Съдържание на „Капиталът. Трети том.“

КАРЛ МАРКС

Капиталът. Книга III.

Цялостният процес на капиталистическото производство

1894

Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс

ОТДЕЛ ЧЕТВЪРТИ
Превръщане на стоковия капитал
и паричния капитал
в стоково-търговски капитал
и парично-търговски капитал

Глава осемнадесета
Оборотът на търговския капитал. Цените

Оборотът на промишления капитал е единството на времето на неговото производство и времето на неговото обръщение; затова той обхваща целия производствен процес. Напротив, оборотът на търговския капитал, тъй като той е фактически само обособилото се движение на стоковия капитал, представлява само първата фаза от метаморфозата на стоката, С—П, като движение на специален капитал, което се връща към своя изходен пункт; П—С, С—П в търговски смисъл, като оборот на търговския капитал. Търговецът купува, превръща своите пари в стока, след това продава, отново превръща същата стока в пари; и така това се повтаря постоянно. В рамките на обръщението метаморфозата на промишления капитал всякога се представя като С1—П—С2; парите, добити от продажбата на С1( на произведената стока, се употребяват за покупка на С2, нови средства за производство; това е действителната размяна на С1 и С2 и по такъв начин едни и същи пари два пъти преминават от ръце в ръце. От тяхното движение се опосредства размяната на две разнородни стоки, С1 и С2. Но при търговеца в П—С—П', напротив, една и съща стока два пъти преминава от ръце в ръце; стоката само опосредства връщането на парите при търговеца.

Ако напр. търговският капитал е 100 ф. ст. и търговецът купи стока за тези 100 ф. ст., след това продаде тази стока за 110 ф. ст., то този капитал от 100 е извършил един оборот, а броят на оборотите в течение на годината зависи от това, колко често в продължение на годината се повтаря това движение П—С—П'.

При това ние съвсем оставяме настрана разноските, които могат да се съдържат в разликата между покупната и продажната цена, тъй като тези разноски съвсем нищо не изменят във формата, която най-напред предстои да разгледаме тук.

Следователно тук броят на оборотите на даден търговски капитал представлява пълна аналогия с повторението на оборотите на парите като просто средство за обръщение. Както един и същ талер, като извършва десет оборота, десет пъти купува своята стойност във вид на стоки, също така един и същ паричен капитал на търговеца, напр. 100, като се обръща десет пъти, десет пъти купува своята стойност във вид на стоки, или реализира един общ стоков капитал от десетократна стойност = 1000. Но има и разлика: При обръщането на парите като средство за обръщение едни и и същи пари преминават през различни ръце, следователно няколко пъти извършват една и съща функция и затова с бързината на обръщението заместват масата на обръщащите се пари. Но при търговеца един и същ паричен капитал — безразлично от какви единици пари той се състои, — една и съща парична стойност, няколко пъти купува и продава стоков капитал в размера на своята стойност и затова няколко пъти се връща в предишните ръце, към своя изходен пункт, като П+ΔП, като стойност плюс принадена стойност. Това характеризира неговия оборот като оборот на капитал. Той постоянно извлича от обръщението повече пари, отколкото внася в него. Впрочем от само себе си се разбира, че с ускоряването на оборота на търговския капитал (при което при развит кредит преобладаваща функция на парите е тяхната функция като платежно средство) една и съща маса пари се обръща по-бързо.

Но повторението на оборота на стоково-търговския капитал никога не изразява нещо друго освен повторение на купуването и продаването, докато повторението на оборота на промишления капитал изразява периодичността и възобновяването на целия възпроизводствен процес (в който е включен и процесът на потреблението). Напротив, за търговския капитал това се явява само като външно условие. Промишленият капитал трябва постоянно да хвърля стоки на пазара и отново да ги извлича оттам, за да се запази за търговския капитал възможността за бърз оборот. Ако процесът на възпроизводството е изобщо бавен, бавен е и оборотът на търговския капитал. Търговският капитал наистина опосредства оборота на производителния капитал, но само доколкото съкращава времето на неговото обръщение. Той няма пряко влияние върху времето на производството, което също е граница за времето на оборота на промишления капитал. Това е първата граница за оборота на търговския капитал. Но, второ — ако оставим настрана границата, която му поставя потреблението, пораждано от възпроизводството, — този оборот в края на краищата е ограничен от бързината и размерите на цялото лично потребление, тъй като от това зависи цялата част на стоковия капитал, която влиза във фонда на потреблението.

