капиталът, прилаган в земеделието, т. е. капиталът на фермера, оказва се, че и тези различия се отнасят само за капитала на фермера. От това следва и едногодишното време на оборота на едната част на капитала, а повече от едногодишно — на другата. С развитието на тяхното учение физиократите започват мимоходом да пренасят тези различия и върху другите видове капитал, върху промишления капитал изобщо. За обществото различието между годишни и многогодишни аванси е толкова важно, че мнозина икономисти даже след Адам Смит са се връщали към това определение.

Различието между двата вида аванси възниква едва когато авансираните пари са превърнати в елементи на производителния капитал. Това различие съществува изключително в рамките на производителния капитал. Поради това на Кене и на ум не му е идвало да причислява парите към първоначалните или годишните аванси. Като аванси за производството — т. е. като производителен капитал, — и двата вида аванси противостоят както на парите, така и на намиращите се на пазара стоки. Освен това у Кене различието между тези два елемента на производителния капитал правилно се свежда към различие между начините, по които тези елементи влизат в стойността на готовия продукт, следователно към различните начини на обръщение на тяхната стойност заедно със стойността на продукта, а поради това и към различните начини на тяхното възстановяване, или на тяхното възпроизводство, при което стойността на единия елемент ежегодно се възстановява изцяло, стойността на другия — на части, в по-дълги периоди²³⁾.

Единственият прогрес, който А. Смит прави, е обобщаването на посочените категории. У него те се отнасят вече не до една специална форма на капитала, до фермерския капитал, а до всяка форма на производителния капитал. Оттук следва от само себе си, че на мястото на заимстваната от земеделието разлика между годишен и многогодишен оборот идва изобщо разликата между разновременни обороти, при което оборотът на основния капитал винаги обхваща повече от един оборот на оборотния капитал, все едно дали този оборот трае една година, повече от година или по-малко от година. По този начин у Смит „avances annuelles“ се превръщат в оборотен, „avances primitives“ — в основен капитал. Но с това обобщаване на категориите се ограничава направеният от него прогрес. По изпълнение той далеч отстъпва на Кене.

Вече грубо емпиричният начин, по който Смит започва изследването, поражда неясност:

„Капиталът може да бъде вложен по два различни начина, за да доставя доход или печалба на своя притежател“ („Wealth of Nations“, book II, ch. I, p. 189. Edit. Aberdeen, 1848)^[51].

Начините, по които може да бъде вложена стойност, за да функционира като капитал, да донася на своя собственик принадена стойност, са толкова различни, толкова многообразни, колкото и сферите на влагане на капитала. Това е въпрос за различните производствени отрасли, в които може да бъде вложен капитал. Обаче така формулиран, въпросът отива още по-нататък. Той включва въпроса как стойността, дори ако не е вложена като производителен капитал, може да функционира за своя притежател като капитал, например като лихвоносен капитал, търговски капитал и т. н. Следователно тук ние вече сме отишли безкрайно далеч от действителния предмет на анализа, именно от въпроса: как разделянето на производителния капитал на неговите различни елементи влияе върху неговия оборот, независимо от различните сфери на неговото влагане.

Адам Смит непосредствено след това продължава:

„Първо, той може да бъде вложен, за да се създават, фабрикуват или купуват блага и да бъдат отново продадени с печалба“ [т. II. стр. 254].

А. Смит не ни казва тук нищо друго, освен че капиталът може да бъде вложен в земеделието, в манифактурата и в търговията. Той говори следователно само за различните сфери на влагане на капитала и между другото за такива, в които, както при търговията, капиталът не влиза в непосредствения производствен процес, следователно не функционира като производителен капитал. С това той напуска вече основата, от която физиократите извеждаха различията между отделните части на производителния капитал и тяхното влияние върху оборота. Дори той веднага дава като пример търговския капитал, макар в дадения случай да става дума изключително за различия между частите на производителния капитал в процеса на създаване продукт и стойност, различия, които на свой ред пораждат различия в оборота и възпроизводството на капитала.

Той продължава:

„Капиталът, вложен по такъв начин, не носи доход или печалба на своя притежател, докато остава в негово притежание или запазва предишната си форма“ [т. II, стр. 254].

„Капиталът, вложен по такъв начин“! Обаче А. Смит говори за капитал, вложен в земеделието или в промишлеността, и по-нататък ни казва, че вложеният по такъв начин капитал се разпада на основен и оборотен! Следователно влагането на капитала по такъв начин не може само по себе си да го направи нито основен, нито оборотен.

Но, може би, той иска да каже, че капиталът, употребяван за да се произвеждат стоки и да се продават тези стоки с печалба, трябва, след като се е превърнал в стоки, да бъде продаден и чрез продажбата, първо, да премине от собственост на продавача в собственост на купувача, второ, да промени своята натурална стокова форма в парична форма, и че капиталът поради това е безполезен за своя притежател, докато остава в негово притежание или запазва — за притежателя — същата форма? Обаче тогава работата се свежда до следното: същата капиталова стойност, която преди е функционирала във формата на производителен капитал, във форма, принадлежаща на производствения процес, функционира сега като стоков капитал и паричен капитал — във форми, присъщи на процеса на обръщението, следователно не е вече нито основен, нито оборотен капитал. И това еднакво важи както за стойностните елементи, които се присъединяват чрез суровините и спомагателните материали, следователно чрез оборотния капитал, така и за онези, които се присъединяват чрез изхабяването на средствата на труда, следователно чрез основния капитал. Така че и тук не сме се приближили нито крачка към изясняване на различието между основен и оборотен капитал.

По-нататък:

„Стоките на търговеца не му донасят нито доход, нито печалба, докато не ги продаде за пари, а парите също не му донасят нищо, докато на свой ред не бъдат разменени срещу стоки. Неговият капитал постоянно го напуска в една форма и се връща при него в друга и само посредством такова обръщение или последователни обмени той може да му носи някаква печалба. Поради това такива капитали може напълно правилно да бъдат наречени оборотни капитали“ [т. II, стр. 254].

А. Смит нарича тук оборотен капитал това, което аз предлагам да се нарича капитал на обръщението. Това е капитал във форма, присъща на процеса на обръщението, на онази смяна на форми, която се извършва посредством размяната (смяна на веществото и смяна на притежателя), следователно — стоков и паричен капитал в противоположност на производителния капитал, на онази форма на капитала, която е присъща на производствения процес. Това не са отделни видове, на които промишленият капиталист дели своя капитал, а различни форми, които една и съща авансирана капиталова стойност в своя curriculum vitae^*3 постоянно отново приема и напуска. А. Смит смесва това — и прави голяма крачка назад в сравнение с физиократите — с различията във формата, които възникват в пределите на обръщението на капиталовата стойност, преминаваща последователните стадии на своя кръгооборот, възникват, когато капиталовата стойност се намира във формата на производителен капитал, и възникват именно поради това, че различните елементи на производителния капитал по различен начин участват в процеса на създаването на стойността и пренасят своята стойност върху продукта. По-долу ще разгледаме последиците от това основно смесване на производителния капитал и капитала, който се намира в сферата на обръщението (стоков капитал и паричен капитал), от една страна, и основния и оборотния капитал — от друга. Капиталовата стойност, авансирана в основен капитал, извършва обръщение заедно с продукта също както и стойността, авансирана в оборотен капитал, и чрез обръщението на стоковия капитал първата точно така се превръща в паричен капитал, както и втората. Разликата произтича само от това, че стойността на основния капитал прави обръщение на части и следователно пак на части, през по-дълги или по-къси периоди, следва да се възстановява, да се възпроизвежда в натурална форма.

