Съдържание на „Капиталът. Втори том.“
КАРЛ МАРКС
Капиталът. Книга II.
Процесът на обръщението на капитала
1885
Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс
ОТДЕЛ ВТОРИ
Оборот на капиталаГлава седемнадесета
Обръщение на принадената стойност
Ние видяхме дотук, че различието в оборотния период предизвиква различие в годишната норма на принадената стойност дори при неизменни маси на годишно произвежданата принадена стойност.
Обаче по-нататък необходимо възниква различие в капитализацията на принадената стойност, в натрупването, и дотолкова, при еднаква норма на принадената стойност, различие в нейната маса, произвеждана в течение на годината.
Ще отбележим преди всичко, че капитал А (в примера от предидущата глава) дава периодичен текущ доход, следователно с изключение на оборотния период при започването на предприятието капиталистът покрива собственото си потребление през годината от своето производство на принадена стойност и не е принуден да авансира за тази цел от собствен фонд. Последното, напротив, става при В. Макар в същите периоди от време той да произвежда същото количество принадена стойност като А, неговата принадена стойност не е реализирана и поради това тя не може да бъде потребена нито индивидуално, нито производително. Доколкото имаме предвид личното потребление, принадената стойност се антиципира*1. За това трябва да бъде авансиран отделен фонд.
Една част от производителния капитал, която е трудно да се подведе под някаква рубрика, именно добавъчният капитал, необходим за ремонт и поддържане в изправност на основния капитал, изпъква сега също така в нова светлина.
При А тази част от капитала при започването на производството не се авансира нито изцяло, нито в по-голямата си част. Капиталистът няма нужда да я има на разположение, нито изобщо да я има. Тя възниква от самото предприятие чрез непосредствено превръщане на принадената стойност в капитал, т. е. чрез прякото ѝ прилагане като капитал. Една част от принадената стойност, която не само периодично се произвежда, но и се реализира в течение на годината, може да покрива разходите, необходими за ремонт и т. н. Така част от капитала, нужна за воденето на предприятието в първоначалния му мащаб, се създава през време на действието на предприятието от самото него чрез капитализиране на известна част от принадената стойност. За капиталиста В това е невъзможно. Въпросната капиталова част трябва да съставлява у него част от първоначално авансирания капитал. И в двата случая тази капиталова част ще фигурира в книгите на капиталиста като авансиран капитал, каквато е и в действителност, тъй като според приетото от нас тя съставлява част от производителния капитал, необходим за воденето на предприятието в дадения мащаб. Но има огромна разлика по това, от какъв фонд се авансира тя. У В тя действително съставлява част от първоначално авансирания капитал или от капитала, който трябва да се намира на разположение. У А, напротив, тя е прилагана като капитал част от принадената стойност. Този последният случай ни показва как не само натрупаният капитал, но и част от първоначално авансирания капитал може да бъде просто капитализирана принадена стойност.
С развитието на кредита отношението между първоначално авансирания капитал и капитализираната принадена стойност става още по-заплетено. Например А заема от банкера С част от производителния капитал, с който започва или продължава предприятието през годината. В началото той няма собствен капитал, достатъчен за водене на предприятието. Банкерът С му заема сума, която се състои изключително от принадена стойност, депозирана в банката от индустриалците D, Е, F и т. н. От гледна точка на А още не става дума за натрупан капитал. Но в действителност за D, Е, F и т. н. А не е нищо друго освен агент, който капитализира присвоената от тях принадена стойност.
Ние видяхме („Капиталът“, книга I, гл. XXII), че натрупването, превръщането на принадената стойност в капитал по своето реално съдържание е процес на възпроизводство в разширен мащаб, независимо от това, дали такова разширение се изразява екстензивно, във вид на прибавяне на нови фабрики към старите, или в интензивно увеличаване на предишния мащаб на производството.
Разширяването на размерите на производството може да става на малки дози, когато една част от принадената стойност се употребява за такива подобрения, които или само повишават производителната сила на прилагания труд, или в същото време позволяват той да бъде експлоатиран по-интензивно. Или пък — където работният ден не е ограничен със закон — за разширяване на размерите на производството е достатъчно допълнително изразходване на оборотен капитал (за производствени материали и работна заелата) без увеличаване на основния капитал, чието всекидневно време на употреба по този начин само се удължава, докато оборотният му период съответно се скъсява. Или капитализираната принадена стойност, при благоприятна пазарна конюнктура, позволява да се извършват спекулации със суровините, операции, за които първоначално авансираният капитал би бил недостатъчен.
Между това ясно е, че там, където по-големият брой на оборотните периоди води до по-често реализиране на принадената стойност в течение на годината, ще настъпят периоди, през които нито ще може да се удължава работният ден, нито да се въвеждат частични подобрения; докато, от друга страна, пропорционалното разширяване на цялото предприятие е възможно само в известни по-широки или по-тесни граници, обуславяни отчасти от общото устройство на предприятието, например на зданията, отчасти от размерите на обработваната площ, както е в селското стопанство; и при това се изисква допълнителен капитал от такъв размер, че той може да бъде доставен само от многогодишно натрупване на принадена стойност.
И така, наред с действителното натрупване, или превръщане на принадената стойност в производителен капитал (и съответно възпроизводство в разширен мащаб), става натрупване на пари, събиране на една част от принадената стойност във вид на латентен паричен капитал, който едва по-късно, когато достигне известна величина, ще функционира като допълнителен активен капитал.
Така се представят нещата от гледна точка на отделния капиталист. Обаче с развитието на капиталистическото производство се развива в същото време и кредитната система. Паричният капитал, който капиталистът още не може да употреби в собственото си предприятие, се употребява от друг, който плаща за това лихва. Този капитал функционира за своя собственик като паричен капитал в специфичен: смисъл, като един вид капитал, който се различава от производителния капитал. Но той действа като капитал в други ръце. Ясно е, че при по-честа реализация на принадената стойност и при увеличение на мащаба, в който тя се произвежда, расте пропорцията, в която нов паричен капитал, или пари във вид на капитал, се хвърля на паричния пазар, а оттук поне в по-голямата си част се поглъща за разширяване на производството.
Най-простата форма, която може да приеме този допълнителен латентен паричен капитал, е формата на съкровище. Възможно е това съкровище да е допълнително злато или сребро, получено пряко или косвено при размяната със страните, които произвеждат благородни метали. И само по този начин паричното съкровище в страната нараства абсолютно. От друга страна, възможно е — и такива са повечето от случаите — това съкровище да не е нищо друго освен пари, изтеглени от обръщението вътре в страната и приели формата на съкровище в ръцете на отделни капиталисти. Възможно е по-нататък този латентен паричен капитал да се състои просто от стойностни знаци — кредитните пари ние тук още не вземаме предвид — или от прости, потвърдени от законни документи претенции (правни титули) на капиталистите към трети лица. Във всички тези случаи, каквато и да е формата на съществуване на този: допълнителен паричен капитал, той, доколкото е капитал in spe*2, не представлява нищо друго освен допълнителен и пазен в. запас правен титул на капиталиста срещу бъдещо допълнително годишно производство на обществото.
„Масата на действително натрупаното богатство, разглеждана от количествена страна... е съвсем незначителна в сравнение с производителните сили на обществото, на което тя принадлежи, на каквото и стъпало на цивилизацията да се намира обществото; или дори в сравнение с действителното потребление на същото това общество в течение, само на малко години; толкова незначителна, че главното внимание на законодателите и на икономистите трябва да се насочва към производителните сили и към тяхното бъдещо свободно развитие, а не, както е било досега, само към натрупаното богатство, което се хвърля в очи. Несравнено по-голямата част на така наричаното натрупано богатство е само номинална и се състои не в действителни предмети, кораби, сгради, памучни стоки, мелиорации, а само от правни титули, от претенции спрямо бъдещите годишни производителни сили на обществото, от правни титули, породени и увековечени чрез средствата или институтите, свойствени на необезпечеността... Използването на такива предмети (натрупани физически вещи или действително богатство като просто средство на техните притежатели за присвояване на богатството, което тепърва трябва да бъде създадено от бъдещите производителни сили на обществото — това използване би им било отнето по силата на естествените закони на разпределението постепенно, без прилагане на сила; с подкрепата на кооперативния труд (co-operative labour) то би им било отнето в течение на малко години.“ (William Thompson. „Inquiry into the Principles of the Distribution of Wealth“ London, 1850, p. 453. — Тази книга е излязла за пръв път в 1824 г.)