Но (ако съвсем оставим настрана оборотите вътре в търговския свят, където един търговец препродава една и съща стока винаги на друг, при което в период на спекулация такова обръщение може да изглежда твърде цветущо) търговският капитал, първо, съкращава фазата С—П за производителния капитал. Второ, при съвременната кредитна система той разполага с голяма част от целия паричен капитал на обществото, така че може да повтаря своите покупки, преди окончателно да е продадено купеното по-рано; при това е безразлично дали нашият търговец продава направо на окончателния потребител или между тези двамата стоят 12 други търговци. При огромната еластичност на процеса на възпроизводството, който постоянно може да бъде изведен извън всяка дадена граница, той не намира граница или само твърде еластична граница в самото производство. Следователно освен разделянето на С—П и П—С, което произтича от самата природа на стоката, тук се създава фиктивно търсене. Движението на търговския капитал, въпреки обособяването му, всякога не е нищо друго освен движение на промишления капитал в сферата на обръщението. Но по силата на своето обособяване той се движи в известни граници независимо от границите на процеса на възпроизводството, и затова заставя дори процеса на възпроизводството да излиза от своите граници. Вътрешната зависимост, външната самостоятелност го довеждат до една точка, където вътрешната връзка отново се възстановява насилствено, чрез криза.

Оттук явлението при кризите, че те най-напред се проявяват и разразяват не в търговията на дребно, която има работа с непосредственото потребление, а в сферата на търговията на едро и на банките, които предоставят в нейно разпореждане паричния капитал на обществото.

Действително фабрикантът може да продава на експортьора, а последният на свой ред на своя задграничен клиент, импортьорът може да продава своите суровини на фабриканта, последният — своите продукти на търговеца на едро и т.н. Обаче в някой отделен незабележим пункт стоката лежи непродадена; или пък друг път запасите на всички производители и междинни търговци малко по малко се препълват. Тъкмо в това време потреблението обикновено се намира в състояние на най-висок разцвет отчасти защото един промишлен капиталист привежда в движение редица други, отчасти защото наетите от него работници, заети напълно, могат да разходват повече от обикновено. С растежа на дохода на капиталистите се увеличават и техните разходи. Освен това (дори ако оставим настрана ускорението на натрупването) става, както видяхме („Капиталът“, кн. II, отд. III), постоянно обръщение между постоянен капитал и постоянен капитал, което, от една страна, независимо от личното потребление в тоя смисъл, че то никога не влиза в това последното, но което при все това е ограничено в последна сметка от личното потребление, защото производството на постоянен капитал никога не става заради самия него, а става само защото този постоянен капитал повече се потребява в клоновете на производството, чиито продукти влизат в личното потребление. Обаче това производство може известно време спокойно да следва своя път, възбуждано от очакването на търсене, и затова в тези клонове работите на търговците и промишлениците вървят твърде оживено. Кризата настъпва, когато търговците, които продават на далечни пазари (или такива, у които са се натрупали запаси и вътре в страната), започват да получават обратните постъпления така бавно и в такива малки количества, че банките настоятелно искат платежите, или падежите на полиците срещу закупени стоки настъпват, преди да се е извършила препродажбата. Тогава започват принудителни продажби, продажби с цел за разплащане. И с това се разразяват крахът, който изведнъж туря край на мнимия разцвет.

