Към съдържанието на „Анти-Дюринг“
АНТИ-ДЮРИНГ
Превратът в науката,
извършен от господин Ойген ДюрингВТОРИ ОТДЕЛ: ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ
III. Теория на насилието (продължение)
Но нека разгледаме малко по-отблизо това всемогъщо „насилие“ на г. Дюринг. Робинзон „със сабя в ръка“ заробва Петкан. Откъде е взел той тази сабя? Защото дори на фантастичните острови на робинзонадите досега саби не растат по дърветата, а и г. Дюринг не дава никакъв отговор на този въпрос. Както Робинзон е можал да се снабди със сабя, на същото основание можем да предположим, че в един прекрасен ден Петкан се явява със зареден револвер в ръка и тогава цялото съотношение на „насилието“ се обръща наопаки: Петкан командва, а Робинзон работи с всички сили. Ние молим читателя да ни извини, че така настойчиво се връщаме назад към историята на Робинзон и Петкан, чието място всъщност е в детската стая, а не в науката - но какво да се прави? Ние сме принудени да прилагаме добросъвестно аксиоматичния метод на г. Дюринг и не е наша вината, ако при това постоянно се движим в областта на чистата детинщина. И така револверът побеждава сабята, а с това сигурно и най-детинският аксиоматик ще проумее, че насилието не е само волев акт, а изисква твърде реални предпоставки, за да бъде извършено, а именно - инструменти, от които по-съвършеният взема връх над по-несъвършения; и още - че тези инструменти трябва да бъдат произведени, а това същевременно значи, че производителят на по-съвършени инструменти на насилието, vulgo*27 - на по-съвършени оръжия, побеждава производителя на по-несъвършените оръжия и че с една дума победата на насилието се основава върху производството на оръжия, а последното от своя страна - върху производството изобщо, следователно - върху „икономическата мощ“, върху „стопанското положение“, върху материалните средства, с които разполага насилието.
Насилието днес - това е армията и военната флота, а и двете, както всички ние за наше нещастие знаем, струват „страшно много пари“. Но самото насилие не може да прави пари, то най-многото може само да отнеме вече направени пари, но и от това няма голяма полза, което ние - пак за наше нещастие - знаем от опита с френските милиарди.[105] Значи парите в края на краищата пак трябва да бъдат получени чрез икономическо производство; така че насилието пак се определя от стопанското положение, което му доставя средствата за набавяне и запазване на неговите инструменти. Но това не е всичко. Нищо не зависи в такава степен от икономическите предпоставки, както именно армията и флотата. Въоръжението, съставът, организацията, тактиката и стратегията зависят преди всичко от достигнатата в даден момент степен на производство и от средствата за съобщение. Не „свободното творчество на разума“ на гениалните пълководци е действало тук революционизиращо, а изнамирането на по-добри оръжия и изменението на живия войнишки материал; влиянието на гениалните пълководци в най-добрия случай се ограничава в това, да приспособят начина за водене на боя към новите оръжия и новите бойци.*28
В началото на XIV век барутът идва от арабите у западноевропейците и, както знае всеки ученик, напълно преобразява начина на водене на войните. Но въвеждането на барута и на огнестрелното оръжие съвсем не е било дело на насилието, а промишлен, значи стопански напредък. Промишлеността си остава промишленост, независимо от това дали е насочена да произвежда или да разрушава предмети. Въвеждането на огнестрелното оръжие повлияло преломно не само върху самото водене на войната, но и върху политическите отношения между господстващи и потиснати. За да се получи барут и огнестрелно оръжие, са били нужни промишленост и пари, а и двете са били в ръцете на гражданите. Затова огнестрелното оръжие още от самото начало е било оръжие на градовете и на опряната върху градовете засилваща се монархия в борбата ѝ против феодалната аристокрация. Непристъпните дотогава каменни стени на феодалните замъци не устояли пред топовете на гражданите; куршумите на гражданските пушки пробивали рицарските ризници. Заедно с окованата в броня феодална кавалерия рухнало и господството на феодалната аристокрация; с развитието, на буржоазията пехотата и артилерията все повече ставали решаващи родове войска; заставен от артилерията, военният занаят се видял принуден да прибави към себе си един нов, чисто промишлен клон - инженерното дело.