Че А. Смит тук под оборотен капитал не разбира нищо друго освен капитал на обръщението, т. е. капиталовата стойност в нейните отнасящи се до процеса на обръщението форми (стоков капитал и паричен капитал), доказва примерът, който той особено несполучливо е избрал. Той взема като пример такъв вид капитал, който никак не се отнася до производствения процес, а съществува изключително в сферата на обръщението, състои се само от капитал на обръщението: търговския капитал.

Колко нелепо е да се започва с пример, в който капиталът изобщо не фигурира като производителен капитал, Смит сам казва веднага след това:

„Капиталът на търговеца е изцяло оборотен капитал“ [т. II, стр. 255].

Но самата разлика между оборотен и основен капитал произтича, както ни се казва по-късно, от съществените различия в пределите на самия производителен капитал. От една страна, А. Смит има предвид установеното от физиократите различие, от друга страна — различието на формите, които капиталовата стойност приема в процеса на своя кръгооборот. И едното, и другото се смесват у него в една пъстра бърканица.

Но по какъв начин печалбата може да възникне вследствие на смяната на формата на парите и стоката, вследствие на простото превръщане на стойността от една от тези форми в друга, остава абсолютно непонятно. И обясняването става съвсем невъзможно, тъй като Смит тук започва с търговския капитал, който функционира само в сферата на обръщението. Към това ние пак ще се върнем, а сега нека чуем какво казва той за основния капитал:

„Второ, капиталът може да бъде приложен за подобряване на земята, за купуване на полезни машини и сечива или други подобни неща, които носят доход или печалба, без да преминават от един притежател в друг или без да извършват някакво обръщение. Поради това такива капитали може с пълно право да бъдат наречени основни капитали. В различните отрасли е нужно твърде различно съотношение между влаганите в тях основни и оборотни капитали... Определена част от капитала на всеки занаятчия или фабрикант трябва да бъде фиксирана в неговите работни инструменти. Обаче тази част в едни занаяти е съвсем незначителна, в други много голяма... Но затова пък значително по-голяма част от капитала на всички такива занаятчии-собственици“ (като шивач, обущар, тъкач) „извършва обръщение или в работната заплата на техните работници, или в цената на употребяваните от тях материали и се възвръща у тях с печалба в цената на изделията.“

Като оставим настрана детски наивното определение на източника на печалбата, слабостта и бъркотията се вижда вече от следното: за един фабрикант машиностроител машината например е продукт, който извършва обръщение като стоков капитал, следователно, казано с думите на А. Смит, „отделя се, сменява притежателя, извършва по-нататъшно обръщение“. В този случай машината би се оказала по собственото му определение не основен, а оборотен капитал. Тази бъркотия произлиза пак от това, че Смит смесва различието между основен и оборотен капитал, възникващо от нееднаквите начини на обръщение на различните елементи на производителния капитал, с различието на формите, през които преминава един и същ капитал, доколкото той в пределите на производствения процес функционира като производителен капитал, а в сферата на обръщението — като капитал на обръщението, т. е. като стоков капитал или паричен капитал. По този начин едни и същи неща, в зависимост от мястото, което заемат в жизнения процес на капитала, могат, според А. Смит, да функционират и като основен капитал (като средство на труда, елементи на производителния капитал), и като „оборотен“ капитал, стоков капитал (като продукт, изтласкан от сферата на производството в сферата на обръщението).

Но А. Смит изведнъж променя самите основи на делението на капитала и влиза в противоречие с това, с което няколко реда по-рано е започнал цялото изследване. Това става именно с фразата

„Капиталът може да бъде влаган по два различни начина, за да доставя доход или печалба на своя притежател“,

т. е. като оборотен или като основен капитал. Тук се подразбират очевидно различни начини на приложение на различни и независими един от друг капитали, каквито са например капиталите, които могат да бъдат вложени или в промишлеността, или в земеделието. Но по-нататък четем:

„В различните отрасли е необходимо твърде различно съотношение между влаганите в тях основни и оборотни капитали.“

Сега основен и оборотен капитал са вече не различни самостоятелни влагания на капитал, а различни пропорции на един и същ производителен капитал, които в различни сфери на влагане на капитала образуват различни части на неговата съвкупна стойност. Следователно това са различия, които възникват от съответното деление на самия производителен капитал и затова важат само по отношение на последния. Но на това пак противоречи обстоятелството, че търговският капитал, като изключително оборотен, се противопоставя на основния — ще припомним думите на Смит:

„Капиталът на търговеца е изцяло оборотен капитал“ [т. II, стр. 259].

В действителност това е капитал, функциониращ само в пределите на обръщението, а като такъв той изобщо противостои на производителния капитал, внедрен в производствения процес, но именно поради това той не може да се противопоставя като текуща (оборотна) съставна част на производителния капитал на основната съставна част на производителния капитал.

В примерите, привеждани от Смит, той определя като основен капитал „instruments of trade“^*4, като оборотен капитал — онази част от капитала, която е вложена в работна заплата и суровини, включително и спомагателните материали (и която се „плаща обратно с печалба чрез цената на изделията“).

И така, преди всичко изходен пункт за Смит тук са различните съставни елементи на процеса на труда: работна сила (труд) и суровини, от една страна, оръдия на труда — от друга страна. Но тези съставни елементи на трудовия процес са съставни части на капитал, тъй като в тях е вложена известна стойностна сума, която трябва да функционира като капитал. Дотолкова това са веществените елементи, начини на съществуване на производителния, т. е. на функциониращия в производствения процес капитал. Но защо едната част се нарича основна? Защото

„определена част от капитала трябва да бъде фиксирана в оръдия на труда“ [т. II, стр. 254].

Но другата част също така е фиксирана в работна заплата и суровини. Обаче машините, „оръдията на труда... и други подобни неща... носят доход или печалба, без да променят притежателя си или да извършват по-нататъшно обръщение. Поради това най-подходящо название за такива капитали е основни капитали“ [т. II, стр. 254].

Да вземем за пример минното дело. Суров материал тук никак не се употребява, тъй като предметът на труда, например медта, е продукт на природата, който тепърва трябва да бъде присвоен чрез труда. Медта, която тепърва трябва да бъде добита, продуктът на процеса, след който тя ще извършва обръщение като стока, съответно като стоков капитал, още не образува елемент на производителния капитал. Никаква част от капиталовата стойност не е вложена в нея. От друга страна, другите елементи на производствения процес, работната сила и спомагателните материали, като въглища, вода и пр., веществено също не влизат в продукта. Въглищата се потребяват изцяло и само тяхната стойност влиза в продукта, също както влиза в продукта част от стойността на машината и пр. Най-после, работникът противостои също така самостоятелно на продукта, на медта, както и машината. Само стойността, произведена от неговия труд, е сега съставна част на стойността на медта. Следователно в този пример нито една от съставните части на производителния капитал не променя своя притежател (masters) и нито една не извършва по-нататъшно обръщение, тъй като нито една от тях веществено не влиза в продукта. Тогава къде остава тук оборотният капитал? По собственото определение на А. Смит целият капитал, вложен в разработката на медни рудници, би се състоял само от основен капитал.