Но външният характер и ирационалността на оборота на търговския капитал е още по-голям, тъй като оборотът на един и същ търговски капитал може да опосредства едновременно или последователно оборотите на твърде различни производителни капитали.

Обаче оборотът на търговския капитал може да опосредства не само оборотите на различни промишлени капитали, но и противоположните фази на метаморфозата на стоковия капитал. Например търговецът купува платното от фабриканта и го продава на избелвача, следователно в този случай оборотът на един и същ търговски капитал — в действителност един и същ акт С—П, реализирането на платното — представлява две противоположни фази за двата различни промишлени капитала. Доколкото търговецът изобщо продава за производително потребление, неговото С—П постоянно представлява П—С за някой промишлен капитал, а неговото П—С постоянно представлява С—П за някой друг промишлен капитал.

Ако ние, както това е направено в тази глава, махнем К, разноските по обръщението, т. е. онази част от капитала, която се авансира от търговеца освен сумата, изразходвана за покупка на стоките, то, разбира се, отпада и ΔK, допълнителната печалба, получавана от него върху този допълнителен капитал. Следователно това е строго логичният и математически правилен начин на изследване, щом се касае до това, да се разбере как печалбата и оборотът на търговския капитал влияят върху цените.

Ако производствената цена на 1 ф. захар е 1 ф. ст., търговецът би могъл за 100 ф. ст. да купи 100 ф. захар. Ако в течение на годината той купува и продава такова количество и ако средната годишна норма на печалбата е 15%, той ще надбави върху 100 ф. ст. 15 ф. ст., а върху 1 ф. ст., производствената цена на 1 ф. захар, 3 шил. Следователно той би продавал 1 ф. захар за 1 ф. ст. и 3 шил. Но ако производствената цена на 1 ф. захар спадне на 1 шил., то за 100 ф. ст. търговецът би купил 2000 ф. захар и би продавал фунта по 1 шил. и 1 4/5 пенса. И в единия, и в другия случай годишната печалба от капитал 100 ф. ст., вложен в производството на захар, = 15 ф. ст. Само че той трябва в първия случай да продаде 100, а във втория 2000 ф. Висока ли е или ниска производствената цена, това няма никакво значение за нормата на печалбата, но то има твърде голямо, решаващо значение за това, колко е голяма съответната част от продажната цена на всеки фунт захар, която съставлява търговската печалба, т.е. колко голяма е надбавката върху цената, която търговецът прави върху определено количество стока (продукт). Ако производствената цена на стоката е незначителна, то незначителна е и сумата, която търговецът авансира за нейната покупна цена, т.е. за определена маса стока, а следователно при дадена норма на печалбата незначителна е и общата сума на печалбата, която той получава за това дадено количество евтина стока; или — което се свежда до същото — той може в такъв случай да купи за дадения капитал, напр. 100, по-голяма маса от тази евтина стока и общата печалба 15, която той получава върху 100, се разпределя на малки части върху всеки отделен къс от тази стокова маса. И обратно. Това напълно зависи от по-голямата или по-малка производителност на промишления капитал, с чиито стоки той търгува. Ако изключим случаите, когато търговецът е монополист и в същото време монополизира производството, като напр. на времето си холандско-източноиндийската компания^[82], то няма нищо по-абсурдно от доста разпространената представа, че от самия търговец зависело ще продаде ли той много стоки с малка печалба върху единица стока или малко стоки с голяма печалба върху единица стока. Двете граници за неговата продажна цена са: от една страна, производствената цена на стоката, над която той не е властен; от друга страна, средната норма на печалбата, която също така се намира вън от неговата власт. Единственото, което зависи от него, е възможността да търгува със скъпи или евтини стоки, но и тук известна роля играят величината на капитала, който се намира в негово разпореждане, и други обстоятелства. Как постъпва търговецът, това всецяло зависи от степента на развитието на капиталистическия начин на производство, а не от неговия избор. Такава чисто търговска компания като старата холандско-източноиндийска компания, която имаше монопола върху производството, можеше да си въобрази, че при съвсем изменени условия може да продължава да се придържа към един метод, който в най-добрия случай отговаря на наченките на капиталистическото производство⁴⁰⁾.