Малцина се замислят над това, а мнозинството никак не подозира колко нищожно и по своята маса, и по своето влияние е фактическото натрупване на обществото в сравнение с производителните сили на човечеството, дори с обикновеното потребление на едно единствено човешко поколение в продължение само на малко години. Причината е очевидна, но влиянието е твърде гибелно. Богатството, което се потребява ежегодно, изчезва заедно със своето потребление; то се намира пред погледа само за един миг и прави впечатление само докато се наслаждаваме от него или докато го потребяваме. Но частта от богатството, която се потребява само бавно, мебелите, машините, зданията стоят пред нашите очи от нашето детство до старостта ни като. трайни паметници на човешките усилия. По силата на притежанието на тази устойчива трайна, само бавно потребявана част на общественото богатство — земята и суровите материали, върху които се работи, оръдията, с които се работи, къщите, които дават покрив през време на работата, — по силата на това притежание собствениците на тези предмети овладяват за своя лична изгода годишните производителни сили на всички действително производителни работници на обществото, колкото и да са незначителни тези предмети в сравнение с постоянно възобновяваните продукти на този труд. Населението на Британия и Ирландия е 20 милиона; средното потребление на всеки човек — мъж, жена, дете — е вероятно около 20 ф. ст., общо годишно потребяваният продукт на труда представлява богатство от приблизително 400 милиона ф. ст. Общата сума на натрупания капитал на тези страни се оценява като непревишаваща 1200 милиона, или утроения годишен продукт на труда, разделено по равно, ще получим 60 ф. ст. на човек; за нас е важно тук повече съотношението, отколкото повече или по-малко точните абсолютни величини на тези предполагаеми суми. Лихвите на целия този капитал биха стигнали за издръжката на цялото население при неговото съвременно равнище на живот приблизително за два месеца от годината, а самият натрупан капитал (ако биха се намерили купувачи за него) би стигнал за издръжката на това население без труда за цели три години! След изтичането на това време, лишени от жилища, дрехи и храна, хората би трябвало да измрат от глад или да се превърнат в роби на онези, които са ги издържали през трите години. Както 3 години се отнасят към продължителността на живота на едно здраво поколение, да кажем към 40 години, така се отнася величината и значението на действителното богатство, натрупаният капитал дори на най-богатата страна към нейната производителна сила, към производителните сили само на едно човешко поколение; не към това, което те биха могли да произведат при разумен ред, при еднаква за всички обезпеченост и особено при кооперативен труд, а към това, което те действително абсолютно произвеждат при мизерните и обезкуражаващи възможности на състоянието на необезпеченост!... И за да се запази и увековечи в днешното състояние на насилствено деление тази привидно огромна маса от начален капитал или по-скоро да се запази и увековечи придобитото чрез нея разпореждане с продукта на годишния труд и монопол върху него, трябва да се увековечи целият чудовищен механизъм с неговите пороци, престъпления и страдания от необезпечеността. Нищо не може да бъде натрупано, докато не бъдат задоволени насъщните потребности и огромният поток на човешките стремежи търси удовлетворение; оттук — относителната незначителност на сумата на действителното богатство на обществото във всеки даден момент. Това е вечен кръгооборот на производството и потреблението. При такава грамадна маса годишно производство и потребление едва ли би могло да се мине без шепата действително натрупване; обаче главното внимание е било насочено не към масата производителни сили, а към тази шепа натрупване. Но тази шепа е била заграбена от малцина и превърната в оръдие за присвояване на продуктите на труда, възобновявани постоянно всяка година от голямата маса от хора. С това се обяснява изключителната важност на такова оръдие за тези малцина... Около една трета от националния годишен продукт се отнема сега от производителите под името на обществени данъци и се консумира непроизводително от хора, конто не дават срещу това никакъв еквивалент, т. е. такъв, който да има значение за производителите... Тълпата изумено гледа на натрупаните маси, особено ако те са съсредоточени в ръцете на малцина. Но произвежданите всяка година маси, като вечните и безбройни вълни на могъщ поток, текат покрай тълпата и се загубват безвъзвратно в океана на потреблението. Обаче това вечно потребление обуславя не само всяко наслаждение, но и съществуването на целия човешки род. Количеството и разпределението на този годишен продукт трябва преди всичко да станат предмет на изследването. Действителното натрупване има съвсем второстепенно значение, а и това значение то получава почти изключително вследствие на своето влияние върху разпределението на годишния продукт... Действителното натрупване и разпределение постоянно се разглеждат тук (в съчинението на Томпсън) в отношението им към производителните сили и подчинено на тях. Почти във всички други системи производителната сила се разглежда в нейното отношение към натрупването и увековечаването на съществуващия начин на разпределение, като подчинена на тях. В сравнение със запазването на този съществуващ начин на разпределение, постоянно възобновяващата се нищета или благосъстоянието на целия човешки род се смятат за незаслужаващи внимание. Увековечаването на резултатите от насилието, измамата и случайностите са нарекли сигурност; и за запазването на тази мнима сигурност безжалостно се принасят в жертва всички производителни сили на човечеството.“ (пак там, стр. 440-443).
Възможни са само два нормални случая на възпроизводство, ако се оставят настрана нарушенията, които затрудняват дори възпроизводството в предишния мащаб.
Или се извършва просто възпроизводство.
Или се извършва капитализация на принадената стойност, натрупване.
I. ПРОСТО ВЪЗПРОИЗВОДСТВО
При простото възпроизводство принадената стойност, която се произвежда и реализира годишно или при повече обороти периодично в течение на годината, се потребява индивидуално, т. е. непроизводително от нейните собственици, капиталистите.
Обстоятелството, че стойността на продукта се състои отчасти от принадена стойност, отчасти от стойностната част, която се образува от възпроизведения в продукта променлив капитал плюс потребения за продукта постоянен капитал, не изменя абсолютно нищо нито в количеството, нито в стойността на целия продукт, който постоянно постъпва в обръщението като стоков капитал и също така постоянно се изтегля от него за производително или лично потребление, т. е. за да служи като средство за производство или средство за потребление. Ако се абстрахираме от постоянния капитал, това обстоятелство оказва влияние само върху разпределението на годишния продукт между работници и капиталисти.
Поради това дори при просто възпроизводство част от принадената стойност трябва да се намира постоянно във вид на пари, а не във вид на продукт, тъй като в противен случай тя не ще може да се превърне от пари в продукт за целите на потреблението. Ние трябва да изследваме тук по-подробно това превръщане на принадената стойност от нейната първоначална стокова форма в пари. За опростяване на нещата ще представим задачата в най-проста форма, именно ще приемем обръщение изключително на метални пари, на пари, които представляват действителен еквивалент.
Според изложените закони на простото стоково обръщение („Капиталът“, книга I, глава III) масата на намиращите се в страната метални пари трябва да бъде достатъчна не само за обръщението на стоките. Тя трябва да бъде достатъчна и при колебанията в паричното обръщение, които отчасти произтичат от непостоянството в бързината на обръщението, отчасти от изменението на цените на стоките, отчасти от различните и изменящи се пропорции, в които парите функционират като платежно средство или като същинско средство за обръщение. Отношението, в което наличното количество пари се разпада на съкровище и на пари в обръщение, постоянно се изменя, но общата парична маса винаги е равна на сумата от парите, които са налице като съкровище и като извършващи обръщение пари. Тази парична маса (маса от благороден метал) е постепенно натрупано съкровище на обществото. Доколкото една част от това съкровище се унищожава поради изхабяване, тя трябва ежегодно да се възстановява като всеки друг продукт. Това става в действителност чрез пряка или косвена размяна на част от годишния продукт на страната срещу продукта на страните, които произвеждат злато и сребро. Обаче този интернационален характер на сделката скрива нейната простота. Поради това, за да се сведе проблемът до неговия най-прост и ясен израз, трябва да се приеме, че производството на злато и сребро става в самата страна и съставлява по този начин част от цялото обществено производство на всяка страна.
Ако оставим настрана златото и среброто, произвеждани за луксозни предмети, минимумът на тяхното годишно производство трябва да се равнява на изхабяването на паричния метал, което става при годишното парично обръщение. По-нататък: ако нараства стойностната сума на годишно произвежданата и извършваща обръщение стокова маса, трябва да нараства и годишното производство на злато и сребро, доколкото нарасналата стойностна сума на стоките, които се намират в обръщение, и на количеството на парите, необходими за тяхното обръщение (и за образуването на съответно съкровище), не се компенсира от по-голямата бързина на паричното обръщение и от по-широкото функциониране на парите като платежно средство, т. е. от по-честото взаимно погасяване на плащанията по покупките и продажбите без участието на действителни пари.
Следователно част от обществената работна сила и част от обществените средства за производство трябва ежегодно да се изразходват за производство на злато и сребро.
Тъй като сме приели тук просто възпроизводство, капиталистите, които се занимават с добиване на злато и сребро, ограничават своето производство в границите на средното годишно изхабяване и обусловеното от него средно годишно потребление на злато и сребро; своята принадена стойност, която те, както приехме, потребяват ежегодно, без да капитализират нищо от нея, те хвърлят в обръщението направо в парична форма, която тук е натурална, а не превърната форма на продукта, както е в другите производствени отрасли.
По-нататък: що се отнася до работната заплата — паричната форма, в която се авансира променливият капитал, — тук и тя се възстановява не чрез продажба на продукта, не чрез неговото превръщане в пари, а от продукт, чиято натурална форма от самото начало е паричната форма.
Най-после, същото става и с онази част от продукта — благородния метал, — която е равна на стойността на периодично потребявания постоянен капитал, както постоянният оборотен, така и постоянният основен капитал, потребен в течение на годината.
Да разгледаме кръгооборота, съответно оборота на капитала, вложен в производството на благородни метали преди всичко във формата П—С...Пр...П'. Доколкото С в П—С се състои не само от работна сила и средства за производство, а и от основен капитал, само една част от стойността на който се потребява в Пр, ясно е, че П' — продуктът — е парична сума, равна на променливия капитал, изразходван за работна заплата, плюс оборотния постоянен капитал, изразходван за средства за производство, плюс стойностната част, която съответства на изхабяването на основния капитал, плюс принадената стойност. Ако при неизменна обща стойност на златото тази сума би била по-малка, то или златодобивните мини са непроизводителни, или — ако това е общо явление — стойността на златото, в сравнение със стоките, чиято стойност не се изменя, в бъдеще ще нарасне; т. е. цените на стоките ще спаднат, следователно в бъдеще паричната сума, изразходвана в акта П—С, ще стане по-малка.