Да вземем, напротив, друга промишленост, употребяваща суровини, които образуват субстанцията на продукта, и освен това спомагателни материали, които влизат в продукта физически, а не само по стойност, както например каменни въглища за отопление. Заедно с продукта, например прежда, суровият материал, от който се състои продуктът, памукът, променя своя притежател и преминава от производствения процес в процеса на потреблението. Но докато памукът функционира като елемент на производителния капитал, притежателят му не го продава, а го обработва, употребява го за произвеждане на прежда. Той не го изпуска от ръцете си. Или, ако употребим грубо неверния и тривиален израз на А. Смит, собственикът не получава печалба, „като се разделя с продукта, като го кара да променя притежателя си или да влиза в обръщението“. Той не пуска в обръщението своите материали, както не пуска и машините си. Те са фиксирани в производствения процес така добре, както и предачните машини, и фабричните здания. Дори част от производителния капитал трябва да бъде постоянно фиксирана във формата на въглища, памук и др., както и във формата на средства на труда. Разликата е само в това, че памукът, въглищата и пр., необходими например за седмичното производство на прежда, постоянно изцяло се консумират за производството на седмичния продукт и следователно трябва да се заменят с нови екземпляри памук, въглища и пр.; следователно тези елементи на производителния капитал, макар да остават тъждествени по вид, постоянно се състоят от нови екземпляри от същия вид, докато една и съща отделна предачна машина, едно и също отделно фабрично здание продължават да участват в цяла редица повторни седмични производствени процеси, без да се заместват с нови екземпляри от същия вид. Като елементи на производителния капитал, всичките негови съставни части постоянно са фиксирани в производствения процес, защото без тях той изобщо не може да се извършва. И всички елементи на производителния капитал, основни и оборотни, еднакво противостоят като производителен капитал на капитала на обръщението, т. е. на стоковия капитал и на паричния капитал.

Същото се отнася и до работната сила. Част от производителния капитал постоянно трябва да бъде фиксирана в нея, и един и същ капиталист в по-дълго или по-късо време употребява едни и същи тъждествени работни сили, тъй както употребява едни и същи машини. Разликата между работната сила и машината се състои тук не в това, че машината се купува веднъж завинаги (което не става, например, когато машината се изплаща на разсрочки), а работникът не, а в това, че трудът, изразходван от работника, изцяло влиза в стойността на продукта, докато стойността на машината преминава в продукта само на части.

Смит смесва различни определения, характеризирайки в следните думи оборотния капитал в противоположност на основния:

„Капиталът, влаган по такъв начин, не носи доход или печалба на своя притежател, докато остава в негово притежание или запазва предишната си форма.“

Той поставя на една плоскост чисто формалната метаморфоза на стоката, която продуктът, стоковият капитал, претърпява в сферата на обръщението и посредством която се извършва преминаването на стоките от едни ръце в други, с онази физическа метаморфоза, която претърпяват различните елементи на производителния капитал през време на производствения процес. Той без по-нататъшни разсъждения смесва тук превръщането на стоката в пари и на парите в стока, покупката и продажбата, с превръщането на елементите на производството в продукт. Даденият от него пример за оборотен капитал е търговският капитал, който се превръща от стока в пари, от пари в стока — присъщата на стоковото обръщение смяна на формата С—П—С. Но тази смяна на формата в процеса на обръщението има за функциониращия промишлен капитал значението, че стоките, в които обратно се превръщат парите, са елементи на производството (средства на труда и работна сила); следователно посредством тази смяна на формите се осъществява непрекъснатостта на функционирането на промишления капитал, осъществява се производственият процес като непрекъснат, или като процес на възпроизводство. Цялата тази смяна на форми става в обръщението; именно тя е, посредством която става действителното преминаване на стоките от едни ръце в други. Напротив, метаморфозите, извършвани от производителния капитал в пределите на неговия производствен процес, са метаморфози, присъщи на трудовия процес, необходими, за да се превърнат елементите на производството в произвеждания продукт. А. Смит се спира на това, че част от средствата за производство (същинските средства на труда) служи в трудовия процес (което той неправилно изразява с думите: „носи печалба на своя притежател“), без да променя натуралната си форма, изхабявайки се само постепенно, докато друга част, материалите, се изменя, и именно чрез това изменение изпълнява своето предназначение като средства за производство. Обаче тази различна роля, изпълнявана от елементите на производителния капитал в трудовия процес, образува само изходния пункт на различието между основен и неосновен капитал, а не самото това различие, както вече е ясно от това, че то еднакво съществува за всички начини на производство, капиталистически и некапиталистически. Но на това различно веществено поведение съответстват различни начини на преминаване на стойността върху продукта, а на последните съответстват пак различни начини на възстановяване на стойността посредством продажбата на продукта; и само тези последните съставляват търсеното различие. Следователно капиталът е основен не защото е фиксиран в средства на труда, а защото част от неговата стойност, вложена в средства на труда, остава фиксирана в тях, докато друга част извършва обръщение като съставна част от стойността на продукта.

„Ако той (капиталът) бъде вложен за получаване на печалба в бъдеще, той трябва да я добие или като остава у притежателя си, или като преминава в други ръце. В първия случай това ще бъде основен, във втория — оборотен капитал“ (стр. 189).

Тук преди всичко се хвърля в очи грубо емпиричната представа за печалбата, която представа отразява обикновените възгледи на средния капиталист и напълно противоречи на по-дълбокия езотеричен възглед на А. Смит. В цената на продукта се възстановява както цената на материалите, така и цената на работната сила, но в същото време и онази част от стойността на оръдията на труда, която се пренася върху продукта вследствие изхабяването им. От това възстановяване в никой случай не произтича печалбата. В зависимост от това, дали при продажбата на продукта авансираната за неговото производство стойност се възстановява изцяло или на части, наведнъж или постепенно, може да се изменя само начинът и времето на възстановяването; но и в двата случая то си остава възстановяване на вече изразходвана стойност и в никакъв случай не се превръща в създаване на принадена стойност. Тук в основата лежи обикновената представа, че принадената стойност — щом тя се реализира само чрез продажбата на продукта, чрез обръщението — можела да възникне само от продажбата, от обръщението. И наистина различните начини на възникване на печалбата са в дадения случай само неправилен израз на това, че различните елементи на производителния капитал играят различна роля, различно функционират като производителни елементи в процеса на труда. В края на краищата това различие се извежда не от процеса на труда или от процеса на нарастване на стойността, не от функцията на самия производителен капитал, а трябвало да важи само субективно за отделния капиталист, за когото една част от капитала била полезна по един, друга — по друг начин.

Кене, напротив, беше извел различията от самия процес на възпроизводството и неговите закономерности. За да бъдел този процес непрекъснат, стойността на годишния продукт трябва изцяло да възстановява стойността на годишните аванси, докато стойността на основния капитал [Anlagekapital] трябва да се възстановява на части, така че тя само в течение на редица, например на десет години се възстановява, следователно се възпроизвежда изцяло (замества се с нов екземпляр от същия вид). А. Смит прави по такъв начин голяма крачка назад в сравнение с Кене.

Следователно за определение на основния капитал на А. Смит не му остава нищо друго освен средства на труда, които в противоположност на продуктите, за чието създаване те съдействат, не изменят своята форма в производствения процес и продължават да служат на производството, докато се изхабят. При това се забравя, че всички елементи на производителния капитал в своята натурална форма (като средства на труда, материали и работна сила) неизменно противостоят на продукта, и то на продукта, който извършва обръщение като стока, и че разликата между частта, състояща се от материали и работна сила, и частта, състояща се от средства на труда, се заключва, що се отнася до работната сила, само в това, че последната постоянно се купува отново (а не за цялото време на нейното съществуване, както се купуват средствата на труда), а що се отнася до материалите — само в това, че в процеса на труда функционират не едни и същи тъждествени, а постоянно сменящи се екземпляри от същия вид. Заедно с това се създава илюзията, че стойността на основния капитал не влизала в обръщението, макар А. Смит, разбира се, по-рано да казваше, че изхабяването на основния капитал съставлява част от цената на продуктите.

