Съдържание на „Капиталът. Трети том.“

КАРЛ МАРКС

Капиталът. Книга III.

Цялостният процес на капиталистическото производство

1894

Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс

ОТДЕЛ ПЕТИ
Разпадане на печалбата
на лихва и предприемачески доход.
Лихвоносният капитал

Глава двадесет и седма
Ролята на кредита в капиталистическото производство

Общите бележки, изказани досега от нас относно кредита, се свеждаха към следното:

I. Необходимост от образуването на кредита, за да посредничи на изравняването на нормата на печалбата или на движението на това изравняване, върху което почива цялото капиталистическо производство.

II. Съкращаване разходите по обръщението.

1) Един от главните разходи по обръщението са самите пари, доколкото те самите имат стойност. Парите се икономизират чрез кредита по три начина:

A. За голяма част от сделките парите съвсем отпадат.

B. Обръщението на средствата за обръщение се ускорява⁸⁵⁾. Това съвпада отчасти с онова, което ще се каже в точка 2). От една страна, това ускоряване е техническо, т. е. при неизменна величина и количество на действителните стокови обороти, които свързват потреблението, по-малко количество пари или парични знаци изпълняват същата служба. Това е свързано с техниката на банковото дело. От друга страна, кредитът засилва скоростта на стоковата метаморфоза и заедно с това скоростта на паричното обръщение.

С. Заместване на златните пари с книжни.

2) Ускоряване с помощта на кредита на отделните фази на обръщението, или на метаморфозата на стоките, после на метаморфозата на капитала, а заедно с това ускоряване на процеса на възпроизводството изобщо. (От друга страна, кредитът позволява да се разделят за по-дълго време един от друг актовете на покупката и продажбата и затова служи за основа на спекулата.) Съкращаване на резервните фондове, което може да се разглежда от двояко гледище: от една страна, като намаление на циркулиращите средства за обръщение, от друга — като намаление на онази част от капитала, която трябва винаги да съществува в парична форма⁸⁶⁾.

III. Образуване на акционерни дружества. Оттук:

1) Колосално разширяване размерите на производството и възникване на предприятия, които бяха невъзможни за отделния капитал. Заедно с това такива предприятия, които по-рано бяха правителствени, стават обществени.

2) Капиталът, който сам по себе си почива върху обществения начин на производство и предполага обществена концентрация на средствата за производство и на работните сили, получава тук непосредствено формата на обществен капитал (капитал на непосредствено асоциирани индивиди) в противоположност на частния капитал, а неговите предприятия се явяват като обществени предприятия в противоположност на частните предприятия. Това е отменяване на капитала като частна собственост в границите на самия капиталистически начин на производство.

3) Превръщане на действително функциониращия капиталист в прост управител, който се разпорежда с чужди капитали, и на собствениците на капитал — в чисти собственици, в чисти парични капиталисти. Дори ако получаваните от тях дивиденди включват лихвата и предприемаческия доход, т. е. цялата печалба (защото издръжката на управителя е или трябва да бъде само работна заплата за известен род умел труд, чиято цена се регулира на пазара на труда както цената на всеки друг труд), все пак цялата тази печалба се получава само във формата на лихва, т. е. просто като възнаграждение за собствеността върху капитала, която по този начин съвсем се отделя от функцията в действителния процес на възпроизводството, както тази функция в лицето на управляващия се отделя от собствеността върху капитала. По този начин печалбата се явява (вече не само една част от нея, лихвата, която получава своето оправдание в печалбата на заемателя) като просто присвояване на чужд принаден труд, възникващо от превръщането на средствата за производство в капитал, т. е. от тяхното отчуждаване от действителните производители, от тяхната противоположност като чужда собственост спрямо всички действително участващи в производството индивиди, от управителя до последния надничар. В акционерните дружества функцията е отделена от собствеността върху капитала, следователно и трудът е съвсем отделен от собствеността върху средствата за производство и върху принадения труд. Това е резултат на най-високото развитие на капиталистическото производство, необходим преходен пункт към обратното превръщане на капитала в собственост на производителите, но вече не в частна собственост на разединени производители, а в собственост на асоциираните производители, в непосредствена обществена собственост. От друга страна, акционерните дружества са преходен пункт към превръщането на всички функции в процеса на възпроизводството, които досега са още свързани със собствеността върху капитала, просто във функции на асоциираните производители, в обществени функции.