Ако разгледаме най-напред само оборотната част на капитала, авансирана в П, в началния пункт на П—С...П...С', ние виждаме, че определена парична сума се авансира, хвърля се в обръщението за заплащане на работна сила и за купуване на производствени материали. Но тя няма да бъде отново изтеглена от обръщението чрез кръгооборота на този капитал, за да бъде пак хвърлена в него. Продуктът е вече пари в своята натурална форма, следователно не е нужно той да се превръща в пари чрез размяна, чрез процес на обръщение. От процеса на производството той влиза в процеса на обръщението не във формата на стоков капитал, който трябва да се превърне обратно в паричен капитал, а като паричен капитал, който трябва да се превърне обратно в производителен капитал, т. е. отново да купува работна сила и производствени материали. Паричната форма на оборотния капитал, потребен в работна сила и средства за производство, се възстановява не чрез продажбата на продукта, а чрез натуралната форма на самия продукт, следователно не чрез обратно изтегляне на неговата стойност от обръщението в парична форма, а чрез добавъчни, новопроизведени пари.
Да приемем, че този оборотен капитал = 500 ф. ст., периодът на оборота = 5 седмици, работният период = 4 седмици, периодът на обръщението = само 1 седмица. От самото начало трябва да се авансират пари за пет седмици отчасти за производствен запас, отчасти да останат в запас за постепенно плащане на работна заплата. В началото на 6-та седмица се връщат 400 ф. ст. и се освобождават 100 ф. ст. Това се повтаря постоянно. Тук както и преди през известно време на оборота 100 ф. ст. постоянно ще се намират във формата на освободили се пари. Но те, точно както и другите 400 ф. ст. се състоят от добавъчни новопроизведени пари. Ние имаме в нашия случай 10 оборота в годината и произведеният годишен продукт = 5000 ф. ст. злато. (Периодът на обръщението се образува тук не от времето, което се изисква за превръщане на стоката в пари, но от това, което се изисква за превръщане на парите в елементи на производството).
За всеки друг капитал от 500 ф. ст., който извършва оборота си при същите условия, постоянно възобновяваната парична форма е превърнатата форма на произведения стоков капитал, който всеки четири седмици се хвърля в обръщението и винаги чрез продажбата му — следователно чрез периодичното изтегляне на такова количество пари, каквото първоначално е встъпило в процеса — отново придобива формата на пари. Тук, напротив, във всеки оборотен период от самия производствен процес се хвърля в обръщението нова добавъчна сума пари от 500 ф. ст., за да се изтеглят постоянно от обръщението производствени материали и работна сила. Тези хвърляни в обръщението пари не се изтеглят пак от него чрез кръгооборота на този капитал, а постоянно се увеличават чрез новопроизведени маси злато.
Ако разгледаме променливата част на този оборотен капитал и приемем, както по-горе, че тя е равна на 100 ф. ст., то при обикновено стоково производство тези 100 ф. ст. при десет оборота годишно биха били достатъчни за постоянно заплащане на работната сила. Тук при производството на злато ще бъде достатъчна същата сума; но възвръщащите се 100 ф. ст., с които всеки 5 седмици ще се заплаща работната сила, не са превърната форма на продукта на тази работна сила, а част от самия този постоянно възобновяван продукт. Производителят на злато плаща на своите работници направо с част от златото, произведено от самите тях. По този начин 1000-та ф. ст., които се изразходват годишно за работна сила и се хвърлят в обръщението от работниците, не се възвръщат чрез обръщението в своя изходен пункт.
По-нататък, що се отнася до основния капитал, при първото съоръжаване на предприятието трябва да се изразходва относително голям паричен капитал, който по този начин се хвърля в обръщението. Като всеки основен капитал, той се възвръща само на части в течение на няколко години. Но той се възвръща като непосредствен дял от продукта, от златото, не чрез продажбата на продукта и превръщането му чрез това в пари. Следователно той постепенно придобива своята парична форма не чрез извличане на пари от обръщението, а чрез натрупване на съответна част от продукта. Възстановеният по такъв начин капитал не е парична сума, постепенно изтеглена от обръщението за покриване на паричната сума, която първоначално е била хвърлена в обръщението за набавяне на основния капитал. Това е допълнително количество пари.
Накрая, що се отнася до принадената стойност, тя на свой ред е равна на онази част от новия продукт, златото, която във всеки нов оборотен период се хвърля в обръщението, за да бъде изразходвана, според приетото от нас, непроизводително, за средства за живот и предмети за разкош.
Но, както приехме, цялото това годишно производство на злато, чрез което постоянно се изтеглят от пазара работна сила и производствени материали, но не се изтеглят от него пари, а отново и отново той се снабдява с добавъчни пари, това производство на злато само възстановява износваните през годината пари, следователно само съдейства да не се намалява в обществото количеството пари, което постоянно, макар и в изменящи се пропорции, съществува в две форми — във формата на съкровище и във формата на намиращи се в обръщение пари.
Според закона на стоковото обръщение общата маса пари трябва да бъде равна на паричната маса, необходима за обръщението, плюс едно количество пари, което се намира във формата на съкровище; последното се увеличава или намалява в зависимост от свиването или разширяването на обръщението; то именно служи и за образуване на необходимия резервен фонд от платежни средства. Това, което трябва да се плати в пари — доколкото не става взаимно погасяване на плащанията, — е стойността на стоките. Абсолютно нищо не се изменя от това, че известна част от тази стойност се състои от принадена стойност, т. е. че нищо не е струвала на продавача на стоките. Да приемем, че всички производители са самостоятелни собственици на своите средства за производство, следователно обръщението става между самите непосредствени производители. Ако се абстрахираме от постоянната част на техния капитал, тяхната годишна новосъздадена стойност, по аналогия с положението в капиталистическото общество, би могла да се дели на две части: едната а, която само възстановява техните необходими средства за живот, другата b, която те отчасти изразходват за предмети за разкош, отчасти употребяват за разширяване на производството. В такъв случай а представлява променлив капитал, b — принадена стойност. Но такова разпределение не влияе никак върху величината на паричната маса, която е необходима за обръщението на целия техен продукт. При равни други условия стойността на намиращата се в обръщение стокова маса ще бъде същата, следователно ще бъде същата и масата на необходимите за това пари. При еднакво деление на оборотните периоди производителите ще трябва да имат същите парични запаси, т. е. ще трябва постоянно да имат в парична форма също такава част от своя капитал, тъй като, според приетото от нас, тяхното производство ще бъде както преди стоково производство. Следователно обстоятелството, че част от стоковата стойност се състои от принадена стойност, никак не изменя масата на парите, които са необходими за воденето на предприятието.
Един противник на Тук, заловил се за формата П—С—П', го пита как така капиталистът успява постоянно да извлича от обръщението повече пари, отколкото пуска в него. Да разберем добре. Тук става дума не за създаването на принадената стойност. Създаването на принадена стойност, което представлява единствената тайна, от капиталистическа гледна точка се разбира от само себе си. Защото приложената стойностна сума нямаше да бъде капитал, ако не се обогатяваше с принадена стойност. Следователно, тъй като тя, както ние приехме, е капитал, принадената стойност се разбира от само себе си.
Въпросът значи не е: откъде идва принадената стойност? А е: откъде се вземат парите, в които се превръща принадената стойност?
Но за буржоазната политическа икономия съществуването на принадената стойност се разбира от само себе си. Следователно предполага се не само принадена стойност, но по-нататък заедно с нея се предполага и това, че една част от стоковата маса, хвърлена в обръщението, се състои от принаден продукт, следователно представлява такава стойност, която капиталистът не е пускал в обръщението заедно със своя капитал; че следователно капиталистът заедно със своя продукт хвърля в обръщението, а след това отново извлича от обръщението известен излишък над своя капитал.
Стоковият капитал, който капиталистът хвърля в обръщението, има по-голяма стойност (откъде идва това, не се обяснява или остава непонятно, но c’est un fait*3 от гледна точка на буржоазната политическа икономия) от производителния капитал, който той е изтеглил от обръщението във вид на работна сила плюс средства за производство. При тази предпоставка ясно е защо не само капиталистът А, но и В, С, D и т. н. постоянно могат да извличат от обръщението чрез размяната на своите стоки повече стойност от стойността на първоначално авансирания и след това постоянно отново авансиран капитал. A, В, С, D и т. н. постоянно хвърлят в обръщението във формата на стоков капитал по-голяма стокова стойност от онази, която изтеглят от обръщението във формата на производителен капитал — тази операция е така многостранна, както са разнообразни самостоятелно функциониращите капитали. Следователно те трябва постоянно да разпределят помежду си стойностна сума, равна на стойностната сума на техните, съответно на авансираните от тях производителни капитали (т. е. всеки от своя страна трябва да изтегля от обръщението производителен капитал); и точно така те постоянно трябва да разпределят помежду си стойностна сума, която те от всички страни хвърлят в обръщението в стокова форма, като съответен излишък на стойността на стоката над стойността на елементите на производството.
Но стоковият капитал, преди да се превърне обратно в производителен капитал и преди да бъде изразходвана принадената стойност, която се съдържа в него, трябва да бъде превърнат в пари. Откъде се вземат парите за това? На пръв поглед този въпрос изглежда затруднителен и нито Тук, нито някой друг е давал досега отговор на него.
