Съдържание на „Капиталът. Втори том.“
КАРЛ МАРКС
Капиталът. Книга II.
Процесът на обръщението на капитала
1885
Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс
ОТДЕЛ ТРЕТИ
Възпроизводство и обръщение
на целия обществен капиталГлава осемнадесета34)
УводI. ПРЕДМЕТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
Непосредственият производствен процес на капитала представлява трудов процес и процес на нарастване на стойността, т. е. процес, резултат на който е стоковият продукт, а определящ мотив — производството на принадена стойност.
Процесът на възпроизводството на капитала обхваща както този непосредствен производствен процес, така и двете фази на процеса на обръщението в тесен смисъл, т. е. цялостния кръгооборот, който като периодичен процес — процес, повтарящ се отново и отново в определени периоди — образува оборота на капитала.
Независимо от това, дали разглеждаме кръгооборота във формата П...П' или във формата Пр...Пр, непосредственият производствен процес Пр винаги съставлява само едно звено на този кръгооборот. В едната форма той се явява като посредстващо звено за процеса на обръщението, в другата форма процесът на обръщението се явява посредстващо звено за производствения процес. Постоянното възобновяване на този процес, постоянно повтарящото се появяване на капитала във формата на производителен капитал и в двата случая се обуславя от неговите превръщания в процеса на обръщението. От друга страна, постоянно възобновяващият се производствен процес е условието за превръщанията, които капиталът отново и отново извършва в сферата на обръщението, условието за неговото последователно явяване ту във формата на паричен капитал, ту във формата на стоков капитал.
Обаче всеки отделен капитал съставлява само обособила се, надарена, така да се каже, с индивидуален живот дробна част на целия обществен капитал, тъй както всеки отделен капиталист представлява само индивидуален елемент на капиталистическата класа. Движението на обществения капитал се състои от съвкупността на движенията на неговите обособили се дробни части, от съвкупността на оборотите на индивидуалните капитали. Както метаморфозата на отделната стока е звено от веригата метаморфози на стоковия свят — стоковото обръщение, — така метаморфозата на индивидуалния капитал, неговият оборот, е звено в кръгооборота на обществения капитал.
Този цялостен процес обхваща както производителното потребление (непосредствения производствен процес) заедно с превръщанията на формата (размени, погледнато от веществена страна), които служат като посредстващо звено по отношение на него, така и индивидуалното потребление с превръщанията на формата или размените, които са за него посредстващо звено. Той обхваща, от една страна, превръщането на променливия капитал в работна сила, а следователно и включването на работната сила в капиталистическия производствен процес. Тук работникът се явява като продавач на своята стока — работната сила, а капиталистът — като неин купувач. Но, от друга страна, продажбата на стоките предполага и купуването на последните от страна на работническата класа, следователно тяхното индивидуално потребление. Тук работническата класа се явява като купувач, а капиталистите — като продавачи на стоки на работниците.
Обръщението на стоковия капитал включва обръщението и на принадената стойност, а следователно и покупките и продажбите, чрез които се осъществява индивидуалното потребление на капиталистите, потреблението на принадената стойност.
Кръгооборотът на индивидуалните капитали, взети като обществен капитал, т. е. кръгооборотът, разглеждан в неговата съвкупност, обхваща не само обръщението на капитала, но и общото стоково обръщение. Последното може първоначално да се състои само от две съставни части: 1) кръгооборота на капитала в същински смисъл и 2) кръгооборота на стоките, които влизат в индивидуалното потребление, т. е. стоките, за които работникът изразходва своята работна заплата, а капиталистът — своята принадена стойност (или част от своята принадена стойност). Във всеки случай кръгооборотът на капитала обхваща и обръщението на принадената стойност, доколкото тя съставлява част от стоковия капитал, както и превръщането на променливия капитал в работна сила, плащането на работната заплата. Но изразходването на тази принадена стойност и работна заплата за купуване на стоки не съставлява звено от обръщението на капитала, въпреки че поне изразходването на работната заплата обуславя това обръщение.
В книга I капиталистическият производствен процес бе анализиран и като отделен акт, и като процес на възпроизводство: производството на принадената стойност и производството на самия капитал. Изменението на формата и на веществото, което капиталът претърпява в сферата на обръщението, ние приехме като предпоставка, без да се спираме повече на нея. Следователно ние приемахме, че, от една страна, капиталистът продава продукта по неговата стойност и че, от друга страна, той намира в сферата на обръщението материалните средства за производство, необходими, за да се възобнови процесът или за да се продължава той непрекъснато. Единственият акт в сферата на обръщението, на който ние трябваше там да се спрем, беше актът на покупката и продажбата на работната сила, който представлява основно условие за капиталистическото производство.