Противопоставяйки оборотния капитал на основния, А. Смит не изяснява, че тази противоположност съществува само доколкото оборотният капитал е онази съставна част на производителния капитал, която трябва да бъде изцяло възстановена от стойността на продукта, трябва следователно изцяло да участва в неговите метаморфози, докато при основния капитал това не е така. Вместо това А. Смит смесва оборотния капитал с онези форми, които капиталът приема при преминаването си от сферата на производството в сферата на обръщението — стоков капитал и паричен капитал. Но и двете тези форми, стоковият капитал и паричният капитал, еднакво са носители на стойността както на оборотната, така и на основната съставна част на производителния капитал. И двете те представляват капитал на обръщението в противоположност на производителния капитал, а не оборотен (текущ) капитал в противоположност на основния.

Накрая, съвсем невярната представа, че основният капитал създавал печалба, оставайки в производствения процес, а оборотният — напускайки производствения процес и циркулирайки в сферата на обръщението, довежда до следното: еднаквата форма, която променливият капитал и оборотната част на постоянния капитал приемат в оборота, скрива същественото различие между тях в процеса на нарастването на стойността и създаването на принадена стойност, и по този начин цялата тайна на капиталистическото производство още повече се забулва. Общото обозначение „оборотен капитал“ премахва това съществено различие. По-късните икономисти са отишли в това отношение още по-далеч, взимайки противоположността не между постоянен и променлив, а между основен и оборотен капитал като съществена и единствено подлежаща на разграничаване.

След като обозначава основния и оборотния капитал като два различни начина на влагане на капитал, всеки от които, отделно взет, носи печалба, А. Смит казва:

„Никой основен капитал не може да носи какъвто и да е доход иначе освен с помощта на оборотен капитал. Най-полезните машини и оръдия на труда не могат нищо да произведат без оборотния капитал, който доставя преработваните от тях материали и средствата за живот на работниците, които ги поставят в действие“ (стр. 188).

Тук се изяснява какво означават предишните изрази: „носи печалба“, „дава доход“ и пр.; — че и двете части на капитала са създатели на продукт.

Сега А. Смит дава следния пример:

„Онази част от капитала на фермера, която се влага в земеделски оръдия, представлява основен капитал, а онази, която се употребява за работна заплата и за издръжка на неговите работници, е оборотен капитал.“

Тук разликата между основен и оборотен капитал правилно се свежда изключително към различното обръщение, към различния оборот на различните съставни части на производителния капитал.

„Фермерът извлича печалба от първия, като го задържа в свое притежание, а от втория — като се разделя с него. Цената или стойността на неговия работен добитък е основен капитал“ —

и тук е правилно това, че в основата на различието се поставя стойността, а не веществените елементи —

„както и цената на неговите стопански оръдия; издръжката на работния добитък е точно така оборотен капитал, както и издръжката на работниците. Фермерът получава печалба, като задържа в свое притежание работния добитък, а се разделя със средствата за неговата издръжка“.

Фермерът задържа фуража на добитъка, не го продава. Той го употребява именно като фураж на добитъка, докато употребява самия добитък като оръдие на труда. Разликата се състои само в следното: фуражът, който отива за издръжка на добитъка, се потребява изцяло и трябва постоянно да се замества непосредствено от продукта на земеделието или посредством продажбата на последния, а самият добитък се замества само доколкото отделни негови екземпляри стават неработоспособни.

„И цената, и издръжката на добитъка, купуван и угояван не за работа, а за продажба, са оборотен капитал. Фермерът получава своята печалба, като го продава.“

(Всеки стокопроизводител, а следователно и капиталистическият, продава своя продукт, резултата на своя производствен процес, но вследствие на това неговият продукт още не става нито основна, нито оборотна част на неговия производителен капитал. Напротив, неговият продукт се намира сега в такава форма, в каквато той се изтласква от производствения процес и трябва да функционира като стоков капитал. Угояваният добитък функционира в производствения процес като суров материал, а не като оръдие на труда, както работният добитък. Поради това той влиза в продукта като субстанция, и цялата негова стойност се пренася върху продукта, както и стойността на спомагателните материали {на фуража}. Именно поради това той е оборотна част на производителния капитал, а не защото продаденият продукт — угоеният добитък — има тук същата натурална форма като суровините, т. е. още неугоения добитък. Последното е случайно. В същото време Смит би могъл да види от този пример, че не една или друга вещна форма на елемента на производството, а само неговата функция в производствения процес определя съдържащата се в него стойност като основна или оборотна.)

„Също така и цялата стойност на семената е същински основен капитал. Макар те да се преместват от полето в хамбара и обратно, те никога не променят притежателя си, следователно не извършват истинско обръщение. Фермерът получава своята печалба не чрез продажбата им, а чрез техния прираст.“

Тук особено ярко проличава цялата нелепост на разграничаването, което Смит прави. Според него семената били основен капитал, ако не ставала „смяна на собственика“, т. е. ако семената се заместват непосредствено от годишния продукт, направо се удържат от него. Те били, напротив, оборотен капитал, ако се продава целият продукт и част от стойността на последния се употребява за купуване на семена от друг стопанин. В единия случай има „смяна на собственика“, в другия не. Смит тук пак смесва оборотен капитал със стоков капитал. Продуктът е вещественият носител на стоковия капитал. Но, разбира се, такъв носител е само онази негова част, която действително встъпва в обръщението и не влиза отново непосредствено в същия производствен процес, от който е излязла като продукт.

Независимо от това, дали семената се задържат непосредствено като част от продукта или се продава целият продукт и част or неговата стойност се превръща в семена, купени отвън — и в двата случая има само възстановяване на стойността, и чрез това възстановяване не се създава никаква печалба. В единия случай семената заедно с останалата част от продукта встъпват като стока в обръщението, в другия случай фигурират само в счетоводството като съставна част на стойността на авансирания капитал. Но и в двата случая те си остават оборотна съставна част на производителния капитал. Те се потребяват изцяло при изготвянето на продукта и изцяло трябва да бъдат възстановени от него, за да стане възможна възпроизводството.

„Следователно суровият материал и спомагателните вещества загубват самостоятелната форма, в която те са влезли в трудовия процес като потребителни стойности. Иначе стои работата със същинските средства на труда. Инструментът, машината, фабричното здание, бъчвата и пр. служат в трудовия процес само дотогава, докато запазват първоначалната си форма, и утре отново могат да влязат в трудовия процес в същата форма като вчера. Както през време на своя живот, на трудовия процес, те запазват по отношение на продукта своята самостоятелна форма, така я запазват и след своята смърт. Труповете на машините, сечивата, работилниците и пр. продължават както преди да съществуват отделно от продуктите, за чието образуване са съдействали“ („Капиталът“, книга I, глава VI, стр. 192^[52]).

Тези различни начини на използване на средствата за производство за образуването на продукта, при които едни запазват своята самостоятелна форма по отношение на продукта, а други я изменят или напълно изгубват — това различие, присъщо на процеса на труда като такъв, дори когато той е насочен изключително към задоволяване на собствени потребности, например на патриархалното семейство, без каквато и да било размяна, без стоково производство, — А. Смит представя в невярна светлина, като 1) внася тук съвсем неуместната в случая категория печалба, която едни средства за производство донасят на своя притежател, запазвайки своята форма, други — загубвайки я; тъй като 2) смесва измененията на една част от елементите на производството в трудовия процес с онази промяна на формата, която е присъща на размяната на продуктите, на стоковото обръщение (покупка и продажба) и която включва в същото време промяната на собствеността на намиращите се в обръщение стоки.