Преди да отидем по-нататък, ще отбележим още следния икономически важен факт: тъй като печалбата приема тук чистата форма на лихвата, то подобни предприятия се оказват възможни дори когато носят само лихва; това е една от причините, които задържат спадането на общата норма на печалбата, тъй като не е необходимо тези предприятия, където постоянният капитал се намира в такава колосална пропорция към променливия, непременно да участват в изравняването на общата норма на печалбата.

{От времето, когато Маркс написа тези редове, се развиха, както е известно, нови форми на промишленото предприятие, които представляват втора и трета степен на акционерно дружество. На всекидневно увеличаващия се темп, с който може сега да расте производството във всички отрасли на едрата промишленост, противостои постоянно увеличаващата се бавност на разширяването на пазара за тези умножили се продукти. Това, което промишлеността създава в месеци, пазарът едва може да консумира в няколко години. Към това се присъединява политиката на защитните мита, с помощта на която всяка промишлена страна се огражда от всички други и особено от Англия и изкуствено повишава отечественото производство. Последствията от това са общо хроническо свръхпроизводство, ниски цени, спадаща и дори съвсем изчезваща печалба; накратко, много отдавна прославената свобода на конкуренцията съвсем издиша и трябва сама да признае своя явен скандален банкрут. Този банкрут се изразява именно в това, че във всяка страна едрите промишленици от определен отрасъл се обединяват в картели за регулиране на производството. Един комитет установява точно количеството на стоките, които трябва да произведе всяко предприятие, и разпределя в последна сметка постъпващите поръчки. В отделни случаи възникваха от време на време дори международни картели, както напр. между английската и германската желязна промишленост. Но и тази форма на обобществяване на производството се оказа недостатъчна. Противоположността на интересите на отделните предприятия твърде често ги разкъсваше и отново възстановяваше конкуренцията. Тогава се дойде дотам, че в отделни отрасли, където степента на развитието на производството допускаше това, започнаха да съсредоточават общото производство на този отрасъл от предприятия в едно голямо акционерно дружество под единно ръководство. В Америка това беше вече нееднократно осъществявано, в Европа най-големият пример от този род си остава досега „United Alkali Trust“, който съсредоточи цялото английско производство на калий в ръцете на една единствена фирма. Старите притежатели на отделните заводи — повече от тридесет — получиха за целия инвентар по оценената му стойност акции за общо около 5 милиона фунта стерлинги, които представляват основният капитал на тръста. Техническото управление остава в ръцете на предишните ръководители, а ръководството на работата е концентрирано в ръцете на генералната дирекция. Оборотният капитал (floating capital), на сума около един милион фунта стерлинги, бе предложен на публиката за покритие. По този начин целият капитал на тръста възлиза на 6 милиона фунта стерлинги. По този път в този отрасъл, който образува основата на цялата химическа промишленост, конкуренцията в Англия е заместена от монопола и по най- задоволителен начин се подготвя бъдещата експроприация от страна на цялото общество, на нацията. — Ф. Е.}

Това е отменяване на капиталистическия начин на производство в рамките на самия капиталистически начин на производство и оттам едно само себе си унищожаващо противоречие, което prima facie^*1 се представя просто като преходен пункт към една нова форма на производство. Като такова противоречие то изпъква и в своето проявление. В известни сфери то води към установяване на монопол и затова изисква държавна намеса. То възпроизвежда нова финансова аристокрация, нова разновидност от паразити в образа на фантазьори, грюндери и чисто номинални директори; цяла система от мошеничество и измама във връзка с учредителството, издаване на акции и търговия с акции. Това е частно производство без контрола на частната собственост.