Усъвършенстването на огнестрелното оръжие ставало твърде бавно. Топовете си оставали тежкоподвижни, а пушките, въпреки многото частични изобретения - груби. Трябвало да изминат повече от 300 години, докато се появи пушка, годна за въоръжаване на цялата пехота. Едва в началото на XVIII век кремъклията пушка с поставения на нея щик окончателно изтласкала пиката от въоръжението на пехотата. Тогавашната пехота се състояла от стегнато обучени в строя, но съвършено ненадеждни, само с тоягата държани в ред княжески наемни войници, събирани измежду най-покварените елементи на обществото, а често пъти и от насила зачислени в армията неприятелски военнопленници; единствената бойна форма, в която тези войници са могли да употребяват новата пушка, е била линейната тактика, която достигнала най-високото си усъвършенстване при Фридрих II. Цялата пехота на дадена армия се построявала във формата на трилинеен, много дълъг и отвътре празен четириъгълник и се движела в боен ред само като цяло; само в краен случай на единия от двата фланга се позволявало да излезе малко напред или да поизостане назад. Тази тромава маса можела да се движи в ред само на съвършено равна местност, и то съвършено бавно (75 крачки в минута); изменението на бойния ред през време на сражението било невъзможно и щом пехотата веднъж е влязла в бой, победата или поражението се решавали бързо, с един удар.
Против тези тромави линии излезли през време на американската война за независимост въстаническите отряди, които наистина не умеели да маршируват, но затова пък отлично стреляли със своите карабини; сражавайки се за своите кръвни интереси, те не дезертирали както наемните войски и не правили на англичаните удоволствието да воюват срещу тях също така в линеен ред и на равно място, а воювали в разпръснати бързоподвижни стрелкови отряди и в прикриващите ги гори. Тук линейният строй бил безсилен и претърпял поражение в борбата с невидимия и недостъпен противник. По такъв начин бил изнамерен разпръснатият стрелков строй - нов начин на борба като следствие от изменилия се войнишки материал.
Онова, което започнала Американската революция, завършила го Френската революция - също и във военната област. Против добре обучените наемни войски на коалицията тя също противопоставила само лошо обучени, но многобройни маси, наборите на цялата нация. Но с тези маси трябвало да бъде защищаван Париж, т. е. да се прикрива определена местност, а това не можело да бъде достигнато без победа в открито масово сражение. Стрелковите отряди били вече недостатъчни: нужно било да се намери подходяща форма и за използването на масите и тази форма била намерена в колоната. Колонният строй позволявал и на по-малко обучени войски да се движат в доста добър ред, и то дори с по-голяма походна скорост (сто и повече крачки в минута); той позволявал да се извършват пробиви във вкостенелите форми на стария линеен строй, да се води сражение във всяка местност, следователно и в най-неблагоприятната за линейния строй, да се групира войската по всякакъв подходящ начин и в съчетания с бойните действия на разпръснати стрелци да се задържат, да се заангажират, да се изтощават неприятелските линии, докато настъпи моментът, когато те ще могат да бъдат пробити в решаващия пункт на позицията с помощта на държаните в резерв маси. Този нов боен метод, основан върху комбинирането на стрелците с пехотната колона и върху разделянето на армията на самостоятелни, съставени от всички родове оръжие дивизии или армейски корпуси, бил напълно разработен от Наполеон както с оглед на тактиката, така и на стратегията; той станал необходим преди всичко поради изменения от Френската революция войнишки материал. Но той имал още две твърде важни технически предпоставки: първо, конструираните от Грибовал по-леки лафети за полските оръдия, чрез което станала възможна нужната сега по-голяма скорост на тяхното движение; второ, въведената във Франция през 1777 г. и взета от ловджийската пушка извитост на приклада на пушката, който преди това е представлявал право продължение на цевта; това направило възможно прицелването в отделен човек без неизбежните грешки в стрелбата. Без това усъвършенстване не би било възможно да се стреля със старата пушка в разпръснат строй.
