Съдържание на „Капиталът. Трети том.“

КАРЛ МАРКС

Капиталът. Книга III.

Цялостният процес на капиталистическото производство

1894

Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс

ОТДЕЛ ВТОРИ
Превръщането на печалбата в средна печалба

Глава дванадесета
Добавки

I. ПРИЧИНИ, КОИТО ОБУСЛАВЯТ ИЗМЕНЕНИЯТА В ПРОИЗВОДСТВЕНАТА ЦЕНА

Производствената цена на всяка стока може да се изменя само като резултат на две причини:

Първо. Изменя се общата норма на печалбата. Това е възможно само поради това, че се изменя самата средна норма на принадената стойност или — при неизменна средна норма на принадената стойност — се изменя отношението на сумата на присвояваните принадени стойности към сумата на целия авансиран обществен капитал.

Доколкото изменението на нормата на принадената стойност се основава не на спадането на работната заплата под или покачването й над нормалното равнище — а такъв вид движения трябва да се разглеждат само като случайни колебания, — това изменение може да стане само поради това, че стойността на работната сила или се е повишила, или понижила; и едното, и другото е еднакво невъзможно без изменение в производителността на труда, който произвежда средствата за живот, следователно без изменение на стойността на стоките, които влизат в потреблението на работниците.

Или пък се изменя отношението на сумата на присвояваната принадена стойност към целия авансиран капитал на обществото. Тъй като изменението иде тук не от нормата на принадената стойност, това изменение трябва да изхожда от целия капитал, а именно от неговата постоянна част. Масата на последната, разглеждана от техническа страна, се увеличава и намалява пропорционално на купената от променливия капитал работна сила, а масата на стойността на тази част расте и се намалява заедно с растежа и намалението на самата нейна маса, следователно пак пропорционално на масата на стойността на променливия капитал. Ако пък предишното количество труд привежда в движение повече постоянен капитал, това значи, че трудът е станал по-производителен, и обратно. Следователно във всеки случай е станало изменение в производителността на труда и трябва да е настъпило изменение на стойността на известни стоки.

И така, и в двата случая важи следният закон: Ако се измени производствената цена на някоя стока поради изменение на общата норма на печалбата, то наистина собствената стойност на тази стока може да е останала неизменна, но трябва да е настъпило изменение в стойността на други стоки.

Второ. Общата норма на печалбата остава неизменна. Тогава производствената цена на стоката може да се измени само защото се е изменила нейната собствена стойност, защото се изисква повече или по-малко труд, отколкото по-рано за нейното собствено възпроизводство, при което е безразлично дали се изменя производителността на труда, който произвежда дадената стока в окончателна форма, или на онзи труд, който произвежда стоките, които се употребяват за производството на дадената стока. Производствената цена на памучната прежда може да спадне или защото суровият памук се произвежда по-евтино, или защото трудът на преденето е станал по-производителен поради подобрение на машините.

Производствената цена, както беше показано по-рано, = k+р, е равна на производствените разходи плюс печалбата. Но този израз = k+kр', където А, производствените разходи, е неопределена величина, която се изменя в разните сфери на производството и всякога е равна на стойността на постоянния и променливия капитал, изразходван за производството на стоката, а р' е изчислената в проценти средна норма на печалбата. Ако k=200, а р'=20%, то производствената цена k+kр' = 200 + 200 Х 20/100 = 200 + 40 = 240. Ясно е, че тази производствена цена може да остане неизменна, макар стойността на стоките да се изменя.

Всяко изменение на производствената цена на стоките в последна сметка се свежда до стойностно изменение, но не всяко изменение на стойността на стоките трябва непременно да се изрази в изменение на производствената цена, тъй като тази последната се определя не само от стойността на дадената стока, но и от съвкупната стойност на всички стоки. Изменението, което засяга стоката А, може да бъде уравновесено от противоположното изменение на стоката В, така че общото отношение остава неизменно.

II. ПРОИЗВОДСТВЕНА ЦЕНА НА СТОКИТЕ ОТ СРЕДЕН СЪСТАВ

Ние видяхме, че отклоненията на производствените цени от стойностите става поради това:

1) че към производствените разходи на стоката се прибавя не принадената стойност, която се съдържа в нея, а средната печалба;

2) че така отклонилата се от стойността производствена цена на стоката влиза като елемент в производствените разходи на други стоки, така че още в производствените разходи на стоката може да се съдържа отклонение от стойността на потребените за нея средства за производство, независимо от отклонението, което за самата тази стока се получава поради разликата между средната печалба и принадената стойност.