Оборотът предполага, че възпроизводството се опосредства от обръщението, т. е. от продажбата на продукта, от неговото превръщане в пари и от обратното му превръщане от пари в елементи на неговото производство. Но доколкото за капиталистическия производител една част от собствения му продукт непосредствено служи отново като средство за производство, производителят като че ли продава продукта на самия себе си и именно в такъв вид тази операция фигурира в неговото счетоводство. Следователно тази част от възпроизводството се извършва не при посредството на обръщението, а непосредствено. Но онази част от продукта, която по този начин отново служи като средство за производство, възстановява оборотния капитал, а не основния, доколкото 1) стойността на съответната част на капитала изцяло влиза в продукта и 2) доколкото тя in natura трябва да бъде изцяло възстановена чрез нов екземпляр от новия продукт.

А. Смит след това ни казва от какво се състои оборотният и основният капитал. Той изброява предметите, веществените елементи, които образуват основния капитал, и онези, които образуват оборотния капитал, като че ли такова предназначение е присъщо на предметите веществено, по природа, а не произтича, напротив, от определените им функции в капиталистическия производствен процес. В същата глава той прави обаче забележка, че макар известен предмет, например една жилищна сграда, предназначена за непосредствено потребление,

„да може да носи доход на своя притежател и по такъв начин да му служи в качеството на капитал, той не е в състояние да дава какъвто и да било доход на обществото или да му служи в качеството на капитал и доходът на целия народ ме може никога в ни най-малка степен да нараства по такъв начин“ (стр. 186).

Следователно тук А. Смит напълно ясно изказва мисълта, че свойството да бъдат капитал принадлежи на вещите не като такива и не при всички обстоятелства, а е функция, която те, в зависимост от обстоятелствата, ту изпълняват, ту не изпълняват. Но което важи за капитала изобщо, важи и за неговите подразделения.

Едни и същи неща образуват съставна част на оборотния или на основния капитал в зависимост от това, каква функция изпълняват в трудовия процес. Така например добитъкът като работен добитък (средство на труда) е веществено въплъщение на основния капитал; напротив, като добитък за клане (суров материал) той е съставна част на оборотния капитал на фермера. От друга страна, едно и също нещо може ту да функционира като съставна част на производителния капитал, ту да се отнася към фонда на непосредственото потребление. Например една сграда, ако функционира като работно помещение, е основна част на производителния капитал; ако функционира като жилищен дом, тя никак няма форма на капитал, а е просто жилищен дом. Едни и същи средства на труда могат в много случаи да функционират ту като средства за производство, ту като средства за потребление.

Това беше една от грешките, които произтичат от възгледите на Смит: да се разглеждат характерните свойства на основния и оборотния капитал като свойства, принадлежащи на вещите. Още анализът на трудовия процес („Капиталът“, книга I, глава V) показва как определенията на средства на труда, материал на труда, продукт се променят в зависимост от различните роли, които една и съща вещ играе в този процес. Но определенията на основен и неосновен капитал на свой ред почиват на определените роли, които тези елементи играят в процеса на труда, а следователно и в процеса на създаването на стойност.

Освен това, при изброяването на нещата, от които се състоят основният и оборотният капитал, съвсем ясно проличава, че А. Смит смесва различието между основни и оборотни съставни части на капитала, валидно и имащо смисъл само по отношение на производителния капитал (на капитала в неговата производителна форма), с различието между производителен капитал и формите, принадлежащи на капитала в процеса на неговото обръщение, каквито са стоковият капитал и паричният капитал. Той казва на същото място:

„Оборотният капитал се състои... от продоволствие, материали и готови изделия от всякакъв вид, които се намират в ръцете на съответните продавачи, и от пари, необходими за тяхното обръщение и разпределение...“

В действителност, ако се вгледаме по-отблизо, ще видим, че тук в противоположност на казаното по-горе, оборотният капитал пак се отъждествява със стоковия капитал, и паричния капитал, т. е. с две форми на капитала, които съвсем не принадлежат към производствения процес, които образуват не оборотен (текущ) капитал в противоположност на основен, а капитал на обръщението в противоположност на производителния капитал. Само наред с тези форми на капитала фигурират след това съставните части на производителния капитал, авансирани за материали (суровини или полуфабрикати) и действително включени в производствения процес. А. Смит казва:

„...Третата и последна от трите части, на които естествено се подразделя целият запас на обществото, е оборотният капитал, който се характеризира с това, че носи доход само в процеса на обръщението или като променя собственика си. Той се състои на свой ред от четири части: първо, от пари...“

Но парите никога не са форма на производителния, на функциониращия в производствения процес капитал. Те винаги са само една от формите, които капиталът приема в процеса на своето обръщение.

— „второ, от запаси от продоволствия, притежавани от месаря, скотовъда, фермера... и от продажбата на които те смятат да получат печалба...“

— И „трето, от материали, съвсем сурови или повече или по-малко обработени, за изработване на дрехи, мебели, здания, които още не са преработени в една от тези три форми, а остават в ръцете на селските стопани, фабрикантите, шивачите, търговиите на сукно, на дървен материал, дърводелците, тухларите и пр.“

Най-после, „четвърто, от изделия, вече изготвени и завършени, но намиращи се още в ръцете на търговеца или фабриканта.“

Пунктове 2 и 4 не съдържат нищо освен продукти, които като такива са изтласкани от производствения процес и трябва да бъдат продадени; с една дума, които функционират само като стоки и поради това съответно като стоков капитал, следователно притежават такава форма и заемат такова място в процеса, че не образуват елемент на производителния капитал, каквото и да е тяхното крайно предназначение, т. е. независимо от това, дали в края на краищата, съответно на целта, на която трябва да служат (съответно на потребителната си стойност), те влизат в индивидуално или производително потребление. В пункт 2 тези продукти са хранителни средства, в пункт 4 — всички други готови продукти, които следователно пак се състоят от готови средства на труда или от готови средства за потребление (различни от съдържащите се в пункт 2 хранителни средства).

Обстоятелството, че А. Смит говори при това и за търговеца, показва неговата обърканост. Щом производителят е продал на търговеца своя продукт, последният вече изобщо не образува никаква форма на неговия капитал. От гледна точка на обществото това наистина все още е стоков капитал, макар вече да се намира в други ръце, а не в ръцете на своя производител; но именно защото е стоков капитал, той не може да бъде нито основен, нито оборотен капитал.

Във всяко производство, което няма за цел непосредственото собствено потребление на производителя, продуктът трябва да извършва обръщение като стока, т. е. трябва да бъде продаден, не за да се получи по този начин печалба, а за да може производителят изобщо да съществува. При капиталистическото производство към това се прибавя и обстоятелството, че при продажбата на стоката се реализира и включената в нея принадена стойност. Продуктът като стока излиза от производствения процес и затова не е нито основен, нито оборотен елемент на последното.

Впрочем А. Смит тук сам се опровергава. Готови продукти, каквато и да е тяхната веществена форма или тяхната потребителна стойност, техният полезен ефект, са тук стоков капитал, т. е. капитал във форма, отнасяща се към процеса на обръщението. Намирайки се в тази форма, те не са съставни части на производителния капитал на техния притежател; което никак не пречи, щом бъдат продадени, те да станат в ръцете на своя купувач съставни части на производителен капитал, било оборотен, или основен. Тук става явно, че същите неща, които известно време са се явявали на пазара като стоков капитал в противоположност на производителния капитал, по-късно, когато са изтеглени от пазара, могат да функционират или да не функционират като основна или оборотна част на производителния капитал.