IV. Ако оставим настрана акционерното дело — което е отменяване на капиталистическата частна промишленост на базата на самата капиталистическа система и което според това, доколко се разширява и обхваща нови отрасли на производството, унищожава частната промишленост, — кредитът дава възможност на отделния капиталист или на онзи, който се счита за капиталист, да се разпорежда абсолютно в рамките на известни граници с чужд капитал и с чужда собственост и вследствие на това с чужд труд⁸⁷⁾. Разпореждането с обществен, а не със собствен капитал му дава възможност да се разпорежда с обществен труд. Самият капитал, който лицето действително или според мнението на публиката владее, става само основа за кредитната надстройка. Това се отнася особено до търговията на едро, през която преминава най-голямата част от обществения продукт. Тук изчезва всяко мерило, всички повече или по-малко обосновани в рамките на капиталистическия начин на производство оправдания. Спекулиращият търговец на едро рискува не със своя, а с обществена собственост. Фразата за произхода на капитала от спестяванията става също така цинична, тъй като спекулиращият иска тъкмо другите да пестят за него. {Както неотдавна цяла Франция бе спестила един и половина милиарда франка за панамските мошеници. С каква точност е изобразено тук цялото панамско мошеничество цели двадесет години преди времето на неговото извършване! — Ф. Е.} На другата фраза относно въздържанието пряко противоречи свойственият на капитала разкош, който сега сам става средство на кредита. Представи, които на едно по-малко развито стъпало на капиталистическото производство имаха още известен смисъл, стават тук съвсем безсмислени. Успех и неуспех еднакво водят тук към централизация на капиталите, а поради това и към експроприация в най-колосален мащаб. Експроприацията се разпростира тук от непосредствения производител върху самите капиталисти, дребни и средни. Тази експроприация е изходната точка на капиталистическия начин на производство; осъществяването на тази експроприация е негова задача, и то в последна сметка експроприацията на всички индивиди от средствата за производство, които с развитието на общественото производство престават да бъдат средства на частното производство и продукти на частното производство и могат да бъдат средства за производство само в ръцете на асоциираните производители, т.е. тяхна обществена собственост, както са и техен обществен продукт. Но тази експроприация в рамките на самата капиталистическа система се изразява в антагонистична форма, във формата на присвояване на обществената собственост от малцина; а кредитът все повече придава на тези малцина характер на авантюристи. Тъй като собствеността съществува тук във формата на акции, то нейното движение и прехвърляне става просто резултат на борсовата игра, където малките риби се поглъщат от акулите, а овцете — от борсовите вълци. В акционерното дело вече съществува противоположността на старата форма, при която обществените средства за производство се явяват във вид на индивидуална собственост; но самото превръщане във формата на акция е още стеснено от капиталистическите граници; ето защо, вместо да преодолее противоречието между характера на богатството като обществено богатство и като частно богатство, то само развива това противоречие в нов вид.

Кооперативните фабрики на самите работници са в рамките на старата форма първият пробив в старата форма, макар че те навсякъде в тяхната действителна организация възпроизвеждат, разбира се, и трябва да възпроизвеждат всички недостатъци на съществуващата система. Но антагонизмът между капитала и труда се унищожава в границите на тези фабрики, макар и отначало само в такава форма, че работниците като асоциация се явяват като свой собствен капиталист, т. е. употребяват средства за производство за използването на своя собствен труд. Те показват как на известно стъпало на развитие на материалните производителни сили и на съответстващите им обществени форми на производство с естествена необходимост възниква и се развива от един начин на производство нов начин на производство. Без фабричната система, която възниква от капиталистическия начин на производство, както и без кредитната система, която възниква от същия този начин на производство, кооперативната фабрика не би могла да се развие. Кредитната система, която образува главната основа за постепенното превръщане на капиталистическите частни предприятия в капиталистически акционерни дружества, е също така и средство за постепенното разширение на кооперативните предприятия в повече или по-малко национален мащаб. Капиталистическите акционерни предприятия, както и кооперативните фабрики, трябва да се разглеждат като преходни форми от капиталистическия начин на производство към асоциирания, само че в едните противоречието е отстранено отрицателно, а в другите — положително.

Досега ние разглеждахме развитието на кредита и съдържащото се скрито в него унищожаване на капиталистическата собственост главно по отношение на промишления капитал. В следващите глави ще разгледаме кредита по отношение на лихвоносния капитал като такъв, неговото влияние върху последния, формата, която той тук приема; при това ще трябва да направим още няколко бележки от специфично икономически характер.