Този разпространен предразсъдък който впрочем, както и всички погрешни представи за печалбата и др. т., произтича от наблюденията само над търговията и от предразсъдъците на търговците — се поддържа между другото от следните обстоятелства:

Първо: явления на конкуренцията, които впрочем се отнасят само до разпределението на търговската печалба между отделните търговци, владеещи една или друга част от целия търговски капитал; ако напр. един продава по-евтино, за да изтика своите съперници.

Второ: икономист от такъв калибър като професор Рошер все още може да си въобразява в Лайпциг, че изменението в продажните цени е произведено по съображения на „благоразумие и хуманност“,^[83] а не е било резултат на преврат в самия начин на производство.

Трето: ако производствените цени се понижават поради повишението на производителната сила на труда, а затова се понижават и продажните цени, то търсенето често расте още по-бързо от предлагането, а заедно с това и пазарните цени, така че продажните цени дават повече от средната печалба.

Четвърто: един търговец може да понижи продажната цена (а това винаги не е нищо друго освен понижение на обичайната печалба, която той прибавя върху цената), за да се обръща по- бърже в неговото предприятие един по-голям капитал. Всичко това са неща, които се отнасят само до конкуренцията между самите търговци.

Още в книга I на „Капиталът“ ние показахме, че високото или ниско равнище на стоковите цени не определя нито масата на принадената стойност, произведена от даден капитал, нито нормата на принадената стойност; макар съответно на относителното количество на стоката, произвеждано от дадено количество труд, цената на единица стока, а заедно с това частта от тази цена, която съответства на принадената стойност, да е по-голяма или по-малка.^[84] Цените на всяко количество стока, доколкото те съответстват на стойностите, се определят от общото количество овеществен в тези стоки труд. Ако малко количество труд се овеществява в голямо количество стока, то цената на единица стока е ниска и съдържащата се в нея принадена стойност е незначителна. Как трудът, въплътен в стоката, се разпада на заплатен и незаплатен труд, следователно каква част от цената на стоката представлява принадената стойност, това не се намира в никаква връзка с общото количество на този труд, а следователно и с цената на стоката. Нормата на принадената стойност зависи не от абсолютната величина на принадената стойност, която се съдържа в цената на отделната стока, а от нейната относителна величина, от нейното отношение към работната заплата, която се съдържа в същата стока. Затова нормата може да бъде висока, макар абсолютната величина на принадената стойност за всяка единица стока да е малка. Тази абсолютна величина на принадената стойност във всяка единица стока зависи на първо място от производителността на труда и само на второ място — от неговото разделение на заплатен и незаплатен.

За търговската продажна цена производствената цена сега вече е отвън дадена предпоставка.

Високото равнище на търговските цени на стоката в по-раншно време се дължеше 1) на високите производствени цени, т.е. на ниската производителност на труда; 2) на липсата на обща норма на печалбата, при което търговският капитал си присвояваше много по- голям дял от принадената стойност, отколкото би му се паднал при обща подвижност на капиталите. Следователно прекратяването на това положение — и от двете страни погледнато — е резултат от развитието на капиталистическия начин на производство.

В различните клонове на търговията оборотите на търговския капитал са по-дълги или по-кратки, следователно техният брой в течение на годината е по-голям или по-малък. В един и същ клон на търговията в различни фази на икономическия цикъл оборотът се извършва по-бързо или по-бавно. При това се извършва един среден брой обороти, който се установява от опита.

Ние вече видяхме, че оборотът на търговския капитал е различен от оборота на промишления капитал. Това произтича от естеството на работата; една отделна фаза в оборота на промишления капитал се явява като пълен оборот на един отделен търговски капитал или пък на част от него. Освен това оборотът на търговския капитал стои в друго отношение към определението на печалбата и цената.