Продуктът на фабриканта на прежда — преждата — е стоковата форма на неговия капитал, е стоков капитал за него. Преждата не може отново да функционира като съставна част на неговия производителен капитал нито в ролята на материал на труда, нито в ролята на средство на труда. Но в ръцете на собственика на тъкачна фабрика, който е я купил, тя влиза в неговия производителен капитал като една от оборотните съставни части на последния. За предача преждата е носител на стойността на част от неговия както основен, така и оборотен капитал (принадената стойност оставяме настрана). Така една машина като продукт на фабриканта на машини е за последния стокова форма на неговия капитал, стоков капитал за него; и докато запазва тази форма, тя не е нито оборотен, нито основен капитал. Продадена на фабрикант, който я употребява в своето производство, тя става основна част на производителен капитал. Дори ако продуктът има такава потребителна форма, че отчасти може като средство за производство отново да влезе в същия производствен процес, от който току-що е излязъл, като например въглищата в производството на въглища, дори в този случай именно онази част от продукта въглища, която е предназначена за продажба, не е нито оборотен, нито основен, а стоков капитал.

От друга страна, продуктът може да има такава потребителна форма, която го прави съвсем непригоден да образува какъв да е елемент на производителния капитал, нито като материал на труда, нито като средства на труда. Например някое средство за живот. Въпреки това за своя производител продуктът е стоков капитал, носител на стойност както на основен, така и на оборотен капитал — на единия или на другия в зависимост от това, дали приложеният за тяхното производство капитал трябва да бъде възстановен изцяло или на части, дали изцяло или на части пренася той своята стойност върху продукта.

Суровият материал (суровини, полуфабрикати, спомагателен материал) фигурира у Смит в пункт 3, от една страна, не като съставна част, вече включена в производителния капитал, а фактически само като отделен вид от потребителните стойности, от които изобщо се състои общественият продукт, като отделен вид от стоковата маса наред с изброените в пунктове 2 и 4 други веществени елементи на обществения продукт, средства за живот и пр. От друга страна, същите сурови материали се представят като включени в производителния капитал и следователно като елементи на последния, намиращи се в ръцете на производителя. Объркаността се проявява в това, че те се разглеждат ту като функциониращи в ръцете на производителя („в ръцете на скотовъдите, фабрикантите“ и пр.), от друга страна — като функциониращи в ръцете на търговци („търговци на коприна, сукно, дървен материал“ и пр.), за които те са само стоков капитал, а не съставни части на производителния капитал.

Фактически А. Смит в това изброяване на елементите на оборотния капитал съвсем забравя различието между основен и оборотен капитал, което важи само по отношение на производителния капитал. Напротив, стоковия капитал и паричния капитал, т. е. двете принадлежащи към процеса на обръщението форми на капитала, той противопоставя на производителния капитал, но и това — само несъзнателно.

Прави впечатление най-после, че А. Смит, изброявайки съставните части на оборотния капитал, забравя работната сила. И това става по две причини.

Току-що видяхме, че ако оставим настрана паричния капитал, оборотният капитал е у него само друго название на стоковия капитал. Но доколкото работната сила извършва обръщение на пазара, тя не е капитал, не е форма на стоковия капитал. Тя изобщо не е капитал; работникът не е капиталист, макар и да изнася на пазара стока, а именно собствената си кожа. Едва след като работната сила е продадена и включена в производствения процес — следователно едва след като тя е престанала да извършва обръщение като стока, — тя става съставна част от производителния капитал, а именно: променлив капитал като източник на принадената стойност, оборотна съставна част на производителния капитал по отношение на оборота, на вложената в нея капиталова стойност. Тъй като тук Смит смесва оборотен капитал със стоков капитал, той не е в състояние да подведе работната сила под своята рубрика оборотен капитал. Поради това променливият капитал се явява у него във формата на стоките, които работникът купува със своята работна заплата, във формата на средства за живот. В тази форма капиталовата стойност, вложена в работна заплата, принадлежала към оборотния капитал. Но това, което се включва в производствения процес, е работната сила, самият работник, а не средствата за живот, с които работникът се издържа. Наистина ние видяхме (книга I, гл. XXI), че от обществена гледна точка и възпроизводството на самия работник посредством неговото индивидуално потребление се отнася към процеса на възпроизводството на обществения капитал. Но това не важи за отделния, затворен в самия себе си производствен процес, който ние изследваме тук. „Придобитите и полезни способности“ (стр. 187), които Смит привежда под рубриката основен капитал, напротив, образуват съставни части на оборотния капитал, тъй като са „способности“ на наемния работник и последният продава своя труд заедно със своите „способности“.

Голяма грешка на Смит е, че разделя цялото обществено богатство на: 1. фонд на непосредственото потребление, 2. основен капитал, 3. оборотен капитал. Съгласно това цялото богатство би следвало да се раздели на: 1. фонд на потреблението, който не е част от функциониращия обществен капитал, макар отделни части от него винаги да могат да функционират като капитал, и 2. капитал. Една част от богатството функционира съгласно това като капитал, другата част — като некапитал, или потребителен фонд. И за всеки капитал тук изглежда като неизбежна необходимост да бъде или основен, или оборотен, тъй както за всяко млекопитаещо е природна необходимост да бъде мъжко или женско. Обаче ние видяхме, че противоположността между основен и оборотен капитал е приложима само спрямо елементите на производителния капитал, че следователно наред с него има още твърде значителна маса капитал — стоков капитал и паричен капитал, — намираща се в такава форма, в която не може да бъде нито основен, нито оборотен капитал.

Тъй като на капиталистическа основа цялата маса продукти на общественото производство извършва обръщение на пазара като стоков капитал — с изключение на онази част от продукта, която

в своята натурална форма, непосредствено, без продажба или покупка, отново се употребява от отделните капиталистически производители като средство за производство, — очевидно е, че от стоковия капитал трябва да бъдат извлечени както основните и оборотните елементи на производителния капитал, така и всички елементи на потребителния фонд. Това фактически не означава нищо друго, освен че на основата на капиталистическото производство средствата за производство и средствата за потребление се явяват отначало като стоков капитал, макар да имат предназначение да служат по-късно като средства за потребление или за производство; както и дори работната сила се намира на пазара във вид на стока, макар и не във вид на стоков капитал.

Оттук следващата нова обърканост у А. Смит. Той казва:

„От тези четири части“

„на оборотния капитал“, т. е. на капитала в неговите отнасящи се към процеса на обръщението форми на стоков капитал и паричен капитал — две части, които се превръщат в четири, защото Смит различава съставните части на стоковия капитал пак на основание на веществени признаци —

„три части — средствата за живеене, материали и готови изделия — редовно ежегодно или в периоди по-дълги или по-къси от година се извличат от оборотния капитал и се включват в основния капитал, или в запаса, предназначен за непосредствено потребление. Всеки основен капитал първоначално възниква от оборотния капитал и изисква постоянно попълване от същия източник. Всички полезни машини и оръдия за производство първоначално възникват от оборотния капитал, доставящ материалите, от които те се изготвят, и средствата за живот на работниците, които ги изготвят. Необходим е и същият вид капитал, за да се поддържат те постоянно в добро състояние“ (стр. 188).