По такъв начин и при стоки, произведени от капитали със среден състав, е възможно производствените разходи да се отклонят от сумата на стойностите на елементите, от които се образува тази съставна част от тяхната производствена цена. Нека средният състав да е 80_с+20_v. Възможно е в действителните капитали, съставени по такъв начин, 80_с да е по-голямо или по-малко от стойността на с, на постоянния капитал, тъй като това с се състои от стоки, чиято производствена цена се отклонява от тяхната стойност. Също тъй 20_v може да се отклонява от своята стойност, ако в потреблението на работната заплата влизат стоки, чиято производствена цена се различава от стойността; следователно, работникът, за да купи тези стоки (да ги възстанови), трябва да изразходва повече или по-малко работно време, т.е. трябва да вложи повече или по- малко необходим труд, отколкото това би било нужно, ако производствените цени на необходимите средства за живот съвпадаха с техните стойности.

Обаче тази възможност никак не засяга правилността на положенията, установени за стоките със среден състав. Количеството на печалбата, която се пада на тези стоки, е равно на количеството на съдържащата се в самите тях принадена стойност. Например в гореприведения капитал със състав 80_с+20_v, за определянето на принадената стойност е важно не дали тези числа изразяват действителните стойности или не, а в какво отношение те се намират помежду си, именно,че: v=1/5 целия капитал, а с=4/5. Щом това е така, принадената стойност, която v е произвело, е равна, както беше прието по-горе, на средната печалба. От друга страна, тъй като принадената стойност е равна на средната печалба, то производствената цена = производствените разходи + печалбата = k+р = к+n, практически е равна на стойността на стоката. Т.е. покачването или спадането на работната заплата оставя в този случай k+p също тъй неизменно, както би оставило то неизменна стойността на стоката, и предизвиква само съответно обратно движение, понижение или повишение, на страната на нормата на печалбата. А именно ако поради покачването или спадането на работната заплата би се изменила в дадения случай цената на стоките, то нормата на печалбата в тези сфери със среден състав би се оказала над или под нейното равнище в другите сфери. Само доколкото цената остава неизменна, сферите със среден състав запазват своето равнище на печалба еднакво с другите сфери. По такъв начин практически става същото, както ако продуктите на тази сфера биха се продавали по тяхната действителна стойност. И наистина, ако стоките се продават по техните действителни стойности, то очевидно е, че при равни други условия покачването или спадането на работната заплата ще предизвика съответно понижение или повишение на печалбата, но съвсем не изменение на стойността на стоките, и че при всички обстоятелства покачването или спадането на работната заплата може да засегне само величината на принадената стойност, но съвсем не стойността на стоките.

III. ОСНОВАНИЯ НА КАПИТАЛИСТА ЗА КОМПЕНСАЦИЯ

Както вече беше казано, конкуренцията изравнява нормите на печалбата от различните сфери на производството в средна норма на печалбата и именно с това превръща стойностите на продуктите на тези различни сфери в производствени цени. И това се извършва чрез постоянно пренасяне на капитала от една сфера в друга, където в дадения момент печалбата стои над средното равнище; при това обаче трябва да се вземат под внимание колебанията на печалбата, свързани за известен отрасъл на промишлеността в течение на известен период с редуването на лоши и добри години. Тази непрекъсната емиграция и имиграция на капитала, която става между различните сфери на производството, предизвиква възходящи и низходящи движения на нормата на печалбата, които повече или по-малко взаимно се уравновесяват и по силата на това имат тенденцията навсякъде да свеждат нормата на печалбата до едно общо равнище.

Това движение на капиталите се предизвиква на първо място от равнището на пазарните цени, които тук повдигат печалбата над общото средно равнище, там я понижават под това равнище. Ние оставяме засега настрана търговския капитал, с който тук още нямаме работа и който, както показват внезапно разразяващите се пароксизми на спекула в областта на известни предпочитани предмети, с извънредна бързина е способен да извлича маси капитал от един отрасъл и също тъй бързо да ги хвърли в друг. Но във всяка сфера на същинското производство — промишленост, земеделие, минно дело т.н. — пренасянето на капитал от една сфера в друга представлява значителни трудности, особено поради наличния основен капитал. При това опитът показва, че ако някой отрасъл на промишлеността, напр. памучната промишленост, в течение на известно време донася необикновено висока печалба, то в течение на друг период той донася само нищожна печалба или дори загуба, така че през известен цикъл години средната печалба е тук приблизително еднаква с другите отрасли. И с този опит капиталът бързо се приучва да се съобразява.