Революционната система на въоръжаване на целия народ скоро била ограничена до принудителен набор (с право на заместване чрез парично откупуване за имотните хора) и в тази форма военната повинност била възприета в повечето големи държави на континента. Само Прусия се опитваше със своята система на ландвера[106] в по-голяма степен да привлече на служба военната сила на народа. При това Прусия беше първата държава, която - след като усъвършенстваната между 1830 и 1860 г. годна за война пушка с пълнене откъм дулото изигра своята кратковременна роля - въоръжи цялата си пехота с най-новото оръжие, с пълнещата се отзад магазинна пушка. На тези две нововъведения Прусия дължи успехите си в 1866 г.[107]
Във френско-пруската война за пръв път излязоха една срещу друга две армии и двете въоръжени с магазинни пушки и при това и двете с еднакви по същество тактически формации от времето на старата кремъклия пушка с гладка отвътре цев. Разликата беше само тази, че с въвеждане на ротната колона прусите направиха опит да намерят бойна форма, по-подходяща за новото въоръжение. Но когато на 18 август при Сен-Прива[108] пруската гвардия сериозно се опита да действа в ротна колона, петте полка, които взеха най-голямо участие в това сражение, загубиха за два часа повече от 1/3 от състава си (176 офицери и 5114 войници) и оттогава и ротната колона бе безвъзвратно осъдена като бойна форма, също както и дружинната колона и линейният строй. Изоставен бе всеки опит да се излагат по-нататък на неприятелския пушечен огън каквито и да било строени военни отряди и оттогава германците водеха боя само чрез същите онези сгъстени групи от стрелци, на каквито групи колоната и дотогава обикновено се е разпадала под градушката от неприятелски куршуми, против което обаче висшето началство се борело, тъй като това противоречало на правилниците. Също така и прибежките станаха единствената форма на движение в обсега на неприятелския пушечен огън. Войникът пак се оказа по-умен от офицера: именно той инстинктивно намери единствената бойна форма, която се оправдава досега под огъня на магазинната пушка, и успешно я наложи въпреки съпротивата на началството.
С френско-пруската война настъпи повратен пункт, който има много по-голямо значение, отколкото всички предишни. Първо, оръжията са така усъвършенствани, че нов прогрес, който да има значение на преврат, повече не е възможен. Щом като вече има топове, с които можем да стреляме по цяла дружина, стига само да я виждаме с очите си, щом като има пушка, която дава същия резултат в стрелбата по отделен човек, при което за пълненето се изисква по-малко време, отколкото за прицелването - за полската война всички по-нататъшни усъвършенствания са повече или по-малко безразлични. Така че ерата на развитието в тая посока е вече в съществената си част завършена. И, второ, тази война застави всички велики континентални държави да въведат усилената пруска ландверна система и с това да си сложат едно военно бреме, под тежестта на което не след много години ще настъпи тяхната гибел. Армията стана главната цел на държавата, стана самоцел; народите съществуват само за да доставят войници и да ги хранят. Милитаризмът господства над Европа и я поглъща. Но този милитаризъм крие в себе си зародиша на собствената си гибел. Съперничеството между отделните държави ги принуждава, от една страна, да изразходват всяка година все повече пари за армия, флота, топове и пр. и следователно все повече и повече да ускоряват финансовата си катастрофа; от друга страна, то ги заставя все по-сериозно да прибягват към всеобщата военна повинност и с това в края на краищата да обучават целия народ да владее оръжието, а това значи - да му дадат възможност в известен момент да наложи своята воля противно на командващото ги военно началство. А този момент ще настъпи, когато народната маса - земеделските и градските работници и селяните - вече ще има своя воля. От този момент войската на князете ще се превърне във войска на народа, машината ще откаже да служи и милитаризмът ще загине по силата на собственото си диалектическо развитие. Онова, което в 1848 г. се оказа не по силите на буржоазната демокрация тъкмо защото тя беше буржоазна, а не пролетарска, а именно - да даде на трудещите се маси воля, чието съдържание да отговаря на тяхното класово положение - това неизбежно ще го извърши социализмът. А това означава разбиване на милитаризма отвътре, а заедно с него и на всички постоянни армии.