Засега само следното:

Ако кредитът се оказва главен лост на свръхпроизводството и на прекомерната спекулация в търговията, това е само защото процесът на възпроизводството, който по своята природа е еластичен, се форсира тук до крайни предели, и при това се форсира, защото значителна част от обществения капитал се прилага от негови несобственици, които поради тази причина се впускат в работата съвсем различно от собственика, който, доколкото функционира сам, боязливо пресмята границите, положени от неговия частен капитал. Това само свидетелства, че основаното на противоречивия характер на капиталистическото производство нарастване на стойността на капитала допуска едно действително свободно развитие само до известна граница и следователно в действителност създава за производството иманентни окови и граници, които постоянно се разкъсват от кредита⁸⁸⁾. Затова кредитът ускорява материалното развитие на производителните сили и създаването на световния пазар, довеждането на които — като материални основи на новата форма на производство — до известно стъпало на развитие съставлява историческата задача на капиталистическия начин на производство. Заедно с това кредитът ускорява насилствените взривове на това противоречие, кризите, и с това засилва елементите на разложението на стария начин на производство.

Присъщият на кредитната система двойствен характер: да развива, от една страна, движещата сила на капиталистическото производство, обогатяването чрез експлоатация на чуждия труд, до най- чистата и най-колосалната система на хазарта и мошеничеството и все повече да съкращава броя на малцината, които експлоатират общественото богатство; а, от друга страна, да образува преходната форма към нов начин на производство — тази именно двойственост придава на главните предвестници на кредита от Лоу до Исак Перейра свойствения им приятен смесен характер на мошеник и пророк.

БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ

*1 — преди всичко. Ред.

85) „Средното банкнотно обръщение на Френската банка възлизаше през 1812 г. на 106 538 000 франка; през 1818 г. на 101 205 000 франка, докато паричното обръщение, общата сума на всичките постъпления н платежи, възлизаше през 1812 г. на 2 837 712 000 франка; през 1818 г. на 9 665 030 000 франка. Следователно интензивността на обръщението във Франция през 1818 г. се е отнасяла към интензивността през 1812 г. както 3:1. Големият регулатор на скоростта на обръщението е кредитът... С това се обяснява защо силният натиск върху паричния пазар обикновено съвпада с едно запълнено обръщение“ („The Currency Theory reviewed etc“, p. 65). — „Между септември 1833 г. и септември 1843 г. във Великобритания възникнаха около 300 банки, които издаваха собствени банкноти; вследствие на това се яви едно намаление на банкнотите в обръщение с 21/2 милиона; в края на септември 1833 г. то възлизаше на 36 035 244 ф. ст., а в края на септември 1843 г. на 33 518 554 ф. ст.“ (пак там, стр. 53). — „Удивителната интензивност на шотландското обръщение му позволява да извърши с помощта на 100 ф. ст. същото количество парични сделки, за което в Англия се изискват 420 ф. ст.“ (пак там, стр. 55. Последното се отнася само до техническата страна на операцията).

86) „Преди учредяването на банките сумата на капитала, необходима за функционирането на средството за обръщение, беше винаги по-голяма, отколкото изискваше действителното стоково обръщение.“ „Economist“ [от 15 март] 1845 г., стр. 238.

87) Погледнете напр. в „Times“^[118] списъците на фалитите за една такава година на криза, както 1857, и сравнете собственото имущество на фалиралите с размера на техните дългове. — „Наистина покупателната сила на хората, които се ползват с капитал и кредит, далеч надхвърля всичко, което могат да си представят онези, които не познават практически спекулативните пазари“ (Tooke. „An Inquiry into the Currency Principle, p. 79). „Един човек, който се ползва с репутацията на лице, притежаващо достатъчен капитал за своето постоянно предприятие и разполагащо в своя отрасъл с добър кредит, може, ако той чувствува сангвинична увереност в повишаването на конюнктурата на произвежданата от него стока и ако в началото и в течение на неговата спекулация му благоприятстват обстоятелствата да извърши покупки от колосални размери в сравнение със своя капитал“ (пак там, стр. 136). — „Фабрикантите, търговците и т.н. — всички вършат сделки, които далеч превишават техните капитали... В днешно време капиталът е по-скоро основата, върху която се изгражда солиден кредит, отколкото границата на оборотите на което и да било търговско предприятие“ („Economist“, (20 ноември] 1847 г., стр. 1333).

88) Th. Chalmers [„On Political Economy etc.“. Glasgow 1832].

БЕЛЕЖКИ

[118] „The Times“ („Времена“) — най-големият английски ежедневник с консервативна насока, основан в Лондон през 1785.