С изключение все на тази част от продукта, която производителите непосредствено потребяват отново като средства за производство, за капиталистическото производство важи следното общо положение: всички продукти постъпват на пазара като стоки и поради това за капиталиста извършват обръщение като стокова форма на неговия капитал, като стоков капитал, независимо от това, трябва ли и могат ли тези продукти по своята натурална форма, по своята потребителна стойност, да функционират като елементи на производителния капитал (на производствения процес), т. е. като средства за производство и следователно като основни или оборотни елементи на производителния капитал; или пък могат да служат само като средства за индивидуално, а не за производително потребление. Всички продукти като стоки се хвърлят на пазара; поради това всички средства за производство и потребление, всички елементи на производителното и на индивидуалното потребление трябва отново да бъдат изтеглени като стоки от пазара посредством покупка. Тази тривиалност (труизъм) е естествено правилна. Следователно това еднакво важи както за основните, така и за оборотните елементи на производителния капитал, за средствата на труда и материалите на труда във всичките им форми. (При това Смит забравя още, че има елементи на производителния капитал, които са дадени от самата природа, и следователно не са продукти.) Машината се купува на пазара, както и памукът. Но от това никак не следва, че всеки основен капитал първоначално възниква от оборотен — това следва само от Смитовото смесване на капитала на обръщението с оборотния, или текущ, т. е. неосновен капитал. И при това Смит сам опровергава себе си. Машините като стока образуват според самия него част от посочения в пункт 4 оборотен капитал. Следователно обстоятелството, че те произхождат от оборотния капитал, означава само, че те са функционирали като стоков капитал, преди да са почнали да функционират като машини, но че веществено те произхождат от самите себе си; също както памукът като оборотен елемент на капитала на фабриканта-предач произхожда от памука, който се намира в обръщение на пазара. Но ако Смит в по-нататъшното си изложение извежда основния капитал от оборотния, защото са необходими труд и сурови материали, за да се правят машини, то, първо, за да се правят машини, са необходими още и средства на труда, т. е. основен капитал, и, второ, за да се изготвят сурови материали, също така е необходим основен капитал, машини и пр., тъй като производителният капитал винаги включва в себе си средства на труда, но не винаги материал на труда. Самият Смит казва веднага след това:

„Земята, рудниците и риболовът изискват за своята експлоатация както основен така и оборотен капитал“

— следователно той признава, че не само оборотен, но и основен капитал е необходим за производството на сурови материали —

„и“ (тук ново заблуждение) „техният продукт възстановява с печалба не само тези капитали, но и изобщо всички капитали на обществото“ (стр. 188).

Това е съвсем невярно. Техният продукт доставя суров материал, спомагателни материали и т. н. за всички останали отрасли на производството. Но тяхната стойност не възстановява стойността на всички други обществени капитали; тя възстановява само своята собствена капиталова стойност (+ принадена стойност). Тук у А. Смит отново проличава влиянието на физиократите.

От обществена гледна точка е правилно, че частта от стоковия капитал, състояща се от продукти, които могат да служат само като средства на труда, действително рано или късно ще функционира като средства на труда — стига да не са произведени изобщо без всякаква полза, ако не остават непродадени; с други думи, на основата на капиталистическото производство такъв род продукти, щом престанат да бъдат стоки, стават съгласно своето предназначение действителни елементи на основната част на обществения производителен капитал.

Тук е налице различие, което произтича от натуралната форма на продукта.

Например една предачна машина няма потребителна стойност, ако не се използва за предене, не се използва следователно като елемент на производството, значи от капиталистическа гледна точка не функционира като основна част на производителния капитал. Но предачната машина е подвижна. Тя може да бъде изнесена от страната, в която е произведена, и да бъде продадена в чужда страна пряко или косвено било срещу сурови материали и пр., било срещу шампанско. В страната, в която тя е била произведена, тя функционира в такъв случай само като стоков капитал, но ни най-малко, дори след нейната продажба, не функционира като основен капитал.

Напротив, продуктите, които поради своята свързаност със земята са прикрепени към определено място и поради това могат да бъдат използвани само на мястото, например фабричните здания, железопътните линии, мостовете, тунелите, доковете и др., мелиорациите и пр., физически не могат да бъдат изнесени в такъв вид, в какъвто съществуват. Те са неподвижни. Те или са безполезни, или щом бъдат продадени, трябва да функционират като основен капитал в страната, в която са произведени. За своя капиталистически производител, който за спекулация строи фабрики или подобрява земи, за да ги продава, тези неща са форма на неговия стоков капитал, следователно според А. Смит форма на оборотния капитал. Обаче разглеждани от гледна точка на цялото общество тези неща, за да не останат безполезни, трябва в края на краищата да функционират в собствената страна като основен капитал, в производствен процес, фиксиран чрез тяхната собствена прикрепеност към дадено място. От това никак не следва, че неподвижните неща като такива вече сами по себе си са основен капитал; те, както например жилищните сгради, могат да принадлежат към потребителния фонд и следователно изобщо да не влизат в състава на обществения капитал, съставлявайки обаче елемент на общественото богатство, по отношение на което капиталът представлява само част. Производителят на тези неща, ако употребим Смитовия израз, получава печалба чрез тясната продажба. Следователно оборотен капитал! Този, който се ползва от тях, техният последен купувач, може да направи това само като ги употреби в производствен процес. Следователно основен капитал!

Титулът на собственост, например върху железница, може ежедневно да преминава от ръка в ръка и неговите притежатели чрез продажбата на този титул дори в чужбина могат да получават печалба — тъй че титулът на собственост може да се експортира, макар самата железница да не може. Въпреки това самите тези неща трябва или да лежат неоползотворени, или да функционират като основна част на производителния капитал в страната, в която те са локализирани. По същия начин фабрикантът А може да получи печалба чрез продажба на своята фабрика на фабрикант В, което обаче не пречи на фабриката, както и преди, да функционира като основен капитал.

По този начин прикрепените към дадено място, неотделими от земята средства на труда по своето предназначение неизбежно трябва да функционират като основен капитал в същата страна, макар за своя производител те да функционират като стоков капитал, без да съставляват елементи на неговия основен капитал (последният се състои за него от средства на труда, които му са нужни за построяване на здания, железопътни линии и пр.). Но оттук никак не следва обратното, че основният капитал неизбежно трябва да се състои от неподвижни неща. Корабът или локомотивът действат чрез своето движение; и все пак те функционират — не за своя производител, но за онзи, който ги експлоатира — като основен капитал. От друга страна, оборотни съставни части на производителния капитал са неща, които са действително фиксирани в производствения процес, в него живеят и умират и веднъж влезли в него, никога не го напускат — например въглищата, употребявани от машината в производствения процес, газът, който служи за осветляване на фабричното здание, и пр. Те са оборотни не защото заедно с продукта физически напускат производствения процес и участват в обръщението като стока, а защото тяхната стойност изцяло влиза в стойността на стоката, за чието производство те спомагат, и следователно изцяло трябва да бъде възстановена чрез продажбата на стоката.

В току-що цитираното място от А. Смит трябва да се отбележи още следната фраза:

„Оборотен капитал,... който издържа работниците, които ги (машините и т. н.) изготвят.“

У физиократите частта от капитала, авансирана като работна заплата, правилно фигурира измежду „avances annuelles“ в противоположност на „avances primitives“. От друга страна, у тях като съставна част на производителния капитал, прилаган от фермера, се явява не самата работна сила, а средствата за живот, давани на селскостопанските работници („издръжката на работниците“, както се изразява Смит). Това се намира в тясна връзка с тяхната специфична доктрина. А именно у тях стойностната част, присъединявана от труда към продукта (също както и стойностната част, която присъединяват към продукта суровите материали, оръдията на труда и другите веществени съставни части на постоянния капитал), се приема за равна само на стойността на онези средства за живот, които са платени на работниците и които те трябва да потребят за поддържане на своето функциониране като работна сила. Самата доктрина на физиократите не им е позволявала да открият разликата между постоянен и променлив капитал. Ако трудът е който произвежда принадената стойност (освен възпроизвеждането на собствената си цена), то той я произвежда в промишлеността еднакво както и в земеделието. Но тъй като според системата на физиократите трудът я произвежда само в единия производствен отрасъл, в земеделието, тя възниква не от труда, а от особената дейност (съдействие) на природата в този отрасъл. И само поради това за тях трудът в земеделието е производителен труд за разлика от всички други видове труд.