В първи отдел на тази II книга ние разгледахме различните форми, които капиталът приема в своя кръгооборот, и различните форми на самия този кръгооборот. Към работното време, разгледано в книга I, сега се прибавя времето на обръщението.
Във втория отдел разглеждахме кръгооборота на капитала като периодичен кръгооборот, т. е. като оборот на капитала. Ние показахме, от една страна, как различните съставни части на капитала (основен и оборотен) преминават кръгооборота на формите в различни периоди от време и по различен начин; от друга страна, ние изследвахме обстоятелствата, които обуславят различната продължителност на работния период и на периода на обръщението. Ние показахме какво влияние оказва периодът на кръгооборота и различното съотношение на неговите съставни части както върху размера на самия производствен процес, така и върху годишната норма на принадената стойност. Действително, ако в първия отдел се разглеждаха главно последователните форми, които капиталът в своя кръгооборот постоянно приема и напуска, във втория отдел разгледахме по какъв начин в това движение и последователна смяна на форми капитал с дадена величина едновременно, макар и в изменящо се отношение, се разделя на различни форми: на производителен капитал, паричен капитал и стоков капитал, при което тези форми не само се редуват една с друга, но различни части на цялата капиталова стойност постоянно се намират и функционират една до друга в тези различни състояния. По-специално паричният капитал прояви при това особеност, която не се проявяваше в I книга. Ние открихме определени закони, според които различни по големина съставни части на даден капитал — в зависимост от условията на оборота — постоянно трябва да се авансират и възобновяват във формата на паричен капитал, за да може производителен капитал с даден размер да функционира непрекъснато.
Но както в първия, така и във втория отдел винаги ставаше дума за индивидуален капитал, за движението на една обособила се част от обществения капитал.
Обаче кръгооборотите на индивидуалните капитали се преплитат помежду си, взаимно се предпоставят и обуславят, и тъкмо в това преплитане образуват движението на целия обществен капитал. Както при простото стоково обръщение цялата метаморфоза на една стока се представяше като звено от веригата метаморфози на стоковия свят, така сега метаморфозата на индивидуалния капитал е звено от веригата метаморфози на обществения капитал. Но ако простото стоково обръщение не включваше в себе си необходимо обръщението на капитала — тъй като то може да се извършва на основата на некапиталистическо производство, — то кръгооборотът на целия обществен капитал, както вече отбелязахме, включва в себе си и стоковото обръщение, което лежи извън сферата на кръгооборота на отделния капитал, т. е. включва и обръщението на стоки, които не съставляват капитал.
Сега трябва да разглеждаме процеса на обръщението (който в своята съвкупност е форма на процеса на възпроизводството) на индивидуалните капитали като съставни части на целия обществен капитал, т. е. да разглеждаме процеса на обръщението на целия обществен капитал.
II. РОЛЯТА НА ПАРИЧНИЯ КАПИТАЛ
{Макар следващото да се отнася едва към по-нататъшната част на този отдел, все пак нека пристъпим непосредствено към изследването на паричния капитал като съставна част на целия обществен капитал}.
При разглеждането на оборота на индивидуалния капитал бяха разкрити две страни на паричния капитал.
Първо: Той образува формата, в която всеки индивидуален капитал излиза на сцената, започва своя процес като капитал. Поради това той се явява като primus motor*1, който дава тласък на целия процес.
Второ: В зависимост от различната продължителност на оборотния период и от различното отношение между двете съставни части на последния — работния период и периода на обръщението — изменя се и величината на съставната част на авансираната капиталова стойност, която трябва постоянно да се авансира и възобновява в парична форма, по отношение на производителния капитал, привеждан в движение от нея, т. е. по отношение на неизменния мащаб на производството. Но каквото и да е това отношение, при всички условия частта на намиращата се в движение капиталова стойност, която може постоянно да функционира като производителен капитал, е ограничена от онази част от авансираната капиталова стойност, която трябва постоянно да съществува в парична форма наред с производителния капитал. Тук става дума само за нормален оборот, за абстрактна средна величина. Абстрахираме се от добавъчния паричен капитал, необходим за изглаждане на нарушенията в обръщението.
Към първия пункт. Стоковото производство предполага стоково обръщение, а стоковото обръщение предполага, че стоката намира израз в пари, предполага паричното обръщение; раздвояването на стоката на стока и пари е закон на изразяването на продукта като стока. Също така капиталистическото стоково производство — разглеждано както от обществена, така и от индивидуална гледна точка — предполага съществуването на капитала в парична форма, или съществуването на паричния капитал и като primus motor за всяко новозапочвано предприятие, и като постоянен двигател. По-специално оборотният капитал предполага, че през кратки периоди от време паричният капитал отново се появява като двигател. Цялата авансирана капиталова стойност, т. е. всички съставни части на капитала, които се състоят от стоки: работна сила, средства на труда и производствени материали, постоянно трябва отново и отново да се купуват с пари. Казаното тук за индивидуалния капитал важи и за обществения капитал, който функционира само във формата на много индивидуални капитали. Но както бе вече показано в I книга, от това никак не следва, че полето на функционирането на капитала, мащабът на производството, дори на капиталистическа основа в своите абсолютни граници зависи от размера на функциониращия паричен капитал.