Това е първата поука от нашата история на съвременната пехота. Втората поука, която отново ни връща към г. Дюринг, се състои в това, че цялата организация и бойният метод на армиите, а с това и победата, и поражението се оказват зависими от материалните, а това значи - от икономическите условия: от човешкия материал и от оръжието, т. е. - от качеството и количеството на населението и от техниката. Само ловджийски народ като американците е могъл да открие стрелковия строй - а те са били ловци по чисто икономически причини, така, както сега същите тези янки от старите щати са се превърнали по чисто икономически причини в селяни, индустриалци, моряци и търговци, които вече не стрелят из девствените гори, но затова пък толкова по-добре стрелят в полето на спекулацията, където също така са отишли далеч в изкуството да си служат с масите. - Само такава революция като френската, която икономически освободи буржоата и особено селянина, е могла да изнамери масовите армии и в същото време свободните форми на тяхното движение - форми, в които се разбиват старите неповратливи линии, военното отражение на абсолютизма, който те са защищавали. А по какъв начин успехите на техниката - щом те са станали военно приложими и наистина са били приложени - веднага, почти насилствено, при това дори често против волята на войсковото командване, са предизвиквали промени и даже преврати в начините за водене на боя - това ние проследихме вече стъпка по стъпка. Освен това в каква степен воденето на войната зависи от производителните сили и от съобщителните средства на собствения тил, както и на театъра на военните действия - това днес дори един по-старателен подофицер може да обясни на г. Дюринг. Накъсо - навсякъде и всякога икономическите условия и ресурси са помагали на „насилието“ да удържи победа, без която то престава да бъде насилие, и онзи, който би поискал да реформира военното дело според принципите на г. Дюринг, като се ръководи от становище, противоположно на горното, не би могъл да пожъне нищо друго освен пердах.*29
Ако преминем от сушата към морето, там само през последните 20 години можем да констатираме един още по-решителен преврат. Бойният кораб в Кримската война[110] бил дървеният дву- и трипалубен кораб с 60 до 100 оръдия, който се движел главно с платна и само за спомагателна работа е имал слаба парна машина. Той имал предимно 32-фунтови оръдия с тежина 50 центнера и само няколко 68-фунтови оръдия, тежки 95 центнера. Към края на войната се появили обвити с желязна броня плаващи батареи, тромави, почти неподвижни, но при тогавашната артилерия - неуязвими чудовища. Скоро след това желязната броня беше пренесена и върху бойните кораби, отначало още тънка - 4 цола дебелина минаваше за извънредно тежка броня. Но прогресът на артилерията бързо надмина бронята; за всяка дебелина на бронята, която последователно бе въвеждана в употреба, намираха ново, по-тежко оръдие, което лесно я пробиваше. По такъв начин ние вече стигнахме, от една страна, до 10, 12, 14, 24 цола дебела броня (а Италия иска да строи кораб с броня, дебела 3 фута), а от друга страна - до нарезните оръдия с тежина 25, 35, 80 и даже 100 тона (по 20 центнера*30), които изхвърлят на нечувани по-рано разстояния снаряди от 300, 400, 1700 и до 2000 фунта. Сегашният боен кораб е гигантски брониран витлов параход с 8000-9000 тона водоизместимост и с 6000-8000 конски сили, с въртящи се кули и с четири, най-много шест тежки оръдия и с изпъкнал в носовата му част, под линията на водата, таран за пробиване на неприятелските кораби. Целият кораб е грамадна машина, в която парата служи не само за бързо движение на кораба, но и за управляване на кормилото, за вдигане и пускане на котвата, за завъртане на кулите, за насочване и зареждане на оръдията, за изпомпване на водата, за вдигане и спускане на лодките, които отчасти също се движат с пара, и т. н. Напредването между броневата защита и пробивната сила на оръдията още далеч не е завършено, така че в днешно време военният кораб почти никога не отговаря на изискванията - той вече е остарял, преди още да е спуснат във водата. Съвременният боен кораб е не само продукт, но и образец на съвременната едра промишленост, той е плаваща фабрика - макар и предимно за прахосване на пари. Страната с най-развитата едра промишленост има едва ли не монопол за строежа на тези кораби: всички турски, почти всички руски и повечето от германските броненосци са строени в Англия; брони, които да могат някак да влязат в работа, се произвеждат почти изключително в Шефилд; от трите железодобивни завода в Европа, които единствени могат да произвеждат най-тежки оръдия, два се намират в Англия (в Уулидж и Елсуик), а третият (Круп) - в Германия. Този пример показва най-нагледно, че „непосредственото политическо насилие“, което според г. Дюринг било „решаваща причина за стопанското положение“, напротив, е напълно подчинено на стопанското положение; че не само постройката, но и управлението на инструмента на насилието по море - на бойния кораб - е станало клон от съвременната едра промишленост. От този обрат на нещата на никого няма да настръхнат тъй косите, както именно на „насилието“, на държавата, на която сега един кораб струва толкова, колкото по-рано ѝ е струвала цяла малка флота; тя трябва да се примирява с това, че тези скъпи кораби, още преди да са спуснати във водата, са вече остарели и значи обезценени; и навярно на нея не по-малко, отколкото на г. Дюринг е неприятно, че човекът на „стопанското положение“, инженерът, сега е много по-важен на борда на кораба, отколкото човекът на „непосредственото насилие“, капитанът. А ние, напротив, нямаме никакво основание да се ядосваме, когато виждаме, че в това надпреварване между бронята и артилерийското оръдие бойният кораб е доведен до върха на съвършенството, така че той става колкото недостъпен по цена, толкова и непригоден за война*31, и че тази борба разкрива и в областта на морската война ония вътрешни закони на диалектическото движение, според които милитаризмът, както и всяко друго историческо явление, ще загине от последиците на собственото си развитие.