А. Смит определя средствата за живот на работниците като оборотен капитал в противоположност на основния:

1. Защото той смесва оборотния капитал в противоположност на основния с формите на капитала, принадлежащи към сферата на обръщението, с капитала на обръщението; смесване, което след него е било безкритично наследено. Поради това той смесва стоковия капитал с оборотната съставна част на производителния капитал и от само себе си се разбира, че там, където общественият продукт приема стокова форма, средствата за живот на работниците, както и на неработниците, материалите, както и самите средства на труда, могат да бъдат получени само из стоковия капитал.

2. Но и представите на физиократите се промъкват у Смит, макар те да противоречат на езотеричната — действително научна — част на неговото собствено изследване.

Авансираният капитал изобщо се превръща в производителен капитал, т. е. приема формата на елементи на производството, които сами са продукт на предшестващ труд (тук се отнася и работната сила). Само в тази форма той може да функционира в производствения процес. И ако на мястото на самата работна сила, в която е превърната променливата част на капитала, се поставят средствата за живот на работника, ясно е, че тези средства за живот, като такива, играят в процеса на образуването на стойността същата роля, както и другите елементи на производителния капитал — както суровите материали, средствата за съществуване на работния добитък и пр. На това именно основание Смит, следвайки примера на физиократите, ги поставя в цитирано по-горе място на една дъска. Средствата за живот сами по себе си не могат да увеличат своята стойност, или да присъединят към нея принадена стойност. Тяхната стойност, както и стойността на другите елементи на производителния капитал, може само отново да се появи в стойността на продукта. Средствата за живот не могат да прибавят повече стойност, отколкото сами притежават. От основния капитал, който се състои от средства на труда, те, подобно на суровия материал, полуфабрикатите и пр., се отличават само по това, че (поне за капиталиста, който ги заплаща) се използват напълно за произвеждането на продукта, в създаването на който участват, че следователно тяхната стойност трябва да бъде възстановена изцяло, докато по отношение на основния капитал това се извършва само постепенно, на части. Следователно частта от производителния капитал, авансирана за работна сила (или за средства за живот на работника), се отличава сега от другите веществени елементи на производителния капитал само веществено, а не по своята роля в процеса на труда и на нарастването на стойността. Тя се отличава само доколкото попада в категорията на оборотния капитал заедно с една част от обективните фактори на образуването на продукта („материали“ според общото Смитово обозначение), за разлика от друга една част от обективните фактори за образуването на продукта, която се отнася към категорията на основния капитал.

Обстоятелството, че вложената в работна заплата част от капитала принадлежи към оборотната част на производителния капитал и в противоположност на основната негова част има общото за нея и за част от предметните фактори за образуването на продукта, суровините и пр. свойство да бъде текуща, няма абсолютно никакво отношение към ролята, която тази променлива част на капитала в противоположност на постоянната играе в процеса на нарастване на стойността. Тук става дума само за това, по какъв начин тази част на авансираната капиталова стойност посредством обръщението трябва да бъде възстановена от стойността на продукта, да бъде възобновена, т. е. възпроизведена. Повторните актове на купуване на работна сила се отнасят към процеса на обръщението. Но само в процеса на производството стойността, вложена в работна сила, от определена, постоянна величина се превръща (не за работника, а за капиталиста) в променлива и изобщо само чрез това авансираната стойност се превръща в капиталова стойност, в капитал, в самонарастваща стойност. Но вследствие на това, че, подобно на Смит, за оборотна съставна част на производителния капитал смятат не вложената в работна сила стойност, а стойността, вложена в средствата за живот на работника, става невъзможно разбирането на различието между променлив и постоянен капитал, а следователно и разбирането на процеса на капиталистическото производство изобщо. Определението на тази съставна част на капитала, като променлив капитал в противоположност на постоянния капитал, вложен в предметни фактори за създаването на продукта, е погребано под определението, че по своята роля в оборота вложената в работна сила част от капитала принадлежи към оборотната част на производителния капитал. Погребението се завършва от това, че като елемент на производителния капитал вместо работната сила, се привеждат средствата за живот на работника. Безразлично е дали стойността на работната сила се авансира в пари или направо в средства за живот. Макар, естествено, последният случай да е възможен на основата на капиталистическото производство само като изключение²⁴⁾.

Поради това, че по този начин А. Смит установи определението оборотен капитал като решаващо за капиталовата стойност, вложена в работна сила — това физиократическо определение без предпоставката на физиократите, — Смит благополучно доведе своите последователи до пълна невъзможност да разберат като променлив капитал онази част от капитала, която е вложена в работна сила. По-дълбоките и верни мисли, дадени от самия него на други места, не са надвили, победила е именно тази грешка. Нещо повече, по-късните автори са отишли по-нататък; за тях решаващо определение на вложената в работна сила част от капитала не е само това, че тя е оборотен капитал в противоположност на основния — те свеждат основната характеристика на оборотния капитал до това, че той се влага в средства за живот на работниците. Оттук неизбежно произтича учението за работния фонд^[53], който се състои от необходими средства за живот, като за постоянна величина, която, от една страна, физически ограничава дела на работниците в обществения продукт, а, от друга страна, в целия си обем трябва да бъде изразходвана за покупка на работна сила.

БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ

*1 - „първоначални аванси“. Ред.

*2 - „ежегодни аванси“. Ред.

*3 - жизнен път. Ред.

*4 - оръдията на труда. Ред.

23) Ср. Quesnay: „Analyse du Tableau Economique“ („Phystocrates“, ed. Daire, l-re partie. Paris, 1846). Например там пише : „Ежегодните аванси се състоят от разходите, които се правят ежегодно за земеделските работи. Тези аванси трябва да бъдат различавани от първоначалните аванси, образуващи фонда на земеделското съоръжаване“ (стр. 59). У по-късните физиократи авансите вече често се наричат направо капитал: „Capital ou avances“. — Dupont de Nemours „Maximes du Docteur Quesnay, ou Résumé de ses Principes d’Économes Sociale“, 1767 (Daire, I, p. 391); по-нататък Летрон : „В произведенията на труда, траещи по-дълго или по-късо време, нацията притежава значителен фонд от богатства, независим от неговото ежегодно възпроизводство, който представлява капитал, натрупан за дълго време, и който, първоначално заплащан с продукти, непрестанно се възобновява и нараства“ (Daire, II, р. 928). — Тюрго вече редовно употребява думата капитал вместо „аванси“ и още повече отъждествява авансите на „манифактуристите“ с авансите на фермерите (Turgot: „Réflexions sur la Formation et la Distribution des Richesses“, 1766).

24) Доколко самият А. Смит си затваря пътя за разбиране на ролята на работната сила в процеса на нарастването на стойността доказва следната фраза, в която трудът на работниците, напълно в духа на физиократите, се приравнява към работата на добитъка: „Не само неговите (на фермера) ратаи, но и неговите работни животни са производителни работници“ (книга II, гл. V, стр. 243).

БЕЛЕЖКИ

[51] В случаите, когато Маркс не посочва страниците на цитираното от него издание на произведението на А. Смит, в редакционни квадратни скоби се дават страниците на изданието: A. Smith. „An Inquiry into the Nature and Causes of the Wealth of Nations“. A new edition in four volumes. London, 1843.

[52] Виж настоящото издание, том 23, стр. 215.

[53] Виж настоящото издание, том 23, стр. 617-620.