Оборотът на промишления капитал изразява, от една страна, периодичността на възпроизводството и затова от него зависи масата на стоките, хвърляни на пазара в течение на определено време. От друга страна, времето на обръщението образува граница, макар и разтеглива, която, като въздейства върху размерите на производствения процес, с това влияе повече или по-малко ограничаващо върху образуването на стойността и принадената стойност. Затова оборотът — не като положителен, но като ограничаващ елемент — оказва определящо влияние върху масата на ежегодно произвежданата принадена стойност и следователно върху образуването на общата норма на печалбата. Напротив, за търговския капитал средната норма на печалбата е дадена величина. Той не взема непосредствено участие в създаването на печалбата, или принадената стойност, а върху образуването на общата норма на печалбата оказва определящо влияние само доколкото получава — съответно на частта, която той съставлява от целия капитал — своя дял от общата маса на печалбата, произведена от промишления капитал.

При развитите в кн. II, отд. II на „Капиталът“ условия колкото по-голям е броят на оборотите на промишления капитал, толкова по-голяма е масата на печалбата, която той произвежда. Наистина сега, с установяването на общата норма на печалбата, цялата печалба се разпределя между различните капитали не пропорционално на тяхното непосредствено участие в нейното производство, а съответно на частта, която всеки от тях съставлява от целия капитал, т.е. пропорционално на величината им. Обаче същността на работата от това не се изменя. Колкото по-голям е броят на оборотите на целия промишлен капитал, толкова по-голяма е масата на печалбата, масата на ежегодно произвежданата принадена стойност, а затова при равни други условия и нормата на печалбата. Другояче стои работата с търговския капитал. За него нормата на печалбата е дадена величина, определяна, от една страна, от масата на печалбата, произведена от промишления капитал, от друга страна — от относителната величина на целия търговски капитал, от неговото количествено отношение към сумата на капитала, авансиран за процеса на производството и процеса на обръщението. Разбира се, броят на неговите обороти влияе определящо върху отношението му към целия капитал, или върху относителната величина на търговския капитал, необходим за обръщението, защото е ясно, че абсолютната величина на необходимия търговски капитал и скоростта на неговия оборот са обратно пропорционални една към друга; но относителната му величина, или делът, който той съставлява от целия капитал, се определя от неговата абсолютна величина, ако приемем всички други условия за равни. Ако целият капитал е равен на 10 000, то ако търговският капитал е 1/10 от него, той = 1000; ако целият капитал е 1000, то 1/10 от него = 100. Така, макар относителната му величина да остава същата, неговата абсолютна величина е различна в съответствие с величината на целия капитал. Но тук неговата относителна величина, която съставлява, да кажем, 1/10 от целия капитал, ние приемаме за дадена, но тази негова относителна величина сама на свой ред се определя от оборота. При бърз оборот неговата абсолютна величина напр. = 1000 ф. ст. в първия случай, = 100 във втория и затова неговата относителна величина = 1/10. При по-бавен оборот неговата абсолютна величина, да кажем, = 2000 в първия случай и 200 във втория. Затова неговата относителна величина се е увеличила от 1/10 на 1/5 от целия капитал. Условия, които съкращават средната продължителност на оборота на търговския капитал, напр. развитието на транспортните средства, pro tanto намаляват абсолютната величина на търговския капитал, следователно повишават общата норма на печалбата. И обратно. Развитият капиталистически начин на производство, сравнен с предишни форми на стопанството, оказва двояко влияние върху търговския капитал: предишното количество стоки се обръща с помощта на по-малка маса действително функциониращ търговски капитал; поради по-бързия оборот на търговския капитал и по-голямата скорост на процеса на възпроизводството — на което това почива — се намалява отношението на търговския капитал към промишления капитал. От друга страна, с развитието на капиталистическия начин на производство цялото производство става стоково производство и затова целият продукт попада в ръцете на агентите на обръщението; при това при предишния начин на производство, което се водеше в дребни размери — ако оставим настрана масата на продуктите, потребявана непосредствено in natura от самите производители, и масата на повинностите, които се изпълняваха in natura, — твърде голяма част от производителите продаваше своите стоки непосредствено на потребителите или работеше по личната им поръчка. Затова, макар че при предишните начини на производство търговският капитал е по-голям по отношение на стоковия капитал, който се обръща с негова помощ, той