В производителния капитал влизат производствени елементи, чиято еластичност в известни граници не зависи от величината на авансирания паричен капитал. При еднакво заплащане на работната сила тя може да бъде подлагана екстензивно или интензивно на по-силна експлоатация. Ако при такава по-силна експлоатация се увеличава и паричният капитал (т. е. повишава се работната заплата), това става не пропорционално на засилването на експлоатацията, следователно той се увеличава не pro tanto*2.
Производително експлоатираният природен материал — който не съставлява стойностен елемент на капитала, — земя, море, руди, гори и т. н., при по-голямо напрежение на един и същ брой работни сили може интензивно или екстензивно да се експлоатира по-силно без увеличаване на авансирания паричен капитал. По този начин реалните елементи на производителния капитал се увеличават, без да изискват допълнителен паричен капитал. А доколкото последният бъде нужен за допълнителни спомагателни материали, паричният капитал, в който се авансира капиталовата стойност, се увеличава не пропорционално на разширяването на дейността на производителния капитал, следователно увеличава се съвсем не pro tanto.
Едни и същи средства на труда, следователно един и същ основен капитал може да се използва по-резултатно както чрез удължаване на времето на неговото ежедневно употребление, така и чрез увеличаване на интензивността на неговото приложение, без да е нужен допълнителен паричен разход за основен капитал. В такъв случай имаме само по-бърз оборот на основния капитал, но за това и елементите на неговото възпроизводство ще се доставят по-бързо.
Ако оставим настрана природния материал, в производствения процес могат да бъдат включени природни сили, които не костуват нищо, като агенти с по-силна или по-слаба резултатност. Степента на тяхната резултатност зависи от методите на тяхното прилагане и от прогреса на науката, които нищо не костуват на капиталиста.
Същото важи за общественото комбиниране на работната сила в производствения процес и за сръчността, натрупана от отделните работници. Кери изчислява, че собственикът на земя никога не получава достатъчно, защото му плащат не целия капитал, съответно не целия труд, който от незапомнени времена е влаган в почвата, за да ѝ придаде сегашната плодородност. (Естествено за плодородността, която ѝ се отнема, не става и дума.) В съответствие с това на всеки отделен работник би трябвало да се плаща съобразно с труда, който е бил изразходван от целия човешки род, за да се превърне дивакът в съвременен механик. Би трябвало да се разсъждава по обратен начин: ако се пресметне целият вложен в земята незаплатен труд, който обаче собственикът на земята и капиталистът превръщат в пари, то целият вложен в земята капитал е възвърнат много и много пъти с прекомерни лихви, така че собствеността върху земята отдавна многократно е изкупена от обществото.
Повишаването на производителната сила на труда, доколкото то не изисква допълнително изразходване на капиталови стойности, повишава наистина преди всичко само масата на продукта, а не неговата стойност; изключение представлява случаят, когато то позволява чрез същото количество труд да се възпроизвежда повече постоянен капитал, следователно да се запазва стойността на повече капитал. Но в същото време повишаването на производителността на труда създава нов материал за капитала, следователно база за увеличено натрупване на капитала.
Доколкото самата организация на обществения труд, а оттук и повишаването на обществената производителна сила на труда, изисква производството да се води в голям мащаб и отделните капиталисти да авансират големи маси паричен капитал, това отчасти се постига, както бе вече показано[70] в I книга, чрез централизация на капиталите в малко ръце, без при това да е нужно да се увеличава абсолютно размерът на функциониращите капиталови стойности, следователно и размерът на паричния капитал, във вид на който те се авансират. Величината на отделните капитали може да нараства вследствие на централизация в малко ръце, без да нараства обществената сума на тези капитали. Това е само изменение на разпределението на отделните капитали.
Най-после в предидущия отдел беше показано, че скъсяването на периода на оборота позволява с по-малък паричен капитал да се привежда в движение същият производителен капитал или със същия паричен капитал — по-голям производителен капитал.