Така че и тук е ясно като бял ден, че е невъзможно „първичният фактор да се търси в непосредственото политическо насилие, а не в косвената икономическа сила“. Напротив. И наистина кое се оказва „първичен фактор“ на самото насилие? Икономическата мощ, разполагането с мощните средства на едрата промишленост. Политическата сила по море, която се опира върху съвременните бойни кораби, съвсем не се оказва „непосредствена“ сила, а тъкмо обратното - тя зависи от икономическата мощ, от високото развитие на металургията, от разполагането със сръчни техници и с богати каменовъглени мини.
Но какъв смисъл има от тези разяснения? Нека в следната морска война предадат върховното командване на г. Дюринг и той ще унищожи всички поробени от „стопанското положение“ броненосни флоти - без торпили и други фокуси, а просто със своето „непосредствено насилие“.
БЕЛЕЖКИ
*27 - просто казано. Ред.
*28 - По-нататък вместо шестте следни абзаца в първоначалния ръкопис от втория отдел на „Анти-Дюринг“ следвал по-подробен вариант на текста, който по-късно Енгелс извадил и поставил заглавието „Тактиката на пехотата и нейните материални основи" (Виж настоящия том, стр. 369-645). Ред.
*29 В пруския генерален щаб вече знаят това много добре. „Основата на военното дело е преди всичко икономическият строй на живота на народите“ - казва в един научен доклад генералщабният капитан г. Макс Йенс („Köln Zeitung“, 20 април 1876 г., трети лист).[109]
*30 Един немски центнер. съставляващ половината от метричния център = 100 немски фунта = 50 кг. Ред.
*31 Усъвършенстването на самодвижещото се торпедо, последният продукт па едрата промишленост, която работи за морската война, изглежда води натам; по този начин най-малката торпедна лодка може да излезе по-силна от най-грамадния броненосец. (Впрочем нека читателят си спомни, че това е писано в 1878 г.)[111]
[105] Става дума за петте милиарда франка, които Франция изплатила през 1871-1873 г. на Германия като контрибуция след поражението във френско-пруската война през 1870-1871 г. според условията на мирния договор.
[106] Пруска система на ландвера - система за формиране на част от въоръжените сили измежду по-възрастни, подлежащи на военна служба, които се зачислявали в ландвера, след като са преминали действителната военна служба в редовната армия и прекарали установения срок в запаса. За пръв път системата на ландвера възникнала в Прусия през 1813-1814 г. като народно опълчение в борбата против Наполеоновите войски. През време на френско-пруската война от 1870-1871 г. ландверът се използвал за водене на военни действия наред с редовните войски.
[107] Става дума за австро-пруската война през 1866 г.
[108] В сражението при Сен-Прива на 18 август 1870 г. германските войски с цената на огромни загуби спечелили победа над френската Рейнска армия. В историческата литература това сражение е известно още като сражение при Гравелот.
За източника, от който са заимствани посочените по-долу сведения за загубите на пруската гвардия, виж бележка 537.
[109] Докладът на М. Йенс «Макиавели и идеята за обща военна повинност» бил напечатан в «Kölnische Zeitung», бр. 108, 110, 112 и 115 от 18, 20, 22 и 25 април 1876 г. Курсивът в цитата е на Енгелс.
«Kölnische Zeitung» («Кьолнски вестник») - немски ежедневник, под това заглавие излизал в Кьолн от 1802 г.; отразявал политиката на пруската либерална буржоазия.
[110] Кримската война през 1853-1854 г. (Източната война) - войната между Русия и коалицията на Англия, Франция, Турция и Сардиния, възникнала в резултат на сблъскването на икономическите и политическите интереси на тези страни в Близкия Изток.
[111] Края на бележката, заграден в малки скоби, Енгелс добавил в третото издание на «Анти-Дюринг», излязло в 1894 г.