1) абсолютно е по-малък, тъй като несравнено по-малка част от целия продукт се произвежда като стока и трябва да влезе в обръщението като стоков капитал и да попадне в ръцете на търговците; той е по-малък, защото стоковият капитал е по-малък. Но заедно с това той е относително по-голям не само поради по-голямата бавност на своя оборот и не само в сравнение с масата на стоките, които извършват оборота с негова помощ. Той е по-голям, защото цената на тази маса стоки, а следователно и авансираният за нея търговски капитал поради по-ниската производителност на труда са по-големи, отколкото при капиталистическото производство, така че същата стойност се изразява в по-малка маса стоки.

2) Въз основа на капиталистическия начин на производство не само се произвежда по-голяма стокова маса (при което трябва да се вземе в сметка намалената стойност на тази стокова маса), но една и съща маса продукт, напр. жито, представлява по-голяма стокова маса, т.е. все по-голяма част от него влиза в търговията. Впрочем поради това расте не само масата на търговския капитал, но изобщо целият капитал, влаган в обръщението, напр. в корабоплаване, железници, телеграф и пр.

3) Но — и това е гледна точка, чието изложение се отнася към „конкуренцията на капиталите“ — нефункциониращият или наполовина функциониращият търговски капитал расте с прогреса на капиталистическия начин на производство, с улесняването на неговото проникване в дребната търговия, с развитието на спекулацията и с изобилието на освобождаващ се капитал.

Но при предпоставката, че относителната величина на търговския капитал в сравнение с целия капитал е дадена, различието в оборотите в разните клонове на търговията не оказва влияние нито върху величината на цялата печалба, която се пада на търговския капитал, нито върху общата норма на печалбата. Печалбата на търговеца се определя не от масата на стоковия капитал, който той обръща, а от величината на паричния капитал, който той авансира за опосредстване на този оборот. Ако общата годишна норма на печалбата е 15% и търговецът авансира 100 ф. ст., то при оборот на капитала му един път в годината той ще продаде стоката си за 115. Ако неговият капитал се обръща пет пъти в годината, то той пет пъти в течение на годината ще продаде по 103 един стоков капитал, чиято покупна цена е 100, следователно в течение на цялата година той ще продаде за 515 един стоков капитал от 500. Но както в първия, така и във втория случай това дава върху авансирания от него капитал 100 годишна печалба 15. Ако това не беше така, то търговският капитал съответно броя на своите обороти би донасял несравнено по-висока печалба, отколкото промишленият капитал, което противоречи на закона на общата норма на печалбата;

И така, броят на оборотите на търговския капитал в разните клонове на търговията влияе пряко върху търговските цени на стоките. Височината на търговската надбавка върху цената, величината на частта на търговската печалба на даден капитал, която се пада върху производствената цена на единица стока, е обратно пропорционална на броя на оборотите, или на скоростта на оборота, на търговския капитал в разните клонове на търговията. Ако един търговски капитал се обръща пет пъти в годината, то той прибавя към равен по стойност стоков капитал само 1/5 от надбавката, прибавяна към равен по стойност стоков капитал от друг търговски капитал, който може да извърши в годината само един оборот.

Влиянието на средното време на оборота на капиталите върху продажната цена в разните клонове на търговията се свежда до това, че в съответствие с тази скорост на оборота една и съща маса печалба, която при дадена величина на търговския капитал се определя от общата годишна норма на печалбата, т. е. определя се независимо от специалния търговски характер на операциите на този капитал, се разпределя върху масата на стоката от една и съща стойност различно, така че напр. при петократен оборот в годината към цената на стоката се прибавя 15%/5 = 3%. напротив, при еднократен оборот в годината 15%.