Но всичко това очевидно няма никакво отношение към същинския въпрос за паричния капитал. Това показва само, че авансираният капитал — дадена стойностна сума, която в своята свободна форма, в своята стойностна форма, се състои от известна парична сума — след превръщането си в производителен капитал съдържа производителни възможности, чиито граници не се определят от величината на стойността и които в известни граници могат да действат, напротив, с различна степен на екстензивност или интензивност. Ако цените на елементите на производството — на средствата за производство и на работната сила — са дадени, с това е определена величината на паричния капитал, който е нужен за купуване на определено количество от тези съществуващи като стоки елементи на производството. С други думи, определена е величината на стойността на капитала, който трябва да се авансира. Но размерите, в които този капитал действува като фактор за създаване на стойност и продукт, са еластични и променливи.
Към втория пункт. От само себе си се разбира, че онази част от обществения труд и средства за производство, която годишно се изразходва за производство или покупка на злато, за възстановяване на изхабените монети е pro tanto намаляване обема на общественото производство. Но що се отнася до паричната стойност, която функционира отчасти като средство за обръщение, отчасти като съкровище, щом тя е веднъж налице, добита, тя заема място наред с работната сила, с произведените средства за производство и с природните източници на богатството. Тя не трябва да се разглежда като нещо, ограничаващо тези последните. Чрез превръщането ѝ в елементи на производството, чрез размяната ѝ с други народи биха могли да бъдат разширени размерите на производството. Това предполага обаче, че в дадения случай парите както преди играят ролята си на световни пари.
В зависимост от продължителността на периода на оборота необходима е по-голяма или по-малка маса паричен капитал, за да се постави в движение производителният капитал. Също така ние видяхме, че деленето на периода на оборота на работно време и време на обръщението обуславя увеличение на намиращия се в парична форма скрит капитал, или на капитала, чието приложение е отсрочено.
Доколкото периодът на оборота се определя от продължителността на работния период, той се определя, при равни други условия, от материалната природа на производствения процес, следователно не от специфично обществения характер на този производствен процес. Обаче на основата на капиталистическото производство по-широки и по-дълговременни операции обуславят авансиране на по-голям паричен капитал за по-продължително време. Следователно производството в такива сфери се намира в зависимост от това, в какви граници отделният капиталист разполага с паричен капитал. Тези граници се разкъсват от кредитната система и от свързаното с нея асоцииране, например акционерните дружества. Поради това нарушенията, които стават на паричния пазар, спират такива предприятия, и обратното: тези последните на свой ред предизвикват смущения на паричния пазар.
На основата на общественото производство трябва да се определя мащабът, в който могат да се извършват тези операции, които за дълго време изтеглят работна сила и средства за производство, без да доставят през всичкото това време никакъв продукт като полезен ефект; без да се причинява вреда на такива производствени отрасли, които постоянно или няколко пъти в годината не само изтеглят работна сила и средства за производство, но и доставят средства за живот и средства за производство. При обществено производство, също както при капиталистическото, работниците, заети в производствени отрасли с относително кратки работни периоди, както преди ще изтеглят само за кратко време продукти, без да дават в замяна нов продукт; докато производствените отрасли с дълги работни периоди непрекъснато изтеглят продукти за по-дълго време, преди да започнат сами да дават такива. Следователно това обстоятелство произтича от вещните условия на съответния трудов процес, а не от неговата обществена форма. При обществено производство паричният капитал отпада. Обществото разпределя работна сила и средства за производство между различните производствени отрасли. Производителите могат да получават, да речем, книжни бележки, срещу които те изтеглят от обществените потребителни запаси такова количество продукти, което отговаря на тяхното работно време. Тези разписки не са пари. Те не извършват обръщение.
И така, доколкото потребността от паричен капитал произтича от продължителността на работния период, тя се обуславя от две обстоятелства: Първо, парите изобщо са формата, в която трябва да се яви всеки индивидуален капитал (кредита оставяме настрана), за да се превърне в производителен капитал. Това произтича от същността на капиталистическото производство, изобщо на стоковото производство. — Второ, величината на необходимия паричен аванс произтича от обстоятелството, че за по-дълго или по-кратко време от обществото постоянно се отнемат работна сила и средства за производство, без да му се връща през това време някакъв продукт, който може да бъде превърнат в пари. Първото обстоятелство, че подлежащият на авансиране капитал трябва да се авансира в парична форма, не се отстранява от самата форма на тези пари, били те метални пари, кредитни пари, стойностни знаци и т. н. Върху второто обстоятелство не оказва никакво влияние чрез какви парични средства или при каква форма на производството се изтеглят трудът, средствата за живот и средствата за производство, без да се връща обратно в обръщението някакъв еквивалент.
БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ
*1 - първичен мотор. Ред.
*2 - пропорционално. Ред.
34) От ръкопис II.
БЕЛЕЖКИ
[70] Виж настоящото издание, том 23, стр. 634-637, 764-765.