Но това, което конкуренцията не разкрива, е, че стойността господства над движението на производството, че стойностите се крият зад производствените цени и в последна сметка ги определят. Конкуренцията, напротив, разкрива:

1) средните печалби, които са независими от органическия състав на капитала в разните сфери на производството, следователно независими и от масата на живия труд, присвояван от даден капитал в дадена сфера на експлоатация;

2) покачването и спадането на производствените цени поради изменение във височината на работната заплата — явление, което на пръв поглед съвсем противоречи на стойностното отношение на стоките;

3) колебанията на пазарните цени, който свеждат средната пазарна цена на стоките за даден период не към пазарната стойност, а към една отклоняваща се от нея, твърде различна от нея пазарна производствена цена. Изглежда като че ли всички тези явления противоречат в еднаква степен и на определението на стойността от работното време, и на природата на принадената стойност, която се състои от незаплатен принаден труд. По такъв начин в конкуренцията всичко се явява в изопачен вид. Образувалият се вече облик на икономическите отношения, който изпъква на повърхността, в неговото реално съществуване, а следователно и в представите, с помощта на които се опитват да си уяснят тези отношения техните носители и агенти, твърде силно се различава от техния вътрешен, съществен, но скрит коренен облик и в действителност го изопачава и противоречи както на самия него, така и на съответстващото му понятие.

По-нататък. Когато капиталистическото производство достигне известна степен на развитие, изравняването на разните норми на печалбата в отделните сфери на производството в една обща норма на печалбата съвсем не се извършва изключително чрез отблъскване и привличане на капитал от пазарните цени. След като за известен период са се установили средните цени и съответстващите им пазарни цени, до съзнанието на отделните капиталисти стига, че при това изравняване се изравняват определени разлики, които веднага се вземат под внимание от капиталистите в техните взаимни сметки. В представата на капиталистите тези разлики живеят и се отчитат от тях като основания за компенсация.

Основната представа при това е самата средна печалба — представата, че капитали от еднаква величина в еднакви промеждутъци време трябва да дават еднаква печалба. В основата на това лежи на свой ред представата, че капиталът от всяка сфера на производството трябва pro rata^*1 на своята величина да участва в присвояването на цялата принадена стойност, изстискана от работниците от целия обществен капитал; или че всеки отделен капитал трябва да се разглежда само като част от целия капитал, всеки отделен капиталист трябва да се разглежда по същество като акционер в общото предприятие, който участва в общата печалба pro rata на величината на своята част в целия капитал.

Върху тази представа се основават след това сметките на капиталистите. Така напр., ако един капитал се обръща сравнително бавно или защото стоките остават по-дълго в процеса на производството, или защото те трябва да бъдат продадени на по-отдалечени пазари, то печалбата, която поради това се изплъзва от него, все пак се прибавя, следователно се компенсира чрез надбавка към цената. Също тъй капиталовложенията, които се подхвърлят на изключително големи опасности, напр. вложенията в морския транспорт, получават компенсация чрез надбавка в цената. Когато капиталистическото производство, а заедно с него и застрахователното дело се развият достатъчно, опасността става фактически еднаква за всички сфери на производството (виж Корбет^[67]); предприятията, най-много изложени на опасност, плащат обаче по-високи застрахователни премии и се възнаграждават за това в цената на своите стоки. На практика всичко се свежда към това, че всяко обстоятелство, което прави дадено вложение на капитал да носи повече печалба, а друго по-малка печалба — а в известни граници всички вложения се смятат еднакво необходими, — се взема под внимание като веднъж завинаги установено основание за компенсация; при това няма нужда вече от все нови и нови действия на конкуренцията, за да се оправдае този мотив или правилността на тази сметка. Капиталистът забравя само — или по-скоро не вижда, тъй като конкуренцията не му показва това, — че всички тези основания за компенсация, издигани от капиталистите един против друг, при взаимното пресмятане на стоковите цени в разните отрасли на производството почиват изключително на това, че всички капиталисти имат pro rata [пропорционално] на техния капитал еднаква претенция върху общата плячка, върху съвкупната принадена стойност. Напротив, тъй като фактически получената от тях печалба е различна от изстисканата от тях принадена стойност, то им се струва, че техните основания за компенсация не изравняват участието им в съвкупната принадена стойност, а създават самата печалба, тъй като последната възниквала от така или иначе мотивираната надбавка към производствените разходи на стоките.

Впрочем и към средната печалба е приложимо всичко онова, което в глава VII, стр. 116^*2. беше казано за представата на капиталиста относно източника на принадената стойност. Тук постановката на въпроса се мени само доколкото при дадена пазарна цена на стоките и дадена експлоатация на труда спестяванията в областта на производствените разходи зависят от индивидуалното изкуство, внимателността и т. н.

БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ

*1 пропорционално. Ред.

*2 Виж настоящия том, стр. 148—149. Ред.

БЕЛЕЖКИ

[67] Виж Th. Corbet. „An Inquiry Into the Causes and Modes of the Wealth Individuals; or the Principles of Trade and Speculation Explained“. London, 1941, p. 100— 102.