Следователно един и същ процент търговска печалба в разните клонове на търговията повишава съответно на продължителността на оборота продажната цена на стоките със съвсем различни проценти, пресметнати върху стойността на тези стоки.

Напротив, времето на оборота на промишления капитал не влияе върху величината на стойността на произвежданата единица стоки, макар че влияе върху масата на стойностите и принадените стойности, произвеждани от даден капитал в дадено време, защото то влияе върху масата на експлоатирания труд. Разбира се, ако се имат предвид производствените цени, това се маскира и изглежда другояче, но то изглежда така само защото производствените цени на различните стоки според по-рано изложените закони се отклоняват от техните стойности. Ако разглеждаме целия процес на производството, цялата стокова маса, произведена от целия промишлен капитал, веднага ще намерим, че общият закон се потвърждава.

И така, докато едно по-точно изследване на влиянието, което времето на оборота оказва върху образуването на стойността при промишления капитал, пак води до общия закон и базата на политическата икономия, че стойностите на стоките се определят от съдържащото се в тях работно време, влиянието на оборотите на търговския капитал върху търговските цени показва явления, които, без подробен анализ на промеждутъчните звена, като че ли предполагат чисто произволно определение на цените, именно определението им просто от това, че капиталът изведнъж е решил да получи в течение на годината определено количество печалба. Именно поради това влияние на оборотите изглежда като че ли процесът на обръщението като такъв определя цените на стоките в известни предели независимо от процеса на производството. Всички повърхностни и превратни възгледи върху целокупния процес на възпроизводството са взети от кръгозора на търговския капитал и от представите, които се предизвикват от неговите специфични движения в главите на агентите на обръщението.

Ако, както читателят за свое огорчение е разбрал това, анализът на действителната, вътрешната връзка на капиталистическия производствен процес е твърде сложно нещо и много сериозен труд; ако задачата на науката се състои в това, да се сведе привидното, изпъкващото на повърхността на явленията движение до действителното вътрешно движение, то от само себе си се разбира, че в главите на агентите на капиталистическото производство и обръщение трябва да се получат такива представи за законите на производството, които съвсем се отклоняват от тези закони и са само израз в съзнанието им на движение, което се извършва на повърхността на явленията. Представите на един търговец, борсов спекулант, банкер са неизбежно съвсем превратни. Представите на фабрикантите са изопачени от актовете на обръщението, на които се подхвърля техният капитал, и от изравняването на общата норма на печалбата⁴¹⁾. В представата на тези хора и конкуренцията играе съвсем превратна роля. Ако пределите на стойността и принадената стойност са дадени, лесно е да се разбере как конкуренцията на капиталите превръща стойностите в производствени цени, а след това и в търговски цени, принадената стойност в средна печалба. Но без да се знаят тези предели, абсолютно невъзможно е да се разбере защо конкуренцията довежда общата норма на печалбата до този, а не до онзи предел, до 15%, а не до 1500%. Тя най-вече може само да приведе общата норма на печалбата до едно равнище. Напротив, в нея няма абсолютно никакъв елемент, който би определял самото това равнище.

И така, от гледна точка на търговския капитал изглежда, че самият оборот определя цените. От друга страна, докато скоростта на оборота на промишления капитал, доколкото тя открива възможност за даден капитал да експлоатира повече или по-малко труд. влияе определящо и ограничаващо върху масата на печалбата, а затова и върху общата ѝ норма, за търговския капитал нормата на печалбата се дава отвън и вътрешната й връзка с образуването на принадената стойност е съвсем заличена. Ако един и същ промишлен капитал при неизменящи се други условия и особено при еднакъв органически състав се обръща през годината четири пъти вместо два, той произвежда два пъти повече принадена стойност, а затова и печалба; и това осезаемо се проявява, ако и докато този капитал има монопола на по-съвършения метод на производство, който му дава възможност да ускорява оборота. Напротив, различната продължителност на оборота в разните клонове на търговията се проявява в това, че печалбата, получавана върху един оборот на определен стоков капитал, е обратно пропорционална на броя на оборотите на паричния капитал, с помощта на който този стоков капитал извършва своя оборот. Small profits and quick returns^*1 са за shopkeeper^*2 именно онзи принцип, който той следва по принцип.