Да приемем, че оборотният капитал от 500 ф. ст., авансиран във формата на паричен капитал, какъвто и да е периодът на неговия оборот, представлява целият оборотен капитал на обществото, т. е. на капиталистическата класа. Нека принадената стойност бъде 100 ф. ст. По какъв начин цялата капиталистическа класа ще може постоянно да изтегля от обръщението 600 ф. ст., ако тя постоянно хвърля в него само 500 ф. ст.
След като паричният капитал от 500 ф. ст. се е превърнал в производителен капитал, този последният в процеса на производството се превръща в стокова стойност от 600 ф. ст. и така в обръщение вече се намира не само стокова стойност от 500 ф. ст., равна на първоначално авансирания паричен капитал, но и новопроизведена принадена стойност от 100 ф. ст.
Тази добавъчна принадена стойност от 100 ф. ст. се хвърля в обръщението в стокова форма. По това няма никакво съмнение. Но чрез тази операция не се получават добавъчни пари за обръщението на тази добавъчна стокова стойност.
Не бива да се заобикаля това затруднение чрез каквито и да. било благовидни извъртания.
Например: що се отнася до постоянния оборотен капитал, ясно е, че не всички го изразходват едновременно. Докато капиталистът А продава своята стока, следователно докато авансираният за него капитал приема парична форма, за купувача В, напротив, неговият капитал, който се намира в парична форма, приема формата на негови средства за производство, тъкмо на онези, които А произвежда: Чрез същия акт, чрез който А отново дава парична форма на произведения от него стоков капитал, В отново дава производителна форма на своя капитал, превръща го от парична форма в средства за производство и в работна сила; една и съща парична сума функционира в двустранния процес, както при всяка проста покупка С—П. От друга страна, ако А отново превръща парите в средства за производство, той купува такива от С, а последният плаща със същите пари на В, и т. н. По този начин процесът би бил изяснен. Но:
Всички закони относно количеството на парите, намиращи се вобръщение при стоковото обръщение, установени от нас („Капиталът“, книга I, глава III), никак не се изменят вследствие на капиталистическия характер на производствения процес.
Следователно, ако се каже, че авансираният в парична форма оборотен капитал на обществото съставлява 500 ф. ст., държи се сметка при това, че тази сума, от една страна, е авансирана едновременно, но че, от друга страна, тази сума поставя в движение повече производителен капитал от 500 ф. ст., защото тя служи последователно като паричен фонд на различни производителни капитали. Следователно този начин на обясняване предполага вече наличността на парите, чието съществуване трябва да обясни.
По-нататък би могло да се каже: капиталистът А произвежда такива изделия, които капиталистът В потребява индивидуално, непроизводително. Следователно парите на В превръщат в пари стоковия капитал на А и по този начин една и съща парична сума служи за превръщане в пари принадената стойност на В и оборотния постоянен капитал на А. Но тук още по-пряко се приема за решен въпросът, на който трябва да се даде отговор. Именно, откъде взема В тези пари за покриване на своя доход? По какъв начин самият той е превърнал в пари тази част на своя продукт — принадената стойност?
По-нататък би могло да се каже, че частта на оборотния променлив капитал, която А постоянно авансира на своите работници, постоянно се възвръща у него от обръщението; и само известна, изменяща се част от нея постоянно остава у самия него за плащане на работната заплата. Обаче между момента на изразходването и момента на връщането изтича известно време, през което изразходваните за работна заплата пари могат между другото да служат и за превръщане на принадена стойност в пари. — Но, първо, ние знаем, че колкото по-дълго е това време, толкова по-голяма трябва да бъде масата на паричния запас, която капиталистът А постоянно трябва да държи in petto*4. Второ, работникът изразходва парите, купува с тях стоки и с това pro tanto превръща в пари съдържащата се в тези стоки принадена стойност. Следователно същите пари, които са авансирани във формата на променлив капитал, pro tanto служат и за превръщане в пари на принадена стойност. Без да навлизаме по-дълбоко в този въпрос, ще кажем тук само това: потреблението на цялата капиталистическа класа и на зависимите от нея непроизводителни лица върви едновременно с потреблението на работническата класа; така че в същото време, когато работниците хвърлят своите пари в обръщението, трябва да хвърлят пари в обръщението и капиталистите, за да изразходват своята принадена стойност като доход; следователно за това трябва да се изтеглят пари от обръщението. Току-що приведеното обяснение само би намалило количеството на необходимите пари, но не би отстранило необходимостта от тях.
На края би могло да се каже: нали при първото влагане на основен капитал в обръщението винаги се хвърля голямо количество пари, които се изтеглят от обръщението постепенно, на части, в течение на редица години от онзи, който ги е хвърлил в него. Нима тази сума е недостатъчна, за да превърне в пари принадената стойност? — На това трябва да се отговори, че сумата от 500 ф. ст. (която включва в себе си и образуването на съкровище за необходим резервен фонд) може би вече съдържа възможността за нейното приложение като основен капитал, ако не от онзи, който я е пуснал в обръщението, то от някой друг. Освен това вече се предполага, че в сумата, изразходвана за набавяне на продуктите, които служат като основен капитал, е платена и включващата се в тези стоки принадена стойност, и въпросът се състои именно в това, откъде се вземат тези пари.
Общият отговор вече е даден: ако трябва да извършва обръщение една стокова маса от 1000 ф. ст. х X, количеството на парите, необходими за това обръщение, абсолютно никак не се изменя от това, дали стойността на тази стокова маса съдържа принадена стойност или не, дали тази стокова маса е произведена капиталистически или не. Следователно не съществува самият проблем. При дадени други условия — скорост на паричното обръщение и пр. — за обръщението на стоковата стойност от 1000 ф. ст. х Х се изисква определена парична сума, която никак не зависи от обстоятелството много или малко от тази стойност се пада на непосредствените производители на тези стоки. Доколкото тук съществува проблем, той съвпада с общия проблем: откъде иде паричната сума, необходима за обръщението на стоките в дадена страна.
Между това от гледна точка на капиталистическото производство съществува все пак привидност на някакъв особен проблем. Именно капиталистът се явява тук като изходен пункт, от който парите се хвърлят в обръщението. Парите, които работникът изразходва за заплащане на средствата за своя живот, съществуват отначало като парична форма на променливия капитал и поради това първоначално се хвърлят в обръщението от капиталиста като покупателно или платежно средство по отношение на работната сила. Освен това капиталистът хвърля в обръщението парите, които първоначално са съставлявали за него паричната форма на неговия постоянен — основен и оборотен капитал; той ги изразходва като покупателно и платежно средство за средства на труда и за производствени материали. Вън от това капиталистът не се явява по-нататък като изходен пункт на намиращата се в обръщение парична маса. Обаче съществуват изобщо само два изходни пункта: капиталистът и работникът. Всички категории трети лица или трябва да получават пари от тези две класи за някакви услуги, или, доколкото получават пари без никакви услуги, те са съпритежатели на принадената стойност във формата на рента, лихва и т. н. Обстоятелството, че принадената стойност не остава изцяло в джоба на промишления капиталист и че той трябва да я дели с други лица, няма никакво отношение към разглеждания въпрос. Въпросът се състои в това, как той превръща в пари своята принадена стойност, а не в това, как се разпределят впоследствие получените срещу нея пари. Следователно в нашия случай ние все още трябва да виждаме в капиталиста единствения притежател на принадената стойност. Що се отнася до работника, казано бе вече, че той представлява само вторичен изходен пункт, докато капиталистът е първичният изходен пункт на парите, които работникът хвърля в обръщението. Парите, отначало авансирани като променлив капитал, извършват вече своето второ обръщение, когато работникът ги изразходва за заплащане на средства за живот.
Следователно капиталистическата класа остава единственият изходен пункт на паричното обръщение. Ако ѝ са нужни за заплащане на средства за производство 400 ф. ст. и за заплащане на работната сила 100 ф. ст., тя хвърля в обръщението 500 ф. ст. Но съдържащата се в продукта принадена стойност при норма на принадената стойност 100% е равна на стойност от 100 ф. ст. Как може капиталистическата класа постоянно да изтегля от обръщението 600 ф. ст., ако тя постоянно хвърля в него само 500 ф. ст. От нищо нищо не става. Цялата капиталистическа класа не може да изтегля от обръщението нищо, което да не е било по-рано хвърлено в него.
Тук оставяме настрана обстоятелството, че паричната сума от 400 ф. ст. при десетократен оборот може да бъде достатъчна за обръщението на средства за производство на стойност от 4000 ф. ст. и на труд на стойност от 1000 ф. ст., а останалите 100 ф. ст. също така са достатъчни за обръщението на принадената стойност от 1000 ф. ст. Това отношение на паричната сума към стоковата стойност, която извършва обръщение чрез нея, никак не изменя нещата. Проблемът си остава същият. Ако една и съща монета не извършва обръщение няколко пъти, би трябвало да се хвърлят в обръщението 5000 ф. ст. във вид на капитал и 1000 ф. ст. биха били необходими за превръщането на принадената стойност в пари. Пита се, откъде се вземат тези последните пари, били те 1000 или 100 ф. ст.? Във всеки случай те представляват излишък над паричния капитал, хвърлен в обръщението.
В действителност, колкото и да изглежда това парадоксално на пръв поглед, капиталистическата класа сама хвърля в обръщението парите, които служат за реализиране на съдържащата се в стоките принадена стойност. Обаче nota bene*5: тя ги хвърля в обръщението не като авансирани пари, следователно не като капитал. Тя ги изразходва като покупателно средство за своето лично потребление. Следователно капиталистическата класа не авансира тези пари, макар тя да е изходният пункт на тяхното обръщение.
Да вземем отделен капиталист, който започва своето предприятие, например фермер. През първата година той авансира паричен капитал, да кажем от 5000 ф. ст., за заплащане на производствени средства (4000 ф. ст.) и за работна сила (1000 ф. ст.). Нека нормата на принадената стойност бъде 100%, присвояваната от него принадена стойност = 1000 ф. ст. Горепосочените 5000 ф. ст. съдържат всичките пари, които той авансира като паричен капитал. Но човек трябва да живее, а до края на годината той няма да получи никакви пари. Неговата консумация възлиза на 1000 ф. ст. Той трябва да има тези пари. Макар той да казва, че трябва да си авансира тези 1000 ф. ст. в течение на първата година, но това авансиране — което тук има само субективно значение — означава само, че през първата година той трябва да покрива личното си потребление от собствения джоб, а не от незаплатеното производство на своите работници. Той не авансира тези пари като капитал. Той ги изразходва, плаща ги като еквивалент на средствата за живот, които потребява. Тази стойност се изразходва от него във вид на пари, хвърля се в обръщението и се изтегля от него във вид на стокови стойности. Тези стокови стойности той е консумирал. Значи прекратило се е всякакво негово отношение към тяхната стойност. Парите, с които той е платил за тях, съществуват сега като елемент от намиращите се в обръщението пари. Но стойността на тези пари той е изтеглил от обръщението във вид на продукти, а заедно с продуктите, в които е съществувала стойността, е унищожена и тяхната стойност. Тя цялата е изчезнала. Но ето че в края на годината той хвърля в обръщението стокова стойност от 6000 ф. ст. и я продава. С това у него се връща: 1) авансираният от него паричен капитал от 5000 ф. ст.; 2) превърнатата в пари принадена стойност от 1000 ф. ст. Той е авансирал 5000 ф. ст. като капитал, хвърлил ги е в обръщението, а извлича от обръщението 6000 ф. ст.: 5000 ф. ст. за капитала и 1000 ф. ст. за принадената стойност. Последните 1000 ф. ст. са се превърнали в пари с помощта на парите, които самият той е хвърлил в обръщението не като капиталист, а като потребител, които той не е авансирал, а изразходвал. Сега те се връщат у него като парична форма на произведената от него принадена стойност. Оттам нататък тази операция се повтаря ежегодно. Но от втората година 1000 ф. ст., които той изразходва лично, вече винаги представляват превърнатата форма, паричната форма на произведената от него принадена стойност. Той ги изразходва ежегодно и те ежегодно се връщат обратно у него.
Ако неговият капитал би извършвал повече обороти в годината, работата не би се изменила ни най-малко, но, разбира се, би се изменила продължителността на времето, а поради това и величината на сумата, която капиталистът би трябвало да хвърля в обръщението за своето лично потребление свръх авансирания от него паричен капитал.
Тези пари се хвърлят от капиталиста в обръщението не като капитал. Но към качествата на капиталиста спада и това, да е в състояние до връщането на принадената стойност да живее със средствата, които притежава.
В този случай приемахме, че паричната сума, която капиталистът хвърля в обръщението за покриване на своето лично потребление до първото връщане на неговия капитал, е равна точно на произведената от него и поради това превръщана в пари принадена стойност. Очевидно е, че по отношение на отделния капиталист такава предпоставка е произволна. Но тя трябва до бъде правилна за цялата капиталистическа класа, щом като се вземе за предпоставка простото възпроизводство. То изразява само това, което вече се съдържа в тази предпоставка, именно, че цялата принадена стойност, но само принадената стойност, се потребява непроизводително, следователно не се потребява непроизводително ни най-малка част от първоначалния капитал.
По-горе приехме, че цялото производство на благородни метали (=500 ф. ст.) е достатъчно само за възстановяване на изхабяването на парите.
Капиталистите, които произвеждат злато, получават целия свой продукт в злато, както онези негови части, които възстановяват постоянния и променливия капитал, така и онази част, която се състои от принадена стойност. Следователно една част от обществената принадена стойност се състои от злато, а не от такъв продукт, който се превръща в злато едва в процеса на обръщението. Тя от самото начало се състои от злато и се хвърля в обръщението, за да изтегли от него продукти. Същото важи в дадения случай и за работната заплата, за променливия капитал, и за възстановяването на авансирания постоянен капитал. Следователно, ако една част от капиталистическата класа хвърля в обръщението стокова стойност, по-голяма (с величината на принадената стойност) от авансирания от тях паричен капитал, друга част от капиталистите хвърля в обръщението по-голяма парична стойност (по-голяма с принадената стойност) от стоковата стойност, която те постоянно изтеглят от обръщението за производство на злато. Ако една част от капиталистите постоянно изкарва от обръщението повече пари, отколкото тя внася в обръщението, частта на капиталистите, които произвеждат злато, постоянно вкарва в обръщението повече пари, отколкото извлича от него в средства за производство.
Макар част от този продукт от 500 ф. ст. злато да представлява принадена стойност на производителите на злато, цялата сума е предназначена само за възстановяване на парите, необходими за стоковото обръщение; при това е безразлично колко от тази сума отива за превръщане в пари на принадената стойност, включена в стоките, и колко за превръщане в пари на другите съставни части на стойността.
Нещата с нищо не се изменят, ако производството на злато се пренесе от дадената страна в други страни. Част от обществената работна сила и обществените средства за производство в страната А са превърнати в продукт, например в ленено платно на стойност 500 ф. ст., което се изнася в страната В, за да се купи там злато. Производителният капитал, приложен по такъв начин в страната А, точно така не хвърля на пазара на страната А стоки, противостоящи на пари, както ако той би бил приложен направо в производството на злато. Този продукт на А е представен в 500 ф. ст. злато и постъпва в обръщението на страната А само като пари. Частта от обществената принадена стойност, която се съдържа в този продукт, съществува непосредствено в пари и за страната А никога не съществува иначе освен във формата на пари. Макар за капиталистите, които произвеждат златото, само част от продукта да представлява принадена стойност, а другата да възстановява капитала, въпросът, какво количество от това злато, освен постоянния оборотен капитал, възстановява променливия капитал и какво количество представлява принадена стойност, се решава изключително от съотношението, в което се намират работната заплата и принадената стойност към стойността на извършващите обръщения стоки. Частта, която образува принадена стойност, се разпределя между различните членове на капиталистическата класа. Макар те постоянно да изразходват тази част на стойността за лично потребление и отново да я получават от продажбата на нов продукт — тъкмо тази покупка и продажба предизвиква изобщо обръщението между тях на парите, които са необходими за превръщането на принадената стойност в пари, — все пак известна част от обществената принадена стойност, макар и визменящи се количества, се намира във формата на пари в джоба на капиталистите точно както една част от работната заплата, поне няколко дни от седмицата, се задържа във формата на пари в джобовете на работниците. И тази част не се ограничава от частта на паричния продукт, която първоначално съставлява принадената стойност на капиталистите, произвеждащи златото, а, както казахме, тя се ограничава от пропорцията, в която горепосоченият продукт от 500 ф. ст. изобщо се разпределя между капиталистите и работниците и в която запасът от стоки, предназначени за обръщението, се състои от принадена стойност и от другите елементи на стойността.
Между това частта от принадената стойност, която съществува не във вид на други стоки, а във вид на пари наред с другите стоки, само дотолкова се състои от една част от ежегодно произвежданото злато, доколкото чрез обръщението на част от годишното производство на злато се реализира принадената стойност. Другата част от парите, която в изменящи се количества се намира постоянно в ръцете на капиталистическата класа като парична форма на тяхната принадена стойност, не е елемент от годишно произвежданото злато, а от паричната маса, натрупана по-рано в страната.
Както приехме, годишното производство на злато от 500 ф. ст. стига тъкмо за да възстановява годишното изхабяване на парите. Поради това, ако ние имаме предвид само тези 500 ф. ст. и се абстрахираме от онази част от годишно произвежданата стокова маса, за обръщението на която служат по-рано натрупани пари, то принадената стойност, произведена в стокова форма, намира в обръщението пари за своето превръщане в пари вече поради това, че на другата страна ежегодно се произвежда принадена стойност във формата на злато. Същото се отнася и до другите части на златния продукт от 500 ф. ст., които възстановяват авансирания паричен капитал.
Ние имаме да направим тук две бележки.
От гореизложеното следва, първо: принадената стойност, която капиталистите изразходват във вид на пари, тъй както и променливият и другият производителен капитал, който те авансират във вид на пари, в действителност е продукт на работниците, а именно на работниците, заети в производството на злато. Те произвеждат наново както онази част от златния продукт, която им е „авансирана“ като работна заплата, така и онази част от златния продукт, в която непосредствено е представена принадената стойност на капиталистическите производители на злато. Накрая, що се отнася до частта от златния продукт, която възстановява само постоянната капиталова стойност, авансирана за производството на злато, тя отново се появява в парична форма (изобщо в продукт) само вследствие на годишния труд на работниците. При започването на предприятието тя е била дадена от капиталиста във вид на пари, не новопроизведени, а съставляващи част от обществената парична маса, която се намира в обръщение. Напротив, доколкото тя се възстановява от нов продукт от добавъчно злато, тя е вече годишен продукт на работника. Авансирането от страна на капиталиста и тук е само форма, която възниква от това, че работникът не е притежател на средствата на собственото си производство и през време на производството не разполага със средствата за живот, произвеждани от другите работници.
А второ: що се отнася до паричната маса, която съществува независимо от това годишно възстановяване от 500 ф. ст. и се намира отчасти във формата на съкровище, отчасти във формата на пари в обръщение, работата с нея трябва да стои — т. е. първоначално би трябвало да стои — точно така, както стои ежегодно с тези 500 ф. ст. Към този пункт ще се върнем в края на този подотдел.*6; Преди това още няколко други бележки.
При изследването на оборота ние видяхме, че при равни други условия с изменение на величината на оборотните периоди се изменя и масата на паричния капитал, необходим, за да се води производството в същия мащаб. Следователно еластичността на паричното обръщение трябва да бъде достатъчно голяма, за да може то да се приспособява към това редуване на удължаване и скъсяване на оборотните периоди.
По-нататък, ако приемем, че при равни други условия, включително при неизменна големина, интензивност и продуктивност на работния ден, се изменя само разпределението на новопроизведената стойност между работната заплата и принадената стойност, така че или първата се повишава, а втората се намалява, или обратното, това няма да окаже никакво влияние върху масата на извършващите обръщение пари. Тази промяна може да стане без каквото и да било свиване или разширяване на паричната маса, която се намира в обръщение. Да разгледаме по-специално случая, когато става общо повишаване на работната заплата и поради това — при приетите по-горе условия — става общо намаление на нормата на принадената стойност, а освен това, също според приетото от нас, не става никакво изменение в стойността на извършващата обръщение стокова маса. При този случай расте, разбира се, паричният капитал, който трябва да се авансира като променлив капитал, следователно увеличава се и паричната маса, която служи за тази функция. Но с колкото нараства паричната маса, необходима за функцията на променливия капитал, с толкова именно се намалява принадената стойност, а следователно и паричната маса, необходима за нейното реализиране. Това не оказва никакво влияние както върху сумата на парите, необходими за реализацията на стоковата стойност, така и върху самата стокова стойност. Костуемата цена на стоката се увеличава за отделния капиталист, но обществената производствена цена на стоката остава неизменена. Това, което се изменя, е отношението, в което производствената цена на стоките се дели на работна заплата и печалба — като оставим настрана постоянната част на стойността.
Но, могат да кажат, по-големият разход на променлив паричен капитал (стойността на парите, разбира се, се приема за неизменна) означава по-голямо количество парични средства в ръцете на работниците. От това следва по-голямо търсене на стоки от страна на работниците. По-нататъшно следствие е повишаването на цените на стоките. — Или могат да кажат: ако се повишава работната заплата, капиталистите повишават цените на своите стоки. И в двата случая общото повишаване на работната заплата предизвиква повишаване на стоковите цени. Поради това за стоковото обръщение ще бъде нужна по-голяма маса пари, по какъвто и начин да се обяснява повишението на цените.
Отговор на първото съображение: вследствие на повишаването на работната заплата расте търсенето именно на необходими средства за живот от страна на работниците. В много по-малка степен ще се увеличи тяхното търсене на предмети за разкош или ще се появи търсене на такива изделия, които по-рано не са влизали в сферата на тяхното потребление. Внезапното и в по-голям мащаб повишаване на търсенето на средства за живот безусловно незабавно ще повиши тяхната цена. Последицата от това ще бъде: по-голяма част от обществения капитал ще се употребява за производството на необходими средства за живот, а по-малка част — за производството на предмети за разкош, тъй като цената на последните ще спадне вследствие на намаляването на принадената стойност и намаленото поради това тяхно търсене от страна на капиталистите. Доколкото, напротив, самите работници купуват предмети за разкош, повишаването на тяхната работна заплата — в тези размери — няма да повлияе върху повишаването на цените на необходимите средства за живот, а само ще измени състава на купувачите на предмети за разкош. Повече предмети за разкош, отколкото преди отиват сега за потребление от работниците и сравнително по-малко за потребление от капиталистите. Voilà tout.*7 След някои колебания в обръщение се оказва стокова маса на същата стойност както преди. — Що се отнася до кратковременните колебания, те ще имат само този резултат, че незаетият паричен капитал, който до този момент е търсил влагане в спекулативни борсови сделки или в чужбина, сега ще бъде хвърлен в обръщението вътре в страната.
Отговор на второто съображение: ако капиталистическите производители имаха възможността да повишават произволно цените на своите стоки, те биха могли да правят и биха правили това без повишаване на работната заплата. Работната заплата никога не би се повишавала при спадане на цените на стоките. Капиталистическата класа никога не би се противопоставяла на трейдюнионите, ако тя би могла постоянно и при всякакви условия да прави това, което действително прави сега като изключение при определели, особени, така да се каже, местни условия — именно да използва всяко повишение на работната заплата, за да повишава в много по-голяма степен цените на стоките, следователно да слага в джоба си по-голяма печалба.
Твърдението, че капиталистите могат да повишават цените на средствата за разкош, защото тяхното търсене намалява (вследствие на намаляването на търсенето от страна на капиталистите, чиито покупателни средства са намалели), би било съвсем оригинално прилагане на закона за търсенето и предлагането. Доколкото не настъпва само разместване на купувачите за тях, работници вместо капиталисти — и доколкото настъпва това разместване, то търсенето от страна на работниците не предизвиква повишаване на цените на необходимите средства за живот, защото работниците не могат да изразходват за необходими средства за живот онази част от добавъчно полученото като заплата, която са изразходвали за средства за разкош — дотолкова цените на средствата за разкош спадат вследствие на намаляването на търсенето. В резултат на това от производството на средства за разкош се изтегля капитал, докато тяхното предлагане се сведе до размер, който отговаря на тяхната изменила се роля в обществения производствен процес. С това намаление на производството техните цени, при неизменна стойност, отново се повишават до нормалното равнище. Докато става такова съкращаване или такъв процес на изравняване, производството на средства за живот, при повишаване на техните цени, също така постоянно ще привлича толкова добавъчни капитали, колкото ще бъдат изтеглени от другите отрасли на производството, докато търсенето бъде наситено. Тогава отново настъпва равновесие и краят на целия процес е такъв, че общественият капитал, а поради това и паричният капитал, се разпределя между производството на необходими средства за живот и производството на средства за разкош в изменена пропорция.
Цялото възражение представлява халосен гърмеж на капиталистите и техните сикофанти-икономисти.
За такъв халосен гърмеж дават предлог три вида факти:
1) Общ закон на паричното обръщение е, че ако се увеличава сумата на цените на намиращите се в обръщение стоки — независимо от това, дали такова увеличение на сумата на цените става за предишната или за нараснала стокова маса, — при равни други условия нараства масата на парите в обръщение. И ето че следствието се взема за причина. Работната заплата нараства (макар ирядко и само по изключение пропорционално) с покачването на цените на необходимите средства за живот. Нейното нарастване е следствие, а не причина на повишаването на цените на стоките.
2) При частично или местно повишаване на работната заплата — т. е. повишаване само в отделни производствени отрасли — може поради това да последва местно повишаване на цените на продуктите на тези отрасли. Но дори това зависи от много обстоятелства. Например от това, че работната заплата тук не е била извънредно понижена и поради това нормата на печалбата не е била извънредно висока, така че при повишаване на цените пазарът за тези стоки не се стеснява (следователно за повишаване на техните цени не е необходимо предварително намаляване на тяхното предлагане) и т. н.
3) При общо повишаване на работната заплата цената на произведените стоки се повишава в онези отрасли на промишлеността, в които преобладава променливият капитал, но затова пък спада в онези, в които преобладава постоянният или основният капитал.
***
При изследването на простото стоково обръщение („Капиталът“, книга I, гл. II, 2) се оказа, че макар в процеса на обръщението паричната форма на всяко определено количество стоки да е само мимолетна, при метаморфозата на стоката парите след кратко пребиваване в ръцете на едно лице необходимо преминават в ръцете на друго, следователно не само най-напред се разменят или се заместват една друга стоки във всички направления, но това заместване става посредством и се придружава от всестранно утаяване на пари. „Заместването на стока със стока оставя същевременно паричната стока в трети ръце. Обръщението постоянно отделя парична пот.“ („Капиталът“, книга I, стр. 92[67].)
Същият тъждествен факт се изразява на основата на капиталистическото стоково производство в това, че част от капитала постоянно съществува във формата на паричен капитал, а част от принадената стойност също така постоянно се намира в ръцете на нейните притежатели в парична форма.
Ако се абстрахираме от това, кръгооборотът на парите — т. е. възвръщането на парите към изходния им пункт — доколкото то съставлява момент в оборота на капитала — е явление съвсем различно, дори противоположно на обръщението на парите,33) което изразява постоянно тяхно отдалечаване от изходния пункт чрез редица преминавания от ръце в ръце. („Капиталът“, книга I, стр. 94[68]) обаче ускореният оборот ео ipso*8 включва ускорено обръщение.
Преди всичко, що се отнася до променливия капитал: Ако например паричен капитал от 500 ф. ст. извършва във формата на променлив капитал десет оборота в годината, ясно е, че тази част на намиращата се в обръщение парична маса привежда в обръщение десет пъти по-голяма стойностна сума = 5000 ф. ст. Тя извършва обръщение между капиталиста и работника десет пъти в годината. Работникът десет пъти в годината е заплащан и сам плаща с една и съща част на намиращата се в обръщение парична маса. Ако този променлив капитал при еднакъв мащаб на производството би правил само един оборот годишно, бихме имали само еднократно обръщение на 5000 ф. ст.
По-нататък : Нека постоянната част на оборотния капитал да е = 1000 ф. ст. Ако капиталът прави десет оборота, капиталистът продава своята стока, а следователно и постоянната оборотна част на нейната стойност десет пъти годишно. Една и съща част на намиращата се в обръщение парична маса (= 1000 ф. ст.) десет пъти в годината преминава от ръцете на своите притежатели в ръцете на капиталиста. Десет пъти става преместване на тези пари от едни ръце в други. Второ: капиталистът десет пъти в годината купува средства за производство; това са пак десет премествания на парите от едни ръце в други. С помощта на пари на сума 1000 ф. ст. промишленият капиталист продава стока за 10 000 ф. ст. и отново купува стока за 10 000 ф. ст. Чрез двадесетократно обръщение на 1000 ф. ст. извършва обръщение стоков запас от 20 000.
Най-после, при ускорен оборот извършва по-бързо обръщение и онази част от парите, която служи за реализиране на принадената стойност.
Но обратното: по-бързото парично обръщение още не включва необходимо по-бърз оборот на капитала и поради това и по-бърз оборот на парите, т. е. не включва непременно скъсяване и по-бързо възобновяване на процеса на възпроизводството.
Парите извършват по-бързо обръщение винаги, когато със същата парична маса се извършва по-голяма маса сделки. Това може да става и при еднакви периоди на възпроизводството на капитала вследствие на изменение на техниката на паричното обръщение. По-нататък: може да се увеличава масата на сделките, в които паричното обръщение не е израз на действителна обмяна на стоки (борсови сделки за разликата и т. н.). От друга страна, паричното обръщение може и съвсем да отпадне. Например там, където селският стопанин сам е собственик на земята, няма парично обръщение между арендатора и земевладелеца; където промишленият капиталист сам е собственик на капитала, там няма обръщение между него и кредитора.
***
Що се отнася до първоначалното образуване на парично съкровище в страната, както и до присвояването му от малцина, тук няма нужда да се спираме повече на това.
Капиталистическият начин на производство — чиято база е наемният труд, плащането на работника с пари и изобщо превръщането на натуралните плащания в парични — може да се развива в сравнително широк мащаб, да достигне по-дълбоко и по-пълно развитие само където в страната има парична маса, достатъчна за обръщението и за образуване на съкровище (резервен фонд и пр.), обуславяно от обръщението. Такава е историческата предпоставка, макар че нещата не трябва да се разбират така, като че отначало се образува достатъчна съкровищна маса и тогава започва капиталистическото производство. Напротив, то се развива едновременно с развитието на условията за него и едно от тези условия е достатъчното предлагане на благородни метали. Поради това увеличеното предлагане на благородни метали от XVI век нататък съставлява съществен момент в историята на развитието на капиталистическото производство. Но доколкото става дума за необходимото по-нататъшно предлагане на паричен материал при капиталистическия начин на производство, то на едната страна в обръщението се хвърля принадена стойност във вид на продукт, без парите, необходими за неговото превръщане в пари, а на другата страна в обръщението се хвърля принадена стойност във вид на злато, без предварително превръщане на продукта в пари.
Добавъчните стоки, които трябва да се превърнат в пари, намират необходимите парични суми, защото на другата страна не чрез размяната, а от самото производство се хвърля в обръщението добавъчно злато (и сребро), което трябва да се превърне в стоки.
II. НАТРУПВАНЕ И РАЗШИРЕНО ВЪЗПРОИЗВОДСТВО
Ясно е, че доколкото натрупването става във формата на възпроизводство в разширен мащаб, то не представлява по отношение на паричното обръщение никакъв нов проблем.
Преди всичко, що се отнася до добавъчния паричен капитал, който се изисква за функционирането на нарастващия производителен капитал, той се доставя от онази част на реализираната принадена стойност, която капиталистът хвърля в обръщението като паричен капитал, а не като парична форма на дохода. Парите вече се намират в ръцете на капиталистите. Само тяхното приложение е друго.
Но вследствие на добавъчния производителен капитал в обръщението се хвърля като продукт на този капитал добавъчна стокова маса. Заедно с тази добавъчна стокова маса в обръщението е била хвърлена и част от добавъчните пари, необходими за нейната реализация — именно доколкото стойността на тази стокова маса е равна на стойността на производителния капитал, потребен за нейното производство. Тази добавъчна парична маса е била авансирана направо като добавъчен паричен капитал и поради това тя се връща у капиталиста вследствие на оборота на неговия капитал. Тук изпъква същият въпрос, както и по-горе. Откъде се вземат добавъчните пари за реализирането на добавъчната принадена стойност, която сега се намира в стокова форма?
Общият отговор е пак същият. Сумата на цените на стоковата маса, която се намира в обръщение, се е увеличила не защото цената на дадена маса стоки се е покачила, а защото масата на намиращите се сега в обръщение стоки е по-голяма от масата на стоките, които са се намирали в обръщение по-рано, без тази разлика да е уравновесена от спадане на цените. Добавъчните пари, необходими за обръщението на тази по-голяма стокова маса с по-голяма стойност, трябва да бъдат набавени или чрез по-икономично използване на намиращата се в обръщение парична маса — било чрез взаимно погасяване на плащанията и т. н., било чрез средства, които ускоряват обръщението на едни и същи пари, — или чрез превръщане на пари от формата на съкровище във формата на намиращи се в обръщение пари. Последното включва не само това, че паричен капитал, който е лежал без употреба, започва да функционира като покупателно средство или платежно средство; не само това, че паричен капитал, който вече функционира като резервен фонд, изпълнявайки такава функция за своя притежател, за обществото се намира в активно обръщение (например при влогове в банките, от които постоянно се дава в заем), следователно изпълнява двойна функция — то включва в себе си и това, че се икономизират резервните фондове, застояващи се във вид на монети.
„За да могат парите да текат постоянно като монети, монетите трябва постоянно да кристализират в пари. Постоянното обръщение на монетите е обусловено от тяхното постоянно застояване в по-големи или по-малки количества във вид на монетни резервни фондове, които възникват всестранно вътре в процеса на обръщението и също тъй го обуславят — чието образуване, разпределение, разпадане и възобновяване се изменя непрекъснато, чиято наличност постоянно изчезва, чието изчезване е постоянно налице. Адам Смит е изразил това непреставащо превръщане на монетите в пари и на парите в монети така, че всеки стокопритежател покрай отделната стока, която продава, трябва да има винаги в запас известна сума от всеобщата стока, с която купува. Видяхме, че в обръщението С—П—С вторият член П—С постоянно се разпада на редица покупки, които не се извършват изведнъж, а последователно във времето, така че една част от П се намира в обръщение като монети, докато другата част лежи като пари. Парите тук са само суспендирани монети и отделните съставни части на намиращата се в обръщение монетна маса се явяват последователно ту в едната, ту в другата форма. Затова това първо превръщане на средството за обръщение в пари представлява само един технически момент от самото парично обръщение“. (Карл Маркс. „Към критиката на политическата икономия“. Берлин, 1859, стр. 105, 106[69]. Тук „монета“ се употребява в противоположност на пари, за означаване на парите, функциониращи като просто средство за обръщение, в противоположност на другите им функции).
Ако всички тези средства се окажат недостатъчни, трябва да бъде произведено добавъчно злато, или — което се свежда до същото — една част от добавъчния продукт пряко или косвено да бъде разменена срещу злато — продукта на страните, които произвеждат благородни метали.
Цялата сума на работната сила и на обществените средства за производство, изразходвани за ежегодното производство на злато и сребро като оръдия на обръщението, съставляват едно крупно перо от faux frais*9 на капиталистическия начин на производство и изобщо на всеки начин на производство, основан на стоково производство. Това отклонява от използване от страна на обществото съответна сума от възможни, добавъчни средства за производство и потребление т. е. от истинското богатство. Доколкото разходите за този скъп механизъм на обръщението намаляват при неизменен даден мащаб на производството или при дадена степен на неговото разширяване, дотолкова вследствие на това се повишава производителната сила на обществения труд. Следователно, доколкото спомагателните средства, развиващи се заедно със системата на кредита, оказват такова влияние, те пряко увеличават капиталистическото богатство било защото голяма част от процеса на общественото производство и процеса на обществения труд се извършват вследствие на това без каквато и да била намеса на действителни пари или защото се повишава способността за функциониране на паричната маса, която действително се намира в обръщение.
С това се разрешава и нелепият въпрос, дали би било възможно капиталистическото производство в сегашните му размери без кредитната система (разглеждана дори само от тази гледна точка), т. е. само при металическо обръщение. Очевидно не. Напротив, то би било ограничено от размерите на производството на благородни метали. От друга страна, не бива да се създават каквито и да било митични представи за производителната сила на кредита, доколкото той предоставя на разположение паричен капитал или го привежда в движение. Обаче не е тук мястото за по-нататъшното развиване на тази мисъл.
***
Сега трябва да разгледаме случая, когато не става истинско натрупване, т. е. непосредствено разширяване на размерите на производството, но когато част от реализираната принадена стойност по-дълго или по-късо време се натрупва като паричен резервен фонд, за да се превърне впоследствие в производителен капитал.
Доколкото така натрупваните пари представляват добавъчни пари, всичко е ясно от само себе си. Те могат да представляват само част от докарания от произвеждащите злато страни излишък от злато. При това трябва да се отбележи, че в страната вече не съществува националният продукт, срещу който е внесено златото. Той е изнесен в чужбина срещу злато.
Напротив, ако се приеме, че в страната остава предишното количество пари, натрупаните и натрупващите се пари изтичат от обръщението; изменя се само тяхната функция. От пари в обръщение, те се превръщат в постепенно образуващ се, скрит паричен капитал.
Парите, които тук се натрупват, са паричната форма на продадени стоки, при това на онази част от тяхната стойност, която представлява за техния притежател принадена стойност (тук се приема, че кредитната система не съществува). Капиталистът, който натрупва тези пари, pro tanto*10 продава, без да купува.
Ако си представим това явление като частен случай, то не изисква никакви обяснения. Част от капиталистите задържат част от парите, получени от продажбата на своя продукт без да купуват с тях продукт от пазара. Друга част от капиталистите, напротив, превръщат в продукт всичките си пари, с изключение на постоянно възвръщащия се паричен капитал, необходим за воденето на производството. Една част от продукта, който е носител на принадена стойност и се хвърля на пазара, се състои от средства за производство или от реалните елементи на променливия капитал, от необходими средства за живот. Следователно тя може веднага да служи за разширяване на производството. Защото ние съвсем не приемаме, че докато една част от капиталистите натрупва паричен капитал, другата част потребява цялата своя принадена стойност, а приемаме само, че едните натрупват в парична форма, образуват скрит паричен капитал, докато другите натрупват истински, т. е. разширяват размерите на производството, действително увеличават своя производителен капитал. Наличната парична маса остава достатъчна за потребностите на обръщението, дори ако редувайки се част от капиталистите натрупва пари, докато другата разширява мащаба на производството, и обратно. При това паричното натрупване на едната страна може да става без налични пари, само чрез натрупване на вземания.
Но затруднението идва тогава, когато приемем, че натрупването на паричен капитал е не частен случай, а общо явление за капиталистическата класа. Според нашата предпоставка — при всеобщо и изключително господство на капиталистическото производство — с изключение на тази класа изобщо няма никакви други класи освен работническата класа. Всичко, което работническата класа купува, е равно на сумата на нейната работна заплата, равно е на сумата на променливия капитал, авансиран от цялата капиталистическа класа. Тези пари се връщат у капиталистите чрез продажбата на техния продукт на работническата класа. Вследствие на това техният променлив капитал отново придобива парична форма. Да приемем, че сумата на променливия капитал, т. е. не на авансирания, а на действително приложения в течение на годината, е равна на Х х 100 ф. ст.; за разглеждания тук въпрос няма никакво значение много или малко пари са нужни в зависимост от бързината на оборота, за да се авансира в течение на годината променлив капитал на такава стойност. С тези Х х 100 ф. ст. капитал капиталистическата класа купува известно количество работна сила, или плаща работна заплата на известен брой работници — първа сделка. Работниците за същата сума купуват от капиталистите известно количество стоки и сумата от X х 100 ф. ст. се връща в ръцете на капиталистите — втора сделка. И това се повтаря постоянно. Следователно сумата от Х х 100 ф. ст. никога не дава възможност на работническата класа да купи частта от продукта, която представлява постоянният капитал, да не говорим за частта, която представлява принадената стойност на капиталистическата класа. Работниците с Х х 100 ф. ст. винаги могат да купят само онази част от стойността на обществения продукт, която е равна на стойностната част, представляваща стойността на авансирания променлив капитал.
Да оставим настрана случая, когато това повсеместно натрупване на пари не изразява нищо друго освен разпределение в каквато и да било пропорция на добавъчно внесен благороден метал между различните отделни капиталисти. Тогава как може да натрупва пари цялата капиталистическа класа?
Всички те трябва да продават част от своя продукт, без да купуват нищо в замяна на това. Разбира се, няма нищо тайнствено в това, че те притежават определен паричен фонд, който хвърлят в обръщението, разходвайки го като средство за обръщение за нуждите на своето потребление, и че всеки от тях отново получава обратно от обръщението известна част от този фонд. Но в такъв случай този паричен фонд съществува именно като фонд на обръщението, образувал се чрез превръщането на принадената стойност в пари, но съвсем не като скрит паричен капитал.
Ако разглеждаме нещата, както те действително стават, то скритият паричен капитал, натрупан за по-късно употребление, се състои:
1) От влогове в банки; това е една сравнително незначителна сума от парите, с които действително разполагат банките. Тук се натрупва паричен капитал само номинално. Това, което действително се натрупва тук, е парични вземания, които могат да се превръщат в пари (доколкото те изобщо се превръщат някога в пари) само защото се установява равновесие между теглените обратно и влаганите в банката пари. Във вид на пари в банката се намира само относително малка сума.
2) От държавни облигации. Последните изобщо не са капитал, а само вземания върху годишния продукт на нацията.
3) От акции. Доколкото не е налице спекулация, акциите представляват титул за собственост върху принадлежащия на дружеството действителен капитал и документ за получаване на принадената стойност, която този капитал годишно носи.
Във всички тези случаи не става натрупване на пари; това, което на едната страна изглежда като натрупване на паричен капитал, на другата страна се оказва постоянно, действително изразходване на пари. Нищо не се изменя от това, дали парите се изразходват от лицето, на което те принадлежат, или от друго лице, негов длъжник.
На основата на капиталистическото производство образуването на съкровища никога не е цел само по себе си, а резултат или на задръжка в обръщението — при която по-голяма от обикновено парична маса приема формата на съкровище, — или е резултат на натрупвания, обусловени от оборота, или най-после: съкровището представлява само образуване на паричен капитал, засега в скрита форма, предназначен да функционира като производителен капитал.
Поради това, ако на едната страна част от реализираната в пари принадена стойност се изтегля от обръщението и се натрупва като съкровище, едновременно с това друга част от принадената стойност постоянно се превръща в производителен капитал. С изключение на случая, когато между капиталистическата класа се разпределя добавъчен благороден метал, натрупването в парична форма никога не става едновременно във всички пунктове.
За частта от годишния продукт, която представлява принадена стойност в стокова форма, важи съвсем същото, което важи за другата част на годишния продукт. За нейното обръщение е нужна известна парична сума. Тази парична сума принадлежи на капиталистическата класа също както и ежегодно произвежданата стокова маса, представляваща принадена стойност. Тя първоначално се пуска в обръщението от самата капиталистическа класа. Тя постоянно се разпределя отново между капиталистите от самия процес на обръщението. Както изобщо при обръщението на монетите, една част от тази сума постоянно се застоява ту в един, ту в друг пункт, докато друга част постоянно се намира в обръщение. Нищо не се изменя от това, ако такова застояване става отчасти преднамерено, с цел да се образува паричен капитал.
Тук оставяме настрана авантюрите на обръщението, чрез които един капиталист заграбва дял от принадената стойност и дори от капитала на друг капиталист и поради това става едностранно натрупване и централизация както на паричен, така и на производителен капитал. Така например част от добитата принадена стойност, натрупвана като паричен капитал от капиталиста А, може да представлява дял от принадената стойност на капиталиста В, който не се връща при него.
БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ
*1 - се използва предварително. Бълг. ред.
*2 - в перспектива. Ред.
*3 - това е факт. Ред.
*4 - в готовност. Ред.
*5 - запомни добре. Ред.
*6 Виж настоящия том, стр. 351. Ред.
*7 Това е всичко. Ред.
*8 - със самото това. Ред.
*9 - непроизводителни разходи. Ред.
*10 - съответно. Ред.
33) Макар че физиократите още смесват двете тези явления, все пак те първи изтъкват възвръщането на парите към своя изходен пункт като съществена форма на обръщението на капитала, като форма на обръщението, която опосредства възпроизводството. „Хвърлете поглед на „Tableau économique“ и ще видите, че производителната класа доставя парите, с които другите класи купуват нейните произведения, и че те ѝ връщат тези пари, явявайки се следващата година да правят от нея същите покупки... Вие не ще видите тук следователно друг кръгооборот, освен онзи, който се създава от разходите, предизвикващи възпроизводството, и от възпроизводството, предизвикващо разходите; това е кръгооборот, който преминава през обръщението на парите, които служат за мерило на разходите и възпроизводството“ (Quesnay, „Dialogues sur le Commerce et sur les Traveaux des Artisans“, и издание на Daire, „Physiocr.“, I, p. 208, 209). „Тези постоянни аванси и постоянното възвръщане на капиталите съставлява именно това, което трябва да се нарече парично обръщение, това полезно и плодотворно обръщение, което дава живот на всички видове труд в обществото, поддържа движението и живота в държавното тяло и което с пълно основание се сравнява с кръвообръщението в животинския организъм“ (Turçot, „Rélexions etc.“, Oeuvres, изд. Daire, I, p. 15).
БЕЛЕЖКИ
[67] Виж настоящото издание, том 23, стр. 124.
[68] Виж настоящото издание, том 23, стр. 126-128.
[69] Виж настоящото издание, том 13, стр. 111.