Впрочем от само себе си се разбира, че този закон на оборотите на търговския капитал във всеки клон на търговията — дори ако оставим настрана редуването на по-бързи и по-бавни обороти, които се компенсират един друг — има значение само за средните обороти на целия търговски капитал, вложен в този клон. Броят на оборотите на капитала А, който действа в същия клон, както и В, може да бъде по-голям или по-малък от средния брой на оборотите. В този случай броят на оборотите на другите капитали ще бъде съответно по-малък или по-голям. Оборотът на цялата маса на търговския капитал, вложен в този клон, от това никак не се изменя. Но това има решаващо значение за отделния търговец или продавач на дребно. В този случай той получава добавъчна печалба, също както промишлените капиталисти получават добавъчна печалба, когато произвеждат при по-благоприятни условия от средните. Ако конкуренцията го наложи, той може да продава по-евтино от своите събратя, без да понижава своята печалба под средното равнище. Ако условията, които му дават възможност да прави по-бърз оборот, са такива, че той трябва да ги купи, напр. разположението на мястото за продажба, той може да плати за тях отделна рента, т.е. част от добавъчната печалба се превръща в поземлена рента.

БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ

*1 — малка печалба и бърз оборот. Ред.

*2 — бакалина. Ред.

40) „Печалбата по правило всякога е една и съща, каквато и да е цената; тя се задържа на място като плаващо тяло сред колебанията на вълните. Затова, когато цените растат, търговецът повишава цените, когато цените падат, търговецът понижава цените“ (Corbet. „An Inquirí into the Causes and Modes of the Wealth of Individuals“. London, 1841, p. 20). — Тук, както и изобщо в текста, думата е само за обикновената търговия, а не за спекулацията, изучаването на която, както и изобщо всичко, което се отнася до разделението на търговския капитал, излиза извън кръга на нашето изследване. „Търговската печалба е стойност, прибавяна към капитала, независима от цената; втората“ (спекулацията) „е основана върху изменението в стойността на капитала или в самата цена“ (пак там, стр. 128).

41) Ето една твърде наивна, но едновременно твърде вярна забележка: „Затова причината на обстоятелството, че една и съща стока може да се получи от различни продавачи по съществено различни цени, несъмнено твърде често е една невярна калкулация“ (Feiler und Odermann. „Das Ganze der Kaufmännischen Arithmetik“, 7. Auflage, 1859 [S. 451]) Това показва как определението на цените става чисто теоретическо, т. е. абстрактно.

БЕЛЕЖКИ

[82] Холандско-източноиндийската компания съществувала от 1602 до 1798 г. Отличителни черти на дейността на компанията в Индонезия били насилственото затвърдяване и консервиране на докапиталистическите производствени отношения (робовладелски и феодални) и ограбването на покореното население с помощта на феодално-бюрократичния апарат на туземната власт, преминал в служба на холандците. Тя получавала огромни доходи от продажбата на изнасяните от Индонезия селскостопански продукти. По-късно в селското стопанство започнали принудително да се въвеждат нови култури (особено кафе), добивите от които изцяло се предавали на компанията. В резултат на непрекъснатите големи, жестоко смазвани въстания, на обезлюдяването на страната, големите разходи за издържането на военните гарнизони и на общия упадък на някогашното могъщество на Нидерландия компанията фалирала и престанала да съществува.

[83] Виж бележка 72.

[84] Виж настоящото издание, том 23, стр